Какво да прави обществото с децата убийци

Как трябва да се отнася обществото към деца, които извършват брутални криминални престъпления.

По-голямо момче води за ръка малко дете, което още несигурно се държи на краката си, към изхода на търговски център. Но това, което запечатва охранителната камера в 15,42 на един февруарски следобед, не е разходка към детската площадка.

Това е последната снимка на двегодишния Джеймс Бългър. Няколко часа по-късно тялото на детето е открито на влакови релси близо до Ливърпул – пребито до смърт от две 10-годишни момчета.

Ужасяващото събитие е отпреди 17 години, но и до днес предизвиква отзвук в британското общество, пише Der Spiegel. Така както Германия е шокирана от двамата 13-годишни, които измъчвали почти до смърт 83-годишна пенсионерка в Мюнхен.

Старите рани се отвориха отново, след като британското министерство на правосъдието обяви, че Джон Венабълс се е върнал в затвора. За повечето британци името е познато заради безбройните публикации на булевардната преса.

Джон Винабълс и Робърт Томпсън са „Синовете на Сатаната“, на чиято съвест лежи Джеймс Бългър. Като най-младите убийци в Европа, през 1993 година те влязоха в историята.

Двата случая повдигат въпроса как да бъдат наказвани и как най-добре да бъдат превъзпитавани деца престъпници.

Насилниците от Мюнхен няма да бъдат наказани, защото са твърде малки по германското наказателно право. Още по-малките убийци на Бългър обаче тогава бяха осъдени на доживотен затвор.

За разлика от Германия, където наказателна отговорност се носи след 14-годишна възраст, в Англия границата е 10 години, в Шотлендия дори 8 години.

Съдебните заседатели тогава приеха, че двамата са били наясно с тежестта на деянието си.

Джон Винабълс и Робърт Томпсън прекараха осем години в затвор за малолетни престъпници, след като излежаха минималното време по присъдата, напуснаха килията през 2001 година.

Оттогава трябваше редовно да посещават служителите, които следят за превъзпитанието им. То изглеждаше успешно, в продължение на години никой не чу нищо за тях.

За да избегнат нападения и линч, те получиха нова самоличност. Само няколко чиновници от правосъдното министерство знаеха новите им имена и местоживеене. Като част от превъзпитанието двамата не биваше да се срещат и трябваше да стоят далеч от мястото на престъплението до Ливърпул.

Под заплаха от тежки наказания правителството успя да накара дори булевардната преса да замълчи. До този момент никой не разкри новата самоличност на двамата.

Сега вече 27-годишният Винабълс е нарушил условията на освобождаването си и отново е в затвора. Какво точно е направил – за това правосъдният министър Джак Стро запазва мълчание.

Не ставало въпрос за причиняване на смърт или тежки телесни повреди, уверява той, но обвиненията били „много сериозни“. Отказва да съобщи подробности, за да не навреди на новата самоличност на Винабълс и на евентуален процес.

Британските медии обаче не са доволни и от една седмица са в атака.  Sun започна кампания „Справедливост за Джеймс“ и настоява за „цялата истина“ от правителството. Досега са се подписали над 85 хиляди читатели.

Позовавайки се на анонимни източници, изданието съобщава, че Винабълс е алкохолик, наркоман и се е забъркал в сбивания. Говори се и за притежаване на детска порнография.

Едно изглежда сравнително сигурно – двойният живот на свобода не е понесъл на Винабълс.

Все пак психиатрична експертиза  преди освобождаването установила, че е станал друг човек. С изключение на серия гневни изблици през 1999 година, не е направил впечатление с нищо в затвора за малолетни престъпници.

Три пъти седмично го посещавало семейството му, с кратки отпуски постепенно привиквал към свободата, изглеждал напът да заживее нормален живот на възрастен човек. Дори мислел да следва информатика.

Миналото обаче, изглежда, не го пускало. Сега загрижените се питат какво се е провалило в живота му след освобождаването. Къде е било семейството му, къде е била държавата?

Останалите се радват, че отново е зад решетките. Според анкета две трети от британците смятат, че изобщо не е трябвало да напуска затвора.

„Тъжната истина е, че много извършители на сексуални престъпления изобщо не могат да бъдат променени“, коментира булевардното издание Daily Mail.

Изгражданата с години защита около Винабълс заплашва да се срине.  Sun твърди, че знае, в кой затвор се намира – в самостоятелна килия, за да го опазят от съкилийници.

Забраната за публикуване на информация още държи редакцията в шах. За нарушаването й се предвижда затвор.

В миналото обаче дигата е била късана. Колко упорита може да бъде сензационната журналистика, знае първото известно дете убиец в кралството.

През 1968-а единадесетгодишната Мери Бел в рамките на три месеца убива първо тригодишно, а след това и четиригодишно дете. Заради възрастта й не е осъдена за убийство, а за нанасяне на смъртоносен удар.

Бел излежава 12 години от доживотната си присъда и след това получава нова самоличност. Върховният съд забранява публикуване на информация за нея.

Въпреки това през 1994 и 1998 година Бел е открита от репортери и трябва още два пъти да сменя името си.

Междувременно е 52-годишна баба, затова анонимността се разпростира и над дъщерята и внуците й.

Бел се възприема като пример за успешна ресоциализация. Вторият убиец на Бългър – Томпсън, също не се е проявявал.

Винабълс обаче е заплашен от нов процес. Ако се стигне до обвинение, делото ще бъде при изключителна дискретност. Решението ще бъде взето в следващите седмици.

Ниската възраст за носене на наказателна отговорност в Англия води до това, че там в затворите лежат значително повече деца, отколкото в останалата част на Европа.

Експерти оспорват смисъла на това да се носи наказателна отговорност толкова рано. От години организацията Prison Reform Trust настоява за иравняването на възрастта с тази в другите европейски страни.

Ураганът на възмущението заради случая с убиеца на Бългър обаче показва колко трудно ще бъде де се промени наказателното право на Острова.