Руснаците вече усещат реалните икономически последици от войната

С навлизането в четвъртата зима на войната на президента Владимир Путин срещу Украйна, руснаците трябва да се справят с нарастващото ѝ въздействие върху почти всеки аспект от ежедневието си.

Десетки региони в централна и южна Русия сега усещат близостта на войната, тъй като дронове, а понякога и ракети, удрят енергийни обекти и жилищни сгради. Сирени за въздушна тревога вият почти всяка нощ, предлагайки постоянно - и много публично - напомняне за това как конфликтът настъпва.

Отвъд фронтовата линия, останалата част от Русия, включително Москва, започна да усеща икономическите последици. От домакинствата, които намаляват разходите за храна, до затруднените в стоманодобивни, минни и енергийни компании, икономическият двигател на страната показва множество пукнатини, а по-ранната устойчивост, подтикната от масивни фискални стимули и рекордни приходи от енергия, е поставена на изпитание.

Степента на страдание е несравнима с тази на Украйна и във всеки случай е малко вероятно да подтикне Путин да сложи край на войната, но тя подчертава все по-високата цена, която се извлича от решението му да започне пълномащабното нахлуване през февруари 2022 г.

Последиците се усещат точно когато САЩ оказват натиск за ограничаване на приходите от петрол и газ, постъпващи към Москва, като част от бурната дейност на администрацията на Тръмп, насочена към постигане на прекратяване на огъня. Инерцията за сделка нараства, като разговорите се изместват към Москва. Междувременно става известно, че преговорите между САЩ и Русия тайно са работили по документ, който би дал на Кремъл желаното от него облекчаване на санкциите.

„Въз основа на общите икономически показатели, би било в най-добрия интерес на Русия да спре войната сега“, каза Александър Габуев, директор на Центъра „Карнеги Русия Евразия“ в Берлин. „И все пак, за да иска човек да сложи край на войната, трябва да види ръба на пропастта. Русия все още не е там.“

При липсата на това осъзнаване, нещата ще се влошат за населението на Русия, преди да могат да се надяват на подобрение.

„Цените сега се покачват по-бързо от заплатите“, каза 27-годишната Елена, мениджър на компания за събития от Московска област.

Това е рязък контраст с по-ранния период на войната, когато брутният вътрешен продукт се разрастваше, благодарение на инвестиции, свързани с военните дейности, които доведоха до почти 20% ръст на заплатите през 2024 г., стимулирайки потребителското търсене, макар и допринасяйки за инфлацията.

Инфлацията в момента се понижи до около 6,8% в началото на ноември, но основната причина е отслабването на потребителското търсене, заяви в последния си доклад Центърът за макроикономически анализ и краткосрочно прогнозиране, ръководен от брата на руския министър на отбраната. Забележително е, че руснаците намаляват разходите си за храна, според SberIndex, платформата за отворени данни на кредитора "Сбербанк", която проследява доходите, разходите и бизнес активността в реално време.

„Средната сметка за седмични покупки на хранителни стоки се е увеличила повече от два пъти през последните години“, каза 40-годишният Денис, мениджър от Тамбов, Централна Русия. Принудено да преразгледа разходите си, семейството му сега купува по-малко плодове и зеленчуци.

Продажбите на мляко, свинско месо, елда и ориз са спаднали с 8–10% през септември и октомври, според анализ на вестник „Комерсант“. X5 Group, най-голямата верига хранителни магазини в Русия, отчете увеличение на приходите през третото тримесечие, до голяма степен поради инфлацията, но нетният ѝ доход е спаднал с почти 20%, отразявайки по-слабото търсене и по-високите разходи.

Руският сектор на търговията на дребно претърпява големи промени. Модните търговци на дребно са представлявали 45% от всички затворени магазини през третото тримесечие, като почти всеки втори търговски обект е затворен, съобщават местните медии. Според държавния вестник „Российская газета“ пазарът на електроника преживява най-резкия си спад в търсенето от 30 години, тъй като купувачите отлагат големи покупки.

