Китай пренаписва историята на Втората световна, къде ще бъде в новия световен ред?

Край подгизналия от дъжд планински музей, в който китайските войски са водили ключова битка срещу Япония през 1940 г., от огромен телевизор се излъчват кадри на президента Си Дзинпин от миналия месец.

Видеозаписът от посещението му през юли в Янцюен в провинция Шанси показва как върховният лидер на страната разказва на учениците, събрани на изложбата, как „Комунистическата партия на Китай е била гръбнакът на съпротивителната война на нацията“ срещу Япония.

Решението му да почете паметта на 17 000 загинали и ранени китайци 85 години по-късно е част от мащабна кампания за промяна на начина, по който се водят дебатите за Втората световна война в световен мащаб. Като акцентира върху жертвите, Си иска да представи Комунистическата партия като победител във войната, наравно със САЩ - въпреки че ККП поема властта едва четири години след капитулацията на Япония.

Подобно на действията на руския президент Владимир Путин, китайският президент се обръща към историята, за да постигне целите си и да мобилизира патриотизма в страната, която се бори със слаб пазар на труда и жилищна криза. Кампанията му е насочена към укрепване на претенциите на Пекин към автономния Тайван и затвърждаване на статута на Китай като стълб на следвоенния световен ред в момент, в който Доналд Тръмп изтегля САЩ от институциите, в които те доминират от десетилетия.

Този стремеж бе демонстриран днес, когато Си председателства военния парад в Пекин по случай 80-годишнината от капитулацията на Япония. Събитието е част от продължаващия вече десетилетие политически проект на Си: През 2014 г. най-висшият законодателен орган на Китай обяви 3 септември за „Ден на победата“ на Китай над Япония и скоро след това проведе първия парад в страната в чест на победата.

„Освен военното великолепие и визуалното възпоменание за приноса на тези страни към войната, парадите са част от продължаваща война за паметта“, пишат Кайнан Гао и Маргарет Пиърсън в изследване, публикувано миналата седмица от Института Брукингс. „Да се напомни на Запада за забравените жертви и принос на Китай, в това число и особено на Комунистическата партия, се смята за засилване на аргументите за коригиране на „грешките“ от миналото.“

Спектакълът на Си и Путин, събрани заедно с лидера на Северна Корея Ким Чен Ун и иранския президент Масуд Пезешкян (бел. ред. заедно с вицепремиера Атанас Зафиров и министър-председателя на Словакия Роберт Фицо) на площад „Тиенанмън“, ще покаже промяната в световния международен ред, където подобни режими разполагат с повече пространство за лавиране в блокове, които не включват САЩ. Парадът идва дни след срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), чийто домакин беше Си. Той използва форума, за да възстанови отношенията си с индийския министър-председател Нарендра Моди, който се противопоставя на западните предупреждения за подкрепа на Русия след инвазията ѝ в Украйна и страната му продължава да купува руски петрол.

Използването на историята като оръжие далеч не е характерно само за Китай. Путин се опита да използва историята на Съветския съюз, за да подкрепи инвазията си в Украйна с лъжливи твърдения, че правителството в Киев е овладяно от „фашисти“. Тръмп заяви, че САЩ „са направили далеч повече от която и да е друга държава за постигането на победа във Втората световна война“.

Начинът, по който Китай формулира войната, е от значение за Азия, тъй като това засяга териториалните и дипломатическите спорове в наши дни. В основата на този дебат са редица споразумения от периода на Втората световна война, които според Пекин му дават легитимни претенции към Тайван.

Западните държави не са склонни да обръщат внимание на двете декларации, които Пекин предпочита, и вместо това признават мирния договор от Сан Франциско от 1951 г., който официално слага край на войната. Този текст съдържа двусмислени формулировки по отношение на Тайван - изисква от Япония да се „откаже“ от територията, без да изисква да я върне на Китай.

Управляваната от националистите Китайска република поема властта в Тайван след капитулацията на Япония през 1945 г.

Целият анализ - на сайта на Bloomberg TV Bulgaria