През следващите две-три седмици след години протакане и увъртане Иран може най-сетне да се съгласи да ограничи ядрената си програма. В замяна на облекчаване на наложените му санкции той ще приеме принципно, че трябва да допусне внезапни инспекции и да ограничи количеството уран, обогатявано в центрофугите му.
След 2025 г. на Иран постепенно ще бъде разрешено да разшири ядрените си дейности. Техеран твърди, че те имат мирен характер, но светът е убеден, че са насочени към производството на ядрено оръжие.
В реч пред американския Конгрес с предизборна цел на 3 март израелският премиер Бенямин Нетаняху протестира гневно срещу изгледите за подобна сделка. Тъй като е временна и оставя голяма част от иранската програма непокътната, каза той, тя просто "проправя пътя на Иран до бомбата". Непоколебим и злонамерен, ядрен Иран може да хвърли над света сянката на ядрена война.
Нетаняху греши за сделката, пише сп. "Икономист". Тя е най-доброто, което се предлага, и е много по-добро решение от това да няма сделка, което би довело до задънена улица, надлъгване и в крайна сметка главоломен спринт към бомбата, от която той се страхува.
Нетаняху обаче е прав да се опасява от ядрена война, и не само заради Иран. Двадесет и пет години след разпадането на Съветския съюз светът навлиза в нова ядрена епоха. Ядрената стратегия се превърна в арена, където злонамерени режими и регионални врагове се боричкат с петте основни ядрени сили (САЩ, Великобритания, Франция, Китай и Русия), чиито собствени взаимоотношения са белязани от подозрителност и съперничество.
Благодарение отчасти на усилията на Нетаняху Иран владее вниманието на света. За съжаление останалата част от належащия дневен ред в областта на ядреното оръжие се усложняват от самодоволство и нехайство.
Вторичният продукт от Прага
След края на Студената война светът се вкопчи в идеята, че ядреното унищожение вече не е на дневен ред. Когато Барак Обама в реч в Прага през 2009 г. подкрепи набелязаната цел за избавяне на света от ядрените оръжие, той не беше възприет като пацифистки активист, а като държавник. Днес амбицията му изглежда илюзорна. Макар светът да продължава да се самоуспокоява с мисълта, че взаимно гарантирано унищожение е малко вероятно, опасността някой някъде да използва ядрено оръжие бързо нараства.
Всяка ядрена сила харчи огромни средства за модернизиране на ядрения си арсенал. От 2007 г. насам бюджетът на Русия за отбрана се е увеличил с повече от 50 процента, като поне една трета от средствата са предназначени за ядрени оръжия: двойно повече отколкото, да кажем, отделя Франция.
Китай, който дълго време беше смятан за дребна риба в ядрената сфера, увеличава запасите си и инвестира масирано в подводници и мобилни ракетни комплекси.
Пакистан трупа десетки тактически ядрени ракети, за да навакса изоставането си от Индия в конвенционалното въоръжение.
Смята се, че Северна Корея е в състояние да добавя по една бойна глава годишно към наличните си около 10 и разработва ракети, способни да поразят западния бряг на САЩ.
Дори носителят на Нобелова награда за мир в Белия дом поиска от Конгреса близо 350 милиарда долара за десетгодишна програма за модернизиране на американския арсенал.
Нови актьори с неясни ядрени арсенали превърнаха ядрената доктрина в главоблъсканица. Дори по време на Студената война, независимо от теорията на игрите и всичките си интелектуалци, Съветският съюз и Америка често тълкуваха погрешно какво прави другият.
Индия и Пакистан, с малко опит и още по-малко контакт помежду си, на практика не разполагат с нищо, което да ги направлява при криза, освен недоверие и параноя.
Ако ядрените оръжия се разпространят в Близкия изток, като Иран, а после Саудитска Арабия и може би Египет се присъединят към Израел в редиците на ядрените сили, всяка от тези страни ще трябва да се справя с озадачаваща четириизмерна безизходица.
Най-лошото от всичко е нестабилността. През голяма част от Студената война двете свръхсили, загрижени да избегнат Армагедона, искаха статуквото да се запази. Днес земята се движи под краката на всички.
Някои страни искат ядреното оръжие, за да закрепят намиращата се пред рухване държава. Пакистан твърди, че оръжията му са добре пазени, но останалата част от света не може да се отърси от страха, че те може да попаднат в ръцете на ислямистки терористи или дори религиозни фанатици в редиците на собствените му въоръжени сили.
Когато историята се заеме със севернокорейската династия Ким, което рано или късно трябва да стане, никой не знае какво ще се случи със севернокорейските ядрени заряди - дали ще бъдат наследени, продадени, унищожени или, като последен безсмислен жест, взривени.
Други искат ядрени оръжия не за да замразят статуквото, а за да го променят. Русия започна да използва ядрени заплахи като нападателно оръжие в стратегията си на сплашване. Нейните военни учения обикновено разиграват учебни ядрени нападения срещу столици като Варшава и Стокхолм. Речите на г-н Путин съдържат завоалирани ядрени заплахи. Дмитрий Кисельов, един от говорителите на Кремъл, заяви със задоволство, че руските ядрени сили могат да превърнат Америка в "радиоактивна пепел".
