Извличат ДНК на Леонардо да Винчи от картините му

Международен научен колектив, работещ от 12 години за идентифициране на ДНК на Леонардо да Винчи по проект, озаглавен Leonardo da Vinci DNA Project (LDVP), постигна важен успех, пише Science.org.

Микробиологът Норберто Гонзалес-Хуарбе взе и изследва проби от рисунката „Младенеца“, за която изкуствоведите не са сигурни дали е на Леонардо или на един от учениците му.

Предварителните данни показват, че Y хромозомните последователности от произведението на изкуството и от писмо, написано от братовчед на Леонардо, принадлежат към генетична група от хора, които споделят общ предшественик в Тоскана, където е роден Леонардо. Данните сочат, че ДНК върху рисунката може да е на Леонардо, но това далеч не е доказателство, казва генетикът Чарлз Ли, чийто екип анализира пробите от „Младенеца“.

„Установяването на недвусмислена идентичност е изключително сложно“, съгласява се Дейвид Карамели от LDVP, антрополог и специалист по древна ДНК в Университета на Флоренция (UNIFI).

Това е така, защото учените не могат да сравнят последователностите с никакви ДНК проби, за които е известно, че са от самия Леонардо. Неговият гроб е бил разкопан в началото на XIX век, a и той няма преки потомци. Непряко доказателство, че ДНК фрагментите са на Леонардо, може да дойде от други изследвания на LDVP: вземане на проби от Y

хромозомата на наскоро идентифицирани живи потомци на баща му

и опити за извличане на ДНК от местата, където са погребани неговите роднини. 

Търсенето на ДНК на Леонардо е като опитна площадка за „артеомиката“ – нововъзникваща област, която може да промени начина, по който светът на изкуството удостоверява и защитава най-ценните си обекти. Днес решенията за авторството зависят от експертното мнение, например за това с какви движения на четката е нарисувана дадена картина. ДНК и други биологични следи обаче скоро ще могат да подкрепят субективното възприятие на експертите.

Усилията на LDVP „не просто отварят нова врата, а отварят цял нов свят“ за удостоверяване на автентичността на изкуството, казва химикът Стефан Симон, директор на изследователската лаборатория Rathgen в Националните музеи в Берлин, който не е свързан с проекта.

Членовете на LDVP се надяват, че техните открития ще убедят пазителите на произведенията на изкуството и бележниците на Леонардо да позволят по-нататъшно вземане на проби. „Добре известно е, че Леонардо е използвал пръстите си заедно с четките си, докато рисува“, казват учените, „така че би било възможно да се намерят клетки от епидермиса, смесени с боите“.

Идентифицирането на ДНК на Леонардо не само би помогнало да се определи произходът на спорни произведения като „Младенеца“, но и би могло да посочи биологичните характеристики, които стоят в основата на неговата гениалност, въпреки че някои учени се съпротивляват да приписват способностите му на гените му.

Роден през 1452 г. в тосканското селце Анчиано, Италия, близо до Винчи, като извънбрачен син на нотариус, Леонардо се издига до един от най-блестящите таланти на Ренесанса.

Той дисектира трупове, за да допълни познанията по анатомия

картографира речните течения, за да проектира канали, и скицира хеликоптери векове преди първият да полети. Той оставя по-малко от 20 картини – най-известните от които са „Мона Лиза“ и „Тайната вечеря“, както и хиляди рисунки, скици и бележки, които продължават да предлагат нови прозрения пет века по-късно. Леонардо умира на 2 май 1519 г. във Франция и е погребан в параклиса „Сен Юбер“ в Амбоаз.

Проектът LDVP е създаден през 2014 г. Ключовата първа стъпка е да се идентифицира част от ДНК на Леонардо, за да се сравни с генетичния материал, който може да бъде извлечен от произведенията на изкуството. Отговорниците за гробницата в Амбоаз обаче обявиха, че екипът може да получи достъп до нея само след като изолира предполагаемата ДНК на Леонардо от друго място.

Една възможност произтича от разкопки в Амбоаз през 1863 г., проведени от писателя и импресарио Арсен Хусе, който намери череп, за който смяташе, че е на Леонардо, и кичур белезникава руса коса, за която предполагаше, че е от брадата на Леонардо. Къдрицата изчезна за десетилетия, а след това се появи отново през 2019 г., когато частен колекционер позволи тя да бъде изложена в Museo Ideale Leonardo da Vinci. 

LDVP планира да направи радиовъглеродна датировка на един косъм; ако възрастта е правилната, тогава ще има смисъл да се жертва друг косъм, за да се извлече ДНК. Едно голямо предимство на извличането на древна ДНК от косъм е, че повърхността му може да бъде почистена от замърсяваща ДНК от други източници, пояснява членът на LDVP Ронда Роби, съдебен биолог, която помогна за верифицирането на останките на цар Николай Втори.

Някои изследователи предлагат следващата логична стъпка да бъде изследване на косата и произведенията на изкуството за митохондриална ДНК, която е около 100 пъти по-изобилна от ДНК в хромозомите на ядрото. Но митохондриалната ДНК се наследява от майката, а никой не знае къде е погребана майката на Леонардо, Катерина, която е била 16-годишна слугиня, когато го е родила.

Засега, без надеждна проба от останките на Леонардо, LDVP се е ориентирал към неговите мъжки роднини, фокусирайки се върху Y хромозомата. Много части от Y хромозомата се предават почти без промяна от баща на син, без да се рекомбинират с гени от майката, както се случва при повечето хромозоми. По този начин Y хромозомата може да съхрани ясна биологична следа, простираща се през вековете.

Бащата на Леонардо, Пиеро да Винчи, е бил успешен чиновник във Флоренция и е имал поне 23 деца

от няколко жени.

Алесандро Вецози, директор на Museo Ideale Leonardo da Vinci, и генеалогът Агнезе Сабато от Leonardo da Vinci Heritage Association са прегледали църковните регистри, завещанията и документите, за да възстановят бащината линия на Леонардо от раждането на дядо му през 1331 г. до днес. В 400-страничен том, публикуван през май 2025 г., двамата проследяват четири непрекъснати мъжки линии, започващи от Пиеро да Винчи и обхващащи 21 поколения. Те идентифицират 15 живи мъжки потомци (сега 14, след като един от тях умира през декември). По-късно този месец екипът на Карамели ще секвенира ДНК от няколко от тях.

В същото време друга част от екипа усъвършенства технологията за извличане на следи от ДНК от произведенията на Леонардо, без да ги поврежда, като практикува върху по-малко ценни произведения на изкуството.

Методът включва леко избърсване с навлажнен тампон, след това със сух тампон. Това позволява на учените да събират проби, уловени в хартиените влакна. „Хартията е пореста. Тя абсорбира пот, кожа, бактерии, ДНК. Всичко това остава там“, казва Гонзалес-Хуарбе. /Списание ЛИК