Германия още плаща за Първата световна

Повече от 91 години са минали от края на Първата световна война, но германският данъкоплатец все още плаща последствията.

Въпреки че репарациите са платени отдавна, германският бюджет все още плаща за поражението на страната през Първата световна, съобщава Die Welt.

Финансовото министерство на ФРГ и тази година ще плати лихви по финансови инструменти, които са резултат от войната и това ще продължи най-рано до 2 октомври 2010 година.

Дотогава Германия ще е платила деветцифрена сума. Става въпрос за плащания предимно към частни инвеститори.

Като директно следствие от член 231 от Версайския мирен договор, според който вината за Първата световна война е изцяло на Германия, Ваймарската република поема задължението да изплати сума, която първоначално не е записана. Тя се договаря с план за репарации през през 1924 година, а след това е редуцирана при втори план от 1929 година.

Двата документа предвиждат годишно изплащане на репарации на победителите във войната, както и емитирането на ценни книжа в полза на германската икономика. Идеята е, че само работеща икономика е в състояние да плаща репарациите.

При две операции са емитирани първо облигации за 800 милиона марки при 7% лихва, а след това – за 300 милиона марки при 5,5% лихва.

Още през февруари 1933 година Хитлер спира плащането на лихви и главница по по-голямата част от тези облигациите.

През 1949 година ФРГ формално поема наследството на Райха, включително и външния дълг.

Все пак сумата е намалена, защото демократичната Федерална република не бивало да се обезкървява финансово, а да бъде силен партньор на Запада в конфликта с комунистическите диктатури.

Херман Йозиф Абс, най-влиятелният германски банкер за столетието, водел преговорите от името на федералното правителство по Лондонското споразумение, с което са уредени дълговете към 70 държави при значително намаляване на сумата.

В това число влизали и специалните облигации, пуснати след Първата световна война. По тях до 1980 година финансовото министерство на ФРГ е изплатило сума, равняваща се на 670 милиона евро.

Не били обслужвани обаче два инструмента. За тях имало клауза, че ще бъдат обслужвани при евентуално обединение на страната, което през 50-те, когато е договаряно Лондонското споразумение, изглеждало като „необозримо бъдеще“.

През 80-те сертификатите за тези облигации имали само колекционерска стойност, защото никой не очаквал обединение на страната през ХХ век. Така те минали през много ръце, а последните извадили късмет, защото с обединението през 1990 година клаузата от Лондонското споразумение влязла в сила.

Собствениците на тези книжа получават от 1990-а годишно лихви и главница. Падежът на книжата е следващата година – тогава собствениците им ще са получили 68 милиона евро лихви към 125 милиона евро главница.

За част от книжата обаче още не са се появили собственици. Формално те губят стойност на 3 октомври 2010 година.

Германското финансово министерство обаче обявява, че ако и след тази дата се появят купони, е възможно и за тях да се договори плащане. Министерството не иска да рискува доброто име на Германия като коректен платец заради няколко милиона евро.