Смъртта на папа Франциск потопи в скръб християнския свят във втория ден на Великден. С избора му през март 2013 година той се превърна в първия папа от Новия свят, първият папа йезуит и първият папа неевропеец от 1200 години след сириеца Григорий III, управлявал между 731 и 741 г.
През май във Ватикана ще се проведе нов конклав - повече от 100 кардинали ще решат кой ще стане следващият папа. BBC разкрива кои са най-големите и основни претенденти за поста на глава на Католическата църква.
Теоретично всеки мъж, кръстен в Римокатолическата църква, може да стане папа. От 1378 г. насам обаче за понтифекси се избират само кардинали. А кардиналите на свой ред се избират от настоящия папа.
Не по-малка роля при избора на папа играе родината на кандидата. От 266-те папи огромното мнозинство - 217 - са италианци. Мнозина смятат, че след трима папи, родени извън Италия - Йоан Павел II, Бенедикт XVI и Франциск, е крайно време папата отново да бъде от Апенините. Други пък са привърженици на идеята, че след като Франциск стана първия папа от Южна Америка, е време и за първия папа от Африка.
Трети важен фактор за избора на папа е възрастта. На теория тя няма значение. На практика обаче папата не трябва да бъде нито твърде млад, нито твърде стар. През последните около 200 години само четирима папи са били под 60 години в момента на избора, а през 20-ти и 21-ви век средната възраст на понтифика (отново в момента на избора) е 67,5 години.
И така – кои са деветимата основни фаворити:
Марио Грек, 68 г., Малта Марио Грек е генерален секретар на Синода на епископите. Смятан е за традиционалист, но след избирането на папа Франциск през 2013 г. започва да възприема по-прогресивни възгледи. Сега той подкрепя общността на ЛГБТ+ и мигрантите и се обявява против дискриминацията, както и подкрепя идеята църквата да се променя в крак с времето. През 2015 г. той заяви, че църквата трябва да бъде „опит за общение с Бога“, а не „организация за морал“. Ройтерс отбелязва, че Грек произхожда от малка страна, така че кандидатурата му не би трябвало да предизвика дипломатически или геополитически проблеми и би могла да бъде компромисен вариант. Снимка: БГНЕС