Всеки пети нает в земеделието - с договор "на коляно"

Почти всеки пети декар земеделска земя се обработва по договор "на коляно", който най-често е едногодишен. Така са известни едногодишните договори, сключвани от обработващите земята стопани с притежателите на парцелите, когато за тези имоти има много съсобственици, предаде "Монитор".

В тези случаи се позволява по-малък дял от наследниците да подписват въпросния договор. Подобна процедура на практика спасява въпросните ниви от дадено землище да попаднат в графата на т. нар. бели петна и след това на притежателите им да им се налага да преминават дълга процедура по получаване на арендните такси.

"За цялата страна около 20% са едногодишните договори", каза  Радослав Христов от Тракийска асоциация на зърнопроизводителите. Според него основните причини за това са няколко. По различни съображение на места собствениците не желаят да сключват дългосрочни договори.

Другата е разпокъсаната собственост и многото наследници на земите. При договорите за аренда трябва повече от половината от тях да са съгласни припомни той. По думите му при наемните договори за по-дълъг срок изисква минимум 25% и за това ползвателите на земята предпочитат да направят договор за наем за една година с един от съсобствениците и така имотът не попада сред „белите петна“. Христов смята, че те не са проблем. Той обясни, че има 2 принципа на разпределението на работа с подобен тип имоти. Единият е квотният. При него на всеки арендатор се падат определен дял от "белите петна" за обработване. Другият е по уседналост, като всеки обработва падналите му се такива ниви в масивите си и плаща вноските за тях. "Обикновено до края на юли декларираме земите, които обработваме, без значение дали са под наем или под аренда", обясни фермерът.

Христов не е съгласен с твърдението, че собствениците на "бели петна" били ощетени, защото те получавали суми на база средно арендно или наемно плащане. В крайна сметка, като не искат да са ощетени, да си сключат договор. Когато имаш собственост, но не се интересуваш изобщо от нея, е по-добре да получиш от нея някакъв наем, отколкото никакъв коментира арендаторът и добавя, че големият проблем са многото наследници.

Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов смята, че в Северна България фермерите работят основно с многогодишни арендни договори. "Тенденцията е към сключването на такива договори, което е добре и за собственика, и за ползвателя, защото дава възможност на стопаните да планират бизнеса си. Сключването на едногодишните наемни договори е по-облекчено от арендните", каза той. Според него така по-лесно се процедира, особено когато за малки парцели земя има много собственици, пръснати по целия свят, като те избират един да ги представлява.

За въпросните бели петна периодично се повдига въпросът, че се обработвали неправомерно от арендаторите и това било в нарушение на конституцията, изискваща неприкосновеност на частната собственост. Относно проблемите с тях Стайко Стайков, от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ), припомни, че промените в закона от преди години са били временни и са изиграли своята роля за комасацията (уедряването) на земята на база ползване. "Законът имаше за цел да се разработи земята. Тази временна мярка обаче стана постоянна, което е проблем. Трябва да се измисли нещо, което да не ощетява собствеността. Частната собственост е неприкосновена. Бялото петно е един вид принудително изземване на земята, без желанието на собственика. Даже в момента има страшно много насъбрани пари (от внесените ренти за тези площи - б. а.), защото процедурата е сложна и не всеки знае какво трябва да направи. Ние сме за решение, което да не е против конституцията и да е правилно. Има достатъчно добри закони и може да се направи всички да са доволни, както собственикът, така и ползвателят", смята Стайков.

На въпрос какво трябва да се прави, когато собствениците не са известни, той смята, че именно за това е нужно опростяване на процедурата по даването на земята под аренда. Иначе имало риск ползвателите да изнудват хората и да искат от тях да се съгласяват на ниски наеми или ренти, в противен случай да обявят имота за бяло петно. "По същата логика собствениците на повече апартаменти може да попаднат в подобно положение. Да влезе някой в имота им и да го обяви за бяло петно, защото няма къде да живее и ще прецени какъв наем да дава и го остави след това разбит. Същото важи и за земята, която се използва и може да бъде върната на собственика в много лошо състояние.", коментира председателят на БАСЗЗ.

Стайков смята още, че е належащо да се реши и проблемът с фалшивите договори

"Сега за едногодишните договори няма проверка и не се контролират. Като се установи фалшив, започват да се търсят графолози, за да се докаже кой е истинският ползвател. Най-лесният начин е да се въведе малка такса за регистрация на тези едногодишни договори. За това говорим да седнат асоциациите и да се реши кой е най-добрият вариант и за собствениците, и за ползвателите, така че да няма проблеми", предлага Стайков.

 Забравените ниви намаляха с 678 000 дка до 4% от площите

В официална позиция на МЗХГ по въпроса с т. нар. бели петна заявяват, че всеки собственик е свободен да избира начина на управление на земеделските си земи, съобразно тяхното предназначение. Може да я обработва лично или чрез предоставянето й под наем или аренда с договор. За тези обстоятелства собственикът е длъжен да подаде декларация, като може да го направи и електронно. В тази декларация той може изрично да отбележи, че не желае имотите му да се включват в така наречените едногодишни споразумения за уедрено ползване.

По информация на ведомството в последната стопанска година само 4% от обработваемите площи в страната са в категорията на т. нар. бели петна и те са 1 305 020 дка от общо 32 542 980 дка стопанисвана земя в страната. За последните 3 години площите са намалели с над 678 000 дка. През стопанската 2015-2016 г. непотърсените земеделски имоти са били почти 2 000 000 дка при общо 32 218 530 дка обработваеми площи.

От Института за политика и развитие пък са пресметнали, че сумата, получавана от собственик на "бяло петно", е средно с 50% по-ниска от реалната пазарна рента. Те дават пример с нива от 10 дка във Варненско. По данни на НСИ за 2017 г. средната рента в района е 49 лв./дка. За „служебно“ разпределената земя в този случай са платени 19 лв./дка, или с 30 лв. по-малко. Така от 10 дка изгубената рентата на година е 300 лв. Умножено за 13 години (след 2007 г.) излиза около 4000 лв.

От въпросния институт са сметнали още, че близо една пета от обработваемата площ в страната се ползва от арендаторите с фалшиви договори.

В България земеделската собственост е изключително разпокъсана, като средният размер е 5,5 дка на собственик и прави не ефективно земеползването в реални граници. Именно тази структура на земеделието в България безусловно определя нуждата от уедряване по масиви, смятат от МЗХГ.