КС отмени широките и безконтролни правомощия на особения управител на "Лукойл“

Конституционният съд (КС) единодушно отмени промените, с които държавата пое контрол чрез особен търговски управител над местната собственост на "Лукойл“ и най-вече над рафинерията в Бургас.

Решението е подписано със самостоятелно становище от съдия Сашо Пенов (пълния му текст виж тук), както и със становище от съдиите Красимир Влахов, Десислава Атанасова, Галина Тонева, Сашо Пенов, Невин Фети и Орлин Колев (пълния му текст виж тук).

Както е известно, това стана с промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, които бяха приети скоростно от предишното мнозинство в парламента, като обсъждането им в комисия постави рекорд – продължи по-малко от 30 секунди. След това Румен Радев като президент им наложи вето, но то бързо беше преодоляно. Като първи особен управител на "Лукойл“ беше назначен вече бившият шеф на Националната агенция за приходите Румен Спецов, а към момента тази функция изпълнява Евгени Симеонов.

С промените беше отнето оперативното управление на "Лукойл“ от собствениците му и бяха ограничени правата на акционерите. Назначаването на особен управител, както и някои негови действия бяха изключени от съдебен контрол. А на него беше възложено да упражнява в пълен обем правото на глас на акционерите и да прави промени в органите на управление. Дори му беше дадена възможност и да извършва разпоредителни сделки с капитала при специален ред.

"Така установените ограничения навлизат сериозно в същността на правото на собственост и в същността на свободната стопанска инициатива. Те не само временно ограничават правото на оперативно управление на лицата по чл. 27а, ал. 3 от закона, по отношение на които е назначен особен търговски управител, но и допускат извършване на разпоредителни сделки с акции или дялове в капитала, разпореждане или отчуждаване на имущество, или поемане на финансови задължения извън рамките на обикновеното управление и обичайната търговска дейност“, заяви днес КС, цитиран от "Лекс".

Той посочва, че целите на законодателя – защита на националната сигурност, обществения ред, доставката на критични ресурси, както и изпълнението на надлежно поети международни задължения на държавата, по принцип биха могли да бъдат конституционно допустими основания за ограничаване на правото на собственост и на свободната стопанска инициатива.

„…пълната липса на контрол по отношение на акта на Министерския съвет за назначаване на особен търговски управител, невъзможността засегнатото лице да участва в производството, като изложи твърдения и ангажира доказателства в своя защита (включително като обори истинността на основанието за налагане на ограничителната мярка), както и възможното продължаване във времето на действието на мярката след отпадане на основанието за налагането ѝ, реално обуславят опасност от произвол при упражняване на така предоставеното от законодателя правомощие на Министерския съвет, а забраната за произвол при упражняване на държавната власт е съществен компонент на правовата държава в материален смисъл“, категоричен е КС.

В решението се подчертава, че е от съществено значение, че от съдебен контрол беше изключено не само назначаването на особения търговски управител, но и "договорите, както и вписванията по партидата“ на лицето с назначен особен управител, като наред с това парламентът изрично изключи и каквато и да било форма на административен контрол.

"Това означава, че е изключил каквато и да било форма на защита на лицата по чл. 27а, ал. 3 от закона не само пред съд, но и в хода на административното производство. Лишаването на лицата по чл. 27а, ал. 3 ЗАРИДСНПНП от каквато и да било форма на защита при така уреденото сериозно навлизане в правото на собственост и правото на свободна стопанска инициатива не се явява пропорционална мярка, защото конституционно оправданата цел, визирана в чл. 27а, ал. 3, може да бъде постигната и чрез други подходящи средства като отнемане на суспензивния ефект на жалбата или допускане със закон на предварително изпълнение“, заявяват конституционните съдии.

Освен това те констатират, че законодателят не само е лишил лицата по чл. 27а, ал. 3 от закона от право на защита, но е ограничил правото им на собственост и на свободна стопанска инициатива, без да определи срок за това ограничение.

"Така приетото противоречи на изискването за правна сигурност при зачитане на правата на гражданите и юридическите лица, защото липсата на срок за дейността на особения търговски управител с цел защита на посочените конституционно защитими интереси прави ограничаването на правата фактически трайно и има за резултат не ограничаване, а лишаване от права“, подчертава КС. И напомня, че ограничаването на основни права не може да бъде с постоянен характер, защото променя характера на ограничителната мярка.

Така той заключава, че лишаването от право на защита и липсата на срок за намесата в правото на собственост и на свободна стопанска инициатива, е несъвместимо с Конституцията.