До какво може да доведе безотговорният популизъм?

Всеки даде мнението си за гръцката криза - от Нобеловите лауреати, до телевизионните водещи, без да забравяме и най-безотговорните политици. Но какво трябва да се каже по въпроса?

Най-популярната теза е описана в разумна и фантастична форма (сравнено с други нелепи мнения) от гръцкия журналист Янис Музакис. Той акцентира на това как само 27 млрд. от общо 237 млрд. евро от двете спасителни програми са били дадени на гръцкото правителство. А другите 89% от средствата са били използвани, за да се подпомогнат банките.

Джузепе Сконямильо се опитва да обясни в своя анализ в "East" защо тази интерпретация е пълна глупост. По отношение на данните, представени от Банката за международни разплащания (БМР), високо уважавана международна институция, може лесно да се разбере, че противно на общоприетия слух, само малка част от средствата за Гърция са отишли в чужди банки.

Бенефициентите на гръцките спасителни пакети са главно правителството, гръцките банки и техните клиенти, както и би трябвало да бъде. Ако погледнем данните в края на 2009 г., гръцкият дълг спрямо чуждите инвеститори е в размер на 68 милиарда. Първите два спасителни пакета възлизаха на 149 млрд. (а не 237 млрд., както посочва Музакис), от които 43% покриха чуждестранни кредити. Германските и френските банки получиха около 25%, което е около 37 млрд. евро. Останалите пари попаднаха в хазната, където покриваха заплатите в публичния сектор и пенсиите. А малко повече от 20% отидоха в помощ на гръцките банки.

През 2012 г. по време на втория спасителен заем, гръцкото правителство успя "да подстриже" своя дълг с 52% от стойността му. И така първоначалната загуба на банките кредитори бе на стойност около 30 млрд. евро.

Трябва също да се отбележи, че между ноември 2014 г. и май 2015 г. гърците са изтеглили 32 млрд. от своите банки - пари, които без спасителните програми, никога нямаше да могат да бъдат раздадени.

Има серия от тълкувания (както леви, така и десни), които лъжливо са подкрепени от гръцкия народ и сочат обвинително Европа с пръст. Дори за различни проблеми като миграционния поток към южните брегове, популистките движения се зареждат с най-нищожните и невежи инстинкти на електората на всички 28 членки на ЕС.

В последния кръг от изборите за Европейски парламент, популистките партии излязоха на върха в Дания, Франция и Обединеното кралство; на второ място в Италия; и на трето място в Австрия, Финландия и Гърция (където те впоследствие дойдоха на власт през януари).

Техните "рецепти" не са идентични, но са винаги вредни и потенциално разрушителни за съвместното съжителство на обществото.

Най-голямата вреда от гръцката криза и безотговорното популистко говорене е, че все повече хора от електората надигат глас срещу партиите, които се опитват да наложат строги икономически програми.

Популистките критики са подправени с националистически идеи и така се бяга от паричната интеграция и се правят стъпки назад. Този път може да бъде много рискован и да доведе до разделение и конфликти, които могат да се окажат много по-разрушителни от кризата в Украйна.

Трябва да се пристъпи без колебание към взаимно посрещане на отговорността, поне в рамките на еврозоната, което означава споделени икономически и фискални политики, отбелязва Сконямильо. Това е единственият начин да се гарантира растежът и просперитетът и да бъдат прогонени духовете на безотговорния популизъм, който може да доведе до разпространяването на конфликти.