Бензинът е скъп и липсва

Продажбите на автомобили се свиха с почти една четвърт през първите девет месеца на годината, засегнати от високите разходи по заеми и увеличението на държавния данък, наложен за рециклиране, което повиши цените, особено на вносните и електрическите превозни средства, тъй като правителството се стреми да увеличи бюджетните приходи и да подкрепи местните автомобилни производители.

След това е и прякото въздействие на украинските военни действия. Украинските дронове сега атакуват петролни рафинерии и пристанища от Черно море до Балтийско крайбрежие с привидна безнаказаност, понякога пътувайки до 3500 километра дълбоко в Русия до цели в Сибир.

Тези удари изостриха кризата на вътрешния пазар на горива, което доведе до скок на цените от края на август. Докато цените на бензина леко поевтиняха през ноември, те остават високи и недостигът все още се усеща в някои региони.

Почти сигурна рецесия

Много анализатори все още очакват умерен растеж тази и следващата година, но Центърът за стратегически изследвания, базиран в Москва мозъчен тръст, заключи на 18 ноември, че „почти няма шанс да се избегне рецесия“, като производството е намаляло в повече от половината руски индустрии.

Важните приходи от петрол и газ са намалели с над една пета през януари-октомври спрямо същия период преди година до 7,5 трилиона рубли, според изчисления на Bloomberg, базирани на данни на Министерството на финансите. По-ниските цени на суровия петрол, санкциите и по-силната валута означаваха, че производителите в страната получаваха по-малко рубли за всеки продаден барел петрол.

Санкции, дълг и данъци

Това беше преди САЩ, раздразнени от отказа на Путин да се ангажира с мирните усилия, неочаквано през октомври да наложат санкции на водещите руски производители на петрол, „Роснефт“ и „Лукойл“.

Макар че е малко вероятно напрежението да отклони Путин от военните му цели, той активно се опитва да гарантира, че САЩ няма да увеличат натиска върху руската икономика. През октомври, когато президентът Доналд Тръмп обмисляше изпращането на ракети „Томахоук“ с по-голям обсег в Киев и публично изрази разочарованието си от руския лидер, Путин се обърна към него, за да предложи перспективата за още мирни преговори. Всъщност той беше насърчен и посъветван за този призив от самия пратеник на Тръмп, Стив Уиткоф.

При липса на сделка руските доставки на гориво през първата половина на ноември спаднаха до най-ниското си ниво от началото на инвазията в Украйна. Междувременно дори търговският бум на Русия с Китай е в застой.

„Имунитетът на руската икономика е силно отслабен“, каза Олег Буклемишев, ръководител на Центъра за изследвания на икономическата политика в Московския държавен университет „Ломоносов“. „Системна криза може да не настъпи през 2026 г., но постоянното влошаване на икономическите условия ще продължи.“

С увеличаването на дефицита правителството увеличава дълга чрез скъпи продажби на вътрешния пазар. Данъкът върху добавената стойност ще се увеличи следващата година и ще се прилага за по-широка база, засягайки по-малките предприятия и в крайна сметка потребителите. Това се очаква да добави 1,2 трилиона рубли към държавната хазна. Предстои технологичен данък върху електронните компоненти и устройства, както и увеличение на дължимия данък при закупуване на автомобил.

След като Путин обеща на руснаците да няма по-нататъшни увеличения на данъците през 2023 г., Кремъл инструктира медиите да не споменават името му в репортажи за новите налози, съобщи опозиционният медиен ресурс „Медуза“, който е забранен в Русия.

„Ако руските власти искат икономиката да продължи да функционира нормално, специалните военни операции трябва да бъдат прекратени“, каза Буклемишев, използвайки термина на Путин за войната. „Осъзнаването, от което се нуждаят, за да направят избора, все още не е дошло напълно, но предупредителните камбани вече бият.“

Целият анализ - на сайта на Bloomberg TV Bulgaria