Просто риторика, ще кажете. Убийството на опозиционния лидер Борис Немцов пред прага на Кремъл на 27 февруари обаче е само най-новият признак, че Русия на Путин се е устремила към геополитическата пустош. Злопаметна, националистическа и яростна, тя иска да пренапише западните норми, които крепят статуквото. Първо в Грузия, а сега в Украйна, Русия показа, че ще ескалира до крайна степен обстановката, за да наложи властта си над съседите и да убеди Запада, че евентуална интервенция е безсмислена. Дори Путин да блъфира за ядрените оръжия (а няма причина да мислим, че го прави), всеки лидер националист, който дойде след него, може да се окаже още по-опасен.
Към полунощ
Китай представлява по-далечна заплаха, която обаче не би могла да се пренебрегне. Макар китайско-американските отношение да не приличат на Студена война, Китай изглежда предопределен да оспори господството на САЩ в големи части на Азия; военните му разходи се увеличават с 10 и повече процента годишно. Ядрената експанзия има за цел да даде на Китай шанс да отвърне с "втори удар", ако Америка се опита да унищожи арсенала му.
При все това двете страни говорят открито за ядрени непредвидени обстоятелства, а кризата, да кажем, с Тайван, може да ескалира до обезпокоително равнище. В добавка Япония, виждайки мощта на Китай в областта на конвенционалните оръжия, би могла да сметне, че повече не може да разчита на Америка да я пази. Ако е така, Япония и Южна Корея може да се насочат към бомбата, предизвиквайки със Северна Корея друга непреодолима регионална безизходица.
Какво трябва да се направи? Най-неотложно е съживяването на ядрената дипломация. Един от приоритетите е да се защити Договорът за неразпространение на ядрените оръжия, който забавя разпространяването на оръжия, успокоявайки страните, че съседките им не разработват ядрено оръжие. От ключово значение е Иран да остане страна по договора (за разлика от Северна Корея, която се оттегли).
Опасността се състои в това, че както при Иран подписалите договора страни ще гледат на обогатяването и преработката на ядрени материали като на подготовка за производство на собствена бомба, карайки съседните страни също да обогатяват в отговор. Това изисква колективно усилия за възпиране на обогатяването и преработката, а за Америка – за укрепване на доверието на съюзниците си.
Не е нужно да харесвате другата страна, за да се постигне нещо. Оръжейният контрол се превърна в жизненоважна част от съветско-американските отношения. Същото може да се случи и между Китай и Америка, а също между Америка и Русия на Путин.
Врагове като Индия и Пакистан могат да повишат стабилността просто като преговарят. Най-лошият момент за опознаване на противника е в положение на безизходица.
През 1960 г. американският ядрен стратег Албърт Уолстетър писа: "Трябва да предвиждаме някои крайно неприятни възможности просто защото искаме да ги избегнем". Така е и днес, решаващата първа стъпка за справяне с нарастващата ядрена заплаха е да се изправим лице в лице с нея.
/БТА/


Защо Английската централна банка отстъпи и стана част от вълната от повишения на лихвите?
Нидерландец и испанец влизат в оспорвана надпревара за председателския пост в ЕЦБ
Китай продължава да увеличава златните си резерви за втора поредна година
Кадър на деня за 7 ноември
Агенция Fitch потвърди кредитния рейтинг на Гърция
Пабло Ернандес де Кос: Необходима е бдителност по отношение на инфлационните рискове
Два метеорни потока обещават зрелищно шоу в небето през ноември
Американка дойде в София и се "влюби" в майката на мъж, с когото излязла веднъж
Топлина, уют и невидима заплаха: Как камината може да повлияе на здравето ни
"Лудогорец" се спаси срещу 10 от ЦСКА 1948 с гол в 98-ата минута в Разград
Спортът по телевизията днес, 8 ноември
Мачовете по телевизията днес, 8 ноември
Рома писа тройка на Сасуоло и излезе втори
Ландо грабна полпозицията в дъжда на "Интерлагос"
Нотингам шокира Ман Сити и прати Ман Юнайтед в зоната на изпадащите
Драма в Разград! Чочев спаси Лудогорец срещу 10 от ЦСКА 1948
Седмична таро прогноза за 9 – 15 ноември 2026
Днес отбелязваме Архангеловден
Таро карта за 8 ноември, неделя – Двойка пентакли
Дневен хороскоп за 8 ноември, неделя
Седмична нумерологична прогноза за 9 – 15 ноември 2026
5 ястия за здраве и късмет на Архангеловден
Туларемия – инфекцията, която се връща в Западна България
Моите здравни права: Направленията по здравна каса: има ли лимит и кой го определя?
Генитален херпес - как се заразяваме?
Умора и прегаряне в болниците – скритият риск за пациенти и лекари
Децата с идиопатичен нисък ръст и други растежни нарушения вече могат да се лекуват с иновативна терапия
Сексуален живот след менопауза – защо пък не?
Махат още 10 излезли от употреба коли от улиците във Варна
Седмичен хороскоп 9 ноември - 15 ноември 2026
Няма данни за пострадали българи при стрелбата в Полша
Баскетболистите на Черно море загубиха в Пловдив
Олимпик (Варна) с поражение в Трета лига
Илиан Илиев: Трябва да съжаляваме, че не можахме да победим