Русия няма да се ограничи с Крим, предупреди шефът на НАТО

Руският президент Владимир Путин може да не се ограничи с  анексирането на Крим, предупреди генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен и призова тази криза да послужи за сигнал за тревога, който да убеди европейските страни в необходимостта да отделят повече средства за отбрана, съобщи Ройтерс.

Расмусен каза, че анексирането на Крим след подкрепения от Кремъл референдум е предизвикало най-сериозната заплаха за сигурността и стабилността в Европа от края на Студената война насам.

 "Най-голямата ми тревога е, че нещата няма да спрат дотук", отбеляза той в реч във вашингтонския мозъчен тръст Института Брукингс.

 "Крим е един пример. В него обаче аз виждам елемент от по-голяма схема, по-дългосрочна стратегия на Русия или поне на Путин. Поради това главното ни опасение е дали той няма да отиде отвъд Крим", каза Расмусен.

Никой не иска да се откажем от сътрудничеството си с Русия, но никой не може да пренебрегне факта, че Русия наруши самите принципи, на които се гради това сътрудничество, подчерта той.

Шефът на НАТО предупреди, че сигурността на Европа вече не може да се приема за даденост и европейските държави трябва да се активизират политически и военно след действията на Русия.

Украинската криза и случващото се в Крим е сигнал за тревога, който трябва да бъде последван от увеличаване на европейските инвестиции в отбрана, ако ще гарантираме надеждно възпиране и колективна отбрана в бъдеще, заяви Расмусен.

В началото на март Алиансът реши да засили сътрудничеството  си с Украйна и да преразгледа това с Русия, припомня Франс прес. Вече не се знае дали Русия е партньор или неприятел, каза в речта си Расмусен. Следващите съвещания на НАТО ще се фокусират върху дългосрочните последици  от руската агресия върху собствената ни сигурност, допълни той.

От своя страна президентът на САЩ Барак Обама изключи перспективата  за каквато и да било американска военна намеса в Украйна, но заяви, че ще заложи на дипломацията за излизане от задънената улица с Русия във връзка с Крим, предадоха Франс прес и Ройтерс.

Не възнамеряваме да се впускаме във военна интервенция в Украйна, заяви Обама в интервю за телевизия Кей Ен Ес Ди - клон  на Ен Би Си Нюз в Сан Диего, Калифорния.

Вместо това ще мобилизираме своите дипломатически ресурси, така че да създадем убедителна международна коалиция, която ще отправи ясно послание, каза американският президент.

Смятам дори украинците ще признаят, че да предприемем военни действия спрямо Русия за нас е неприемливо, а не би било добре  и за самите украинци, допълни Обама.

Междувременно Москва заяви, че ще отвърне равностойно на американските санкции, наложени на руски висши представители заради кримската криза, и обмисля и други стъпки, ако Вашингтон засили напрежението. Това каза руският заместник външен министър Сергей Рябков, цитиран от Ройтерс.

Разглеждаме широк кръг ответни мерки. Те може да са идентични, отнасяйки се към списък американски представители (не непременно правителствени) с влияние в американската политика, каза Рябков, цитиран от агенция Интерфакс.

Възможно е да приемем и асиметрични мерки, което ще рече  стъпки, които - да кажем - няма да останат незабелязани във Вашингтон, допълни той.

Рябков намекна, че Москва може да използва като средство за оказване на натиск преговорите на шестте световни сили за иранската ядрена програма.

Не бихме искали да използваме тези преговори като елемент от дипломатическо наддаване, вземайки под внимание настроенията в  някои европейски столици, в Брюксел и Вашингтон. Ако ни принудят обаче, ще вземем ответните мерки. Историческото значение на  случващото се в последните дни и седмици във връзка с възстановяването на историческата справедливост и обединяването на Крим отново с Русия е сравнимо с онова, което договаряме по иранския въпрос, каза Рябков, цитиран от Асошиейтед прес.

САЩ от своя страна обявиха, че възнамеряват да засилят санкциите срещу Русия заради Крим, твърдейки, че Москва вече търпи икономическите последици от поглъщането на украинския полуостров, предаде Франс прес.

Въпросът на този етап е не дали, а кога Вашингтон ще въведе  допълнителни санкции срещу Москва, заяви говорителката на  Държавния департамент Джен Псаки.

Според нея присъединяването на Крим към Русия и наказателните мерки на САЩ и ЕС имат "огромни икономически  последици" за Москва, пише БТА.