Защо медта, алуминият и стоманата са в основата на идеологията на Тръмп за MAGA?

Подобно на специфичните за всяка държава мита на правителството на САЩ, големите 50% мита върху целия внос на стомана, мед и алуминий надхвърлят икономиката, отразявайки желанието на Тръмп да възстанови някога доминиращите американски индустрии и да обедини базата си от работническа класа.

“Голяма част от мотивите за тарифите върху основните производствени суровини, като например медта, са преди всичко политически“, заяви пред Euronews Дейвид Стрич, старши валутен анализатор в Caxton.

“Тръмп на няколко пъти се разочарова от обрата в производството и на трите материала - от Съединените щати, които бяха доминиращият световен производител още през 80-те години на миналия век, към Чили за медта и Китай за стоманата и алуминия“, продължи той.

Тръмп отдавна определя стоманата и алуминия като гръбнака на американската сила, свързвайки производството им с икономическото оцеляване и националната сигурност. По време на първия си мандат през 2018 г. той подчерта колко централна според него е ролята на тези отрасли.

"Силната стоманодобивна и алуминиева промишленост са жизненоважни за нашата национална сигурност. Абсолютно жизненоважни", каза тогава Тръмп.

“Стоманата си е стомана. Нямате стомана, нямате държава. Нашите индустрии са били обект на атаки от години – всъщност десетилетия – от нелоялни външнотърговски практики, водещи до затварянето на заводи и мелници, съкращаването на милиони работници и унищожаването на цели общности. И това ще спре, нали? Ще спре“, беше категоричен тогава американският президент.

Що се отнася до медта, в момента САЩ внасят около половината от ресурсите си, предимно от Чили и Канада.

В сряда цените на медта паднаха рязко преди крайния срок 1 август за въвеждане на нови тарифи, като американските фючърси на медта се понижиха с 20% до около 4,55 долара или 3,94 евро за паунд, което е най-големият спад в рамките на деня в историята.

Това се случи, след като през юли, когато Тръмп за първи път обяви налога, цените на медта в САЩ се повишиха до нови рекорди. Отново изненадвайки инвеститорите, президентът обяви тази седмица, че суровината, за разлика от полуготовите продукти, ще бъде освободена от митото, което заплашва с по-малко свиване на предлагането. Вносът на меден концентрат и катоди няма да бъде засегнат от новите налози, въпреки че доставките на проводници, тръби и листове ще бъдат засегнати.

Междувременно удвояването на митата върху стоманата и алуминия до 50% от предишните 25% значително повиши вътрешните цени на металите в САЩ, като отряза конкурентния на разходите внос и увеличи нестабилността за производителите.

По-високите производствени разходи и намаляването на наличностите принуждават американските компании да обмислят преместване на инвестициите си и препроектиране на веригите си за доставки.

Дали тарифите действително ще стимулират вътрешното производство, предстои да се види, тъй като наложените от Тръмп такси по време на първия му мандат не успяха да го направят. До 2024 г. производството на стомана в САЩ всъщност е било с 1% по-ниско, отколкото през 2017 г., преди първоначалните тарифи на Тръмп, докато производството на алуминий е намаляло с близо 10%.

Според скорошен анализ, тарифите на Тръмп биха могли да повишат производствените разходи с до 4,5%, притискайки сектори с тесен марж на печалба като електрически превозни средства и уреди, както и забавяйки инвестициите в ключови производствени центрове в цялата страна.

Индустрии, “откъснати“ от САЩ

През по-голямата част от 20-ти век Съединените щати бяха най-големият производител на мед в света, докато Чили не пое тази титла, отбелязвайки края на господството на САЩ. Днес Чили остава най-големият световен производител на метала.

По отношение на производството на стомана, САЩ достигнаха своя връх в началото на 70-те години на миналия век, преди индустрията да се изправи пред продължителен колапс, задълбочен от поредица от рецесии. По-евтините и по-ефективни системи в Япония, Южна Корея, Европа и другаде подбиха скъпите американски интегрирани стоманодобивни заводи. Силният долар също така направи чуждестранната стомана още по-евтина, докато местните заводи бяха обременени със стареещо оборудване, високи трудови договори и нарастващи екологични разходи.

Стоманените градове, тези, които Тръмп сега иска да съживи близо 50 години по-късно, се сринаха икономически, въпреки правителствените интервенции, за да ги поддържат на повърхността. Ето защо регионът от Ню Йорк до Средния Запад продължава да се нарича “Ръждив пояс“, отнасящ се до корозиращи заводи и производствени обекти, които отдавна са излезли от употреба.

По отношение на алуминия, САЩ бяха водещият производител на алуминий в света през по-голямата част от 20-ти век, до голяма степен поради изобилието от евтина електроенергия, необходима за топене и силното вътрешно търсене от отбранителната, аерокосмическата и автомобилната промишленост. В началото на 2000-те години Китай изпревари САЩ като водещ производител на алуминий.

“Най-голямата база на подкрепа на Тръмп, предимно мъже от работническата класа (т. нар. мъже в “сини якички”, бел. ред.) без висше образование, отбеляза най-голям спад във възможностите за заетост в резултат на това офшоринг“, каза Стрич пред Euronews.

Увеличаване на разходите, особено в отраслите, свързани с екологията

Широкообхватните 50-процентни мита на Тръмп върху медта, стоманата и алуминия вероятно ще нарушат дейността на индустриите, които разчитат в голяма степен на тези материали - от строителството и отбраната до зелените технологии.

“На практика и трите материала се използват широко - от слънчеви панели до автомобилни батерии, може да се предположи, че следователно американската производствена база ще пострада в най-голяма степен“, продължи Стрич.

Никъде този натиск не се усеща по-остро, отколкото в сектори като електрическите превозни средства и възобновяемата енергия, където тези метали са от съществено значение, а маржовете на печалба вече са минимални.

“Можем допълнително да предположим, че поради високите тарифи, наложени върху тези стоки, и общата нестабилност на пазара на електрически автомобили в момента, високите вложения и на трите материала и ниския среден марж на печалба в индустрията от 5%, производителите на електрически превозни средства може да понесат най-лошото от увеличените разходи за вложения”, добави Стрич.