Капитанът на полет 171 изпратил сигнал за бедствие по-малко от минута преди катастрофата

"Мейдей, мейдей“ беше последното радио съобщение, изпратено от пилота на полет 171 на Air India, пътуващ за Лондон, мигове преди той да се разбие на земята, убивайки повече от 270 души.

В брифинг на индийските авиационни власти в събота беше потвърдено, че капитан Сумийт Сабхарвал, който е пилотирал самолета, е изпратил сигнал за бедствие до контрола на въздушното движение по-малко от минута след излитането му от летище Ахмедабад в 13:39 ч. в четвъртък.

Когато контролът на въздушното движение е отговорил на аварийния сигнал за бедствие от пилота, „нямаше отговор“, каза Самир Кумар Синха, секретар на индийското министерство на авиацията. Той каза, че самолетът е паднал секунди по-късно.

Синха каза, че първоначалните разследвания показват, че самолетът е достигнал височина от 650 фута след излитане, след което е започнал бързо да се спуска и е ударил земята в Мегани Нагар, на 2 км от летище Ахмедабад.

227-тонният самолет се е разбил в общежитие, където са живели студенти по медицина и техните семейства. Всички с изключение на един от 242-мата души на борда загинаха при една от най-тежките авиационни катастрофи в Индия от десетилетия.

Сблъсъкът с общежитието уби и най-малко четирима студенти-лекари и съпругата на един лекар, която беше в напреднала бременност, както и няколко работници и търговци, работещи в района.

Индийските авиационни власти не пожелаха да правят предположения за причината за катастрофата на Boeing 787-8 Dreamliner, която е източник на глобални спекулации, но подчертаха, че „всяка теория, която се разпространява около катастрофата, ще бъде разгледана“.

Синха каза, че записващото устройство за данни от полета, известно като черната кутия, е било намерено и се анализира от разследващите. Пълна оценка на инцидента ще бъде завършена в рамките на три месеца.

Рам Мохан Найду Кинджарапу, министърът на гражданската авиация, заяви на брифинг за пресата

„Дешифрирането на тази черна кутия ще даде задълбочена представа за това какво всъщност би се случило по време на катастрофата.“

Екип от четирима британски експерти по авиационни инциденти пристигна в Ахмедабад, в западноиндийския щат Гуджарат, в петък вечерта, за да помогне в разследването на катастрофата.

До събота сутринта броят на загиналите нарасна до най-малко 279, докато разследващите продължиха да претърсват останките и още едно тяло беше извадено изпод крилото на самолета. Семействата на жертвите продължиха да се събират в Гражданската болница в Ахмедабад, където бяха докарани мъртвите, тъй като гневът и разочарованието нарастваха от забавянето на предаването на телата на техните близки.

Анил Пател, който загуби 30-годишния си син Харшит и 28-годишната снаха Пуджа при катастрофата, ставаше все по-изнервен от забавянето. Той беше сред стотиците роднини, които бяха предоставили ДНК проби, за да помогнат за идентифицирането на тялото на сина му, но каза, че оттогава не е получил никаква информация.

„Все още не знаем точно кога ще получим тялото“, каза той.

Той описа сина си и снаха си като „всичко, което ми беше останало“, след като съпругата му почина от рак преди шест години. Харшит се беше преместил в Лондон преди две години, но всеки ден се обаждаше на баща си чрез видео връзка.

„Дори вчера, когато седях пред блока за аутопсии, можех да усетя миризмата на овъглени тела отвътре“, каза Пател. „Трудно е да приема, че синът ми също лежи там. Просто искам да ги върна у дома скоро. Колкото по-дълго стоят там, толкова повече ще се влошат. Просто не мога да понеса мисълта.“

Раджниш Пател, допълнителен медицински началник в болницата, потвърди, че повече от 72 часа след катастрофата са направени само 11 ДНК съвпадения, идентифициращи загиналите, и останките само на трима души са били върнати на семействата им.

Властите подчертаха, че задачата за идентифициране на хора, чиито тела може да са били силно овъглени или разчленени от силата на катастрофата, е сложна задача, забавяща процеса на връщане на жертвите на семействата им. Длъжностни лица предупредиха семействата, че може да получат останките на своите близки в „комплект“, а не в ковчег, тъй като много от тях са били в толкова фрагментирано състояние.

„Работим с поне 250 проби и за всяко съвпадение трябва да го сверим с целия този набор. Това е процес на елиминиране и това, естествено, отнема време“, каза служител, говорейки в болницата, подчертавайки, че екипът в болницата е работил цяла нощ, за да съпостави точно ДНК пробите с телата.

Онези, които чакаха останките на няколко членове на семейството, загинали при катастрофата, се опасяваха, че предаването може да отнеме още няколко дни.

Семейство Сайед, включително Джавед Али Сайед, съпругата му Мариам и двете им деца, петгодишният Зейн, и четиригодишната Амани, британски граждани, живеещи в Лондон и посещаващи семейството си в Мумбай, бяха сред загиналите. Разстроените леля и чичо на Джавед бяха долетели от Мумбай, за да вземат телата, но казаха, че „нямат информация от болницата“.

Семейството на Мариам произхожда от Пакистан и досега не им е било позволено да пътуват до Индия, за да предоставят ДНК проба за нейното идентифициране. Те също така искаха телата на децата ѝ да бъдат върнати обратно в Обединеното кралство, когато най-накрая бъдат предадени.

„Но ние сме притеснени, тъй като ни казаха, че телата вече са силно разложени. Ако отнеме още повече дни, за да бъдат докарани до Лондон, какво ще се случи с тях? Как можем да се сбогуваме в това състояние?“, каза чичото на Джавед, Рафик Ахмад.

Единственият оцелял пътник, Вишваш Кумар Рамеш, чието бягство от смъртта беше широко описано като „чудо“ от експерти, остана в болница в Ахмедабад под наблюдение, но се твърди, че се възстановява.

Д-р Гамети от гражданската болница в Ахмедабад каза, че Рамеш „се чувства много добре и ще бъде готов да бъде изписан скоро“.