Смъртта на папа Франциск потопи в скръб християнския свят във втория ден на Великден. С избора му през март 2013 година той се превърна в първия папа от Новия свят, първият папа йезуит и първият папа неевропеец от 1200 години след сириеца Григорий III, управлявал между 731 и 741 г.
През май във Ватикана ще се проведе нов конклав - повече от 100 кардинали ще решат кой ще стане следващият папа. BBC разкрива кои са най-големите и основни претенденти за поста на глава на Католическата църква.
Теоретично всеки мъж, кръстен в Римокатолическата църква, може да стане папа. От 1378 г. насам обаче за понтифекси се избират само кардинали. А кардиналите на свой ред се избират от настоящия папа.
Не по-малка роля при избора на папа играе родината на кандидата. От 266-те папи огромното мнозинство - 217 - са италианци. Мнозина смятат, че след трима папи, родени извън Италия - Йоан Павел II, Бенедикт XVI и Франциск, е крайно време папата отново да бъде от Апенините. Други пък са привърженици на идеята, че след като Франциск стана първия папа от Южна Америка, е време и за първия папа от Африка.
Трети важен фактор за избора на папа е възрастта. На теория тя няма значение. На практика обаче папата не трябва да бъде нито твърде млад, нито твърде стар. През последните около 200 години само четирима папи са били под 60 години в момента на избора, а през 20-ти и 21-ви век средната възраст на понтифика (отново в момента на избора) е 67,5 години.
И така – кои са деветимата основни фаворити:
Жан-Марк Авелин, 66 г., Франция Архиепископът на Марсилия Жак-Марк Авелин е наричан Йоан XXIV - заради външната си прилика с папа Йоан XXIII. Кардинал Авелин е близък сътрудник на папа Франциск, като споделя много от възгледите на покойния понтифик. Той е роден в Алжир от родители имигранти от Испания и се премества във Франция, след като северноафриканската страна получава независимост. През 2023 г. Авелин организира Средиземноморски срещи за християнски младежи в Марсилия. Специален гост на срещите е папа Франциск. Авелин може да стане първият папа от Франция от XIV в. насам. Архиепископът на Марсилия обаче не говори италиански език (но го учи), което може да се окаже пречка за избирането му. Снимка: БГНЕС