Цените на тока за бизнеса са рискът за България от конфликта в Иран

Големият видим риск в краткосрочен план от конфликта в Близкия изток за икономиката на България е свързан с цените на електроенергията. При тока за домакинствата няма проблем, тъй като цената му е регулирана поне до лятото. Но цените на електроенергията в Европа са тясно свързани с динамиката при цената на природния газ и нейното повишаване може да доведе през следващите месеци до бързо покачване на цените на търгуемия ток за предприятията. Това коментира Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ) в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Възможно е отново да се наложи дотиране от държавата, тъй като страната ни не е чужда на идеята за субсидиране на цените на тока, но това създава риск от повишена инфлация, добави Николов.

 „Фирмите имат относително ограничена способност да смекчат ефектите на завишените цени, особено на фона на повишената цена на труда от 1 януари. Това би означавало сериозно ускоряване на потребителската инфлация след няколко месеца.“

Тя ще засегне както храните, така и промишлени стоки като продуктите на химическата промишленост, тясно обвързани с цената на електроенергията, която е зависима от цената на газа. Тези продукти са зависими и от цената на самия природен газ като първична стока, която влиза в производствените процеси, обясни икономистът.

Според него

рисковете по линия на петролния пазар са по-малки,

тъй като според икономически модели увеличение на цената на петрола като суровина с 10-15% води до ръст на индекса на потребителските цени, поне в България, с между 0,1-0,15% процентни пункта. „Стига да нямаме двукратно увеличение на цените на петрола или по-високите цени не се задържат твърде дълго, ефектът върху потребителските цени ще бъде минимален“, счита Николов.

Извън инфлацията ново икономическо забавяне при основните търговски партньори на България – най-вече Германия и Италия, но също Франция и Испания, може да доведе до забавяне на растежа у нас по линия на промишленото производство, коментира той и добави, че от основно значение ще бъде продължителността на конфликта в Близкия изток и времето, през което ключовите морски пътища ще останат затворени.

Политическата криза в България забавя директния ефект от присъединяването на страната ни към еврозоната от 1 януари. Големите рейтингови агенции, които заявиха намеренията си да повишат кредитния рейтинг на страната ни, отлагат тези решения в очакване на разрешаването на политическата криза и изборите през април, отбеляза събеседникът.

Големи инвеститори, които иначе биха имали желание да инвестират в България, сега очакват решението на изборите през април, което трябва да покаже дали ще се състави правителство с ясен евроатлантически уклон, тъй като това не е сигурно, коментира още той. Инвеститорите очакват от следващото правителство и запазване на данъчно-осигурителната тежест в страната с отказ от повишаване на пенсионните и здравните осигуровки.

„Най-вероятно големи фирми, които биха искали да инвестират на нашия пазар, биха изчакали да видят дали ще има правителство с ясен мандат да съкращава дела на публичните разходи в БВП. Това беше основният фактор, който тласна страната ни в сегашния негативен фискален сценарий с високи дефицити и нарастващ държавен дълг.“

От друга страна, немалка част от инвестиционните разходи на държавата са на пауза и това оказва вторично въздействие върху бизнеса, тъй като редица проекти, включително общински, изчакват приемането на редовен бюджет, за да се отключи държавното финансиране, отбеляза Николов. Това означава, че техните изпълнители трябва да чакат дълго преди да започнат дейността си по планирани отдавна проекти, добави той.

Дългът на България вече надхвърля 28% от брутния вътрешен продукт

към третото тримечение на миналата година по данни на Евростат и е най-бързо растящият в еврозоната. За хората, които следят отблизо динамиката на българските финанси, светят червени лампи, но според Николов те са продиктувани от политическата криза.

„Брутният външен дълг ще продължи да нараства, най-вече по линия на държавата, докато не се приемат мерки за фискална консолидация. В средносрочната бюджетна траектория, ако няма прекъсване на тренда, е заложено постоянно поддържане на дефицити до края на десетилетието в рамките на разрешените от фискалните правила на ЕС 3% от БВП, което води до увеличаване на дълга.“

Според Николов, докато не се приеме редовен бюджет през лятото, който да промени траекторията на българските финанси, най-вероятно няма да видим обръщане на тенденцията за нарастване на дълга.

Що се отнася до бюджетния дефицит, от значение ще бъде доколко стриктно ЕС ще прилага фискалните правила и дали неспазването им ще бъде обвързано с налагане на малко по-сериозна санкция, счита икономистът. В Брюксел се говори за обвързване на еврофондовете със спазването на Маастрихтските критерии и поддържането на бюджетния дефицит, дълга и инфлацията в определени рамки, а нито едно българско правителство през последните десетилетия не е било склонно да се откаже от еврофондовете, тъй като те разширяват възможностите за харчене на публични средства, изтъкна Николов.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria