Икономист: България остава сред най-слабо задлъжнелите страни в ЕС

Най-краткият срок за влизане в сила на редовен бюджет за 2026 г. е 1 юли. Дори екипът на „Прогресивна България“, който най-вероятно ще поеме изпълнителната власт, да е готов с проекта си за бюджет, трябва да минат съответните процедури. Няма как Законът за бюджета да бъде приет преди юни, затова е невъзможно бюджетът за 2026 г. да влезе в сила преди началото на юли. Това коментира Георги Ганев, икономист и преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

България не е застрашена от процедура по свръхдефицит на Европейската комисия (ЕК),

въпреки че бюджетният дефицит от 3,5% за миналата година е над възприетата граница в ЕС от 3%, счита Ганев. Тази процедура не се задейства автоматично, но е сериозен сигнал за ЕК да се вгледа по-внимателно във финансите на съответната страна членка, добави той.

Обикновено Комисията проучва структурата на дефицита и ако той се формира от добре защитени капиталови разходи, това не се счита за опасно и неустойчиво в дългосрочен план. Причината е, че ако капиталовите разходи на държавата са разумни, се приема, че те вероятно ще донесат след време по-големи приходи. „Така бюджетният баланс не се засяга, дори може да се подобри с течение на времето“, коментира Ганев.

„Капиталовите разходи в българския бюджет са сериозно перо поради общинската капиталова програма и значителните държавни инвестиции. Те са много над 1% от БВП, затова Комисията най-вероятно ще реши, че няма сериозна причина да задейства процедура по свръхдефицит.“

Отделно, поради преразглеждането на отбранителната политика на ЕС, някои отбранителни разходи вече се считат за желателни и не накланят везните в полза на предприемането на дисциплиниращи мерки. В България те възлизат на около 2% от БВП, отбеляза икономистът. Но добави, че е добре ЕК да погледне внимателно какво се случва с бюджета на България и да даде някои препоръки, както прави всяка година по линия на т. нар. Европейски семестър.

Според него изискването дадена страна да има бюджетен дефицит до 3% от БВП, за да може да се присъедини към еврозоната, е загубило значението си, откакто България е член на валутния съюз. Той може да е от значение само за откриването или не на процедура по свръхдефицит. Към момента в такава процедура са както страни от еврозоната като Австрия, така и държави извън валутния съюз като Румъния, припомни Ганев.

Данни на Евростат, публикувани в сряда, показаха, че

България е с един от най-ниските, но и най-бързо нарастващи дългове в ЕС през 2025 г.

Второто, според икономиста, се дължи на счетоводен ефект от присъединяването на страната ни към еврозоната.

В последните дни на миналата година към държавния дълг са били добавени еднократно пасиви на БНБ към Европейската централна банка (ЕЦБ), които преди не са се считали за част от държавния дълг.

Според Ганев тази сума вероятно няма да се увеличава с времето, а по-скоро ще намалява. А счетоводният ефект от промяната на статута на България като страна членка на еврозоната не променя реалностите относно дълга – без него той е малко над 28% от БВП и страната ни остава сред държавите с най-нисък дълг в ЕС.

С вчерашното си решение да върне във фискалния резерв 1,4 млрд. евро неусвоени средства от увеличения капитал на Българската банка за развитие (ББР)

служебното правителство спира порочните практики да се раздават кредити на близки приятелски кръгове, счита Ганев.

Средствата може да се използват за изплащането на вътрешна емисия облигации за около 450 млн. евро с настъпващ падеж през юни, без да се налага да се тегли вътрешен дълг, посочи той.

„През последните месеци Министерството на финансите прави по два аукциона на месец за по 150 млн. евро, но сега може да си позволи да не го прави няколко месеца и да не трупа нов дълг, който поскъпва поради кризата в Близкия изток.“

Според Ганев решението отваря пространство за следващия кабинет да се разпореди със средствата по най-добрия начин за дългосрочната устойчивост на финансите.

Високите цени на петрола са сигнал да се търсят алтернативи

Горивата, кито химически зависят от петрола и газа, са силно засегнати от конфликта в Близкия изток. По-големият преход към повишаване на общите цени ще се случи, когато поскъпването на торовете влезе в новите реколти и всички храни започнат да отразяват това, отбеляза икономистът. Тази инфлация ще се пренесе по-нататък в повишаване на цените навсякъде по веригата на потребителските блага, посочи той и добави, че процесът тепърва ще се разгръща, ако не се стигне до бърз край на войната.

В тази ситуация той смята, че политиците трябва да оставят пазара да си свърши работата, тъй като той подава правилните сигнали. А те са, че щом цените на петрола са високи, трябва да спрем да потребяваме петрол и да потърсим алтернативи.

Според него конфликтът в Близкия изток ще даде сериозен тласък на електромобилите и на ядрената, а може би и на въглищната, енергия.

„Енергийният микс ще се разшири, а нови технологии като батерии и видове транспорт, които не зависят от петрола, ще се равият бързо.“

Инвеститорите ще проявят голям интерес към тях поради високата възвръщаемост, която обещават. Но това ще отнеме време и няма как да минем без кризисни моменти, изтъкна Ганев.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria