Костантиновка - град в зоната на смъртта

Екипът носеше списъци с хора, които бяха дали знак, че най-накрая са готови да напуснат място, толкова опустошено от руските бомбардировки, че нямаше ток, газ, отопление или течаща вода, а храната и непокътнатите подслони бяха малко.

Спасителите също така викаха към прозорците и балконите, крещейки "евакуация", докато се опитваха да убедят останалите изоставащи, повечето от които възрастни и немощни, че животът им тук е приключил, че трябва да вземат най-необходимото и да напуснат също. Те пренесоха жена с увреждане и инвалидната ѝ количка до чакащия микробус.

Да влезеш с кола в Костантиновка "е като руска рулетка", каза Евгений Ткачев, служител в подкрепяната от ООН хуманитарна организация "Пролиска". Отломки затрупват улиците, които са надупчени от кратери, а над главите ни постоянно кръжат дронове, пише NYT.

Преди войната Костантиновка има около 67 000 жители. Към януари те са около 2 000. Градът се превърна в основна цел на руската офанзива - стратегически възел, който украинците бяха решени да защитят.

Миналата есен, докато руските сили настъпваха все по-близо, полицейски екип, наречен "Белите ангели", и граждански групи като "Пролиска" евакуираха колкото се може повече от останалите жители. За някои беше твърде късно. Родителите на 44-годишния Евдокимов Андрий гледаха как двама полицаи отнасят останките му, затворени в чувал за трупове, ден след като той беше убит при удара. Евакуираните се сбогуваха със сълзи на очи с приятелите си, знаейки, че е малко вероятно някога да се върнат. Докладите за експлозии, постоянният трясък на стрелбата, бяха толкова познати, че никой не трепна.

Костантиновка се намира в зоната на смъртта - 20-милна ивица от фронтовата линия, управлявана от дронове. Украинските войски държат разрушения град, но руснаците бавно настъпват. В разрушени и овъглени сгради евакуационните работници чукаха по вратите в тъмните коридори и помагаха на жителите, някои от които приковани на легло, да съберат вещите си и да напуснат, дори ако трябваше да бъдат носени.

Тъй като градът ставаше все по-опасен, хуманитарните организации оставяха провизии на цивилните, които все още се държаха, но те се изчерпват. Хората събират каквото могат, за да палят огън.

"Хората живеят в мазета, горят дърва и ровят в боклука, като през Средновековието", каза 33-годишният капитан Евген Алхимов, говорител на 28-а механизирана пехотна бригада на украинската армия.

Зуяков, един от спасителите, си спомни за това, което според него е била последната евакуационна мисия с превозни средства от града, организирана от военната администрация. Тя беше за семейство от седем души, включително 2-годишно дете, които настояваха да напуснат заедно. Но те бяха атакувани, като трима души бяха ранени, включително една жена, която загуби крак.

Вадим Филашкин, шеф на регионалната администрация на Донецк в Украйна, заяви, че дроновете "ефективно преследват населението". Украинците на фронтовата линия казват, че нарастващият брой удари с дронове срещу цивилни е умишлен. Опасностите, както за евакуираните, така и за евакуаторите, достигнаха точка, в която мисиите трябваше да бъдат преустановени. Малка група хора продължи да се измъква пеша или в ръчни колички, теглени от други. Евакуационната работа продължи няколко месеца на други места, включително в близкия град Дружковка, друга цел на бомбардировките, където дроновете изпълват небето.

В малките непокътнати пространства сред руините на Костантиновка остават някои жители, които се крият, неспособни или нежелаещи да напуснат. Но почти всяка сграда е изгоряла, издълбана, частично срутена или съборена. Гражданите са рядко явление по улиците. Когато се налага, онези, които все още могат да се движат, излизат навън в търсене на провизии, знаейки, че усилието може да им струва живота. Наличието на дронове само се увеличава.

Голяма част от центъра на Костантиновка е неузнаваема,

съборена от безмилостни бомбардировки. Намотки от бодлива тел и противотанкови препятствия "драконови зъби" стърчат от развалините. Небето над града бръмчи като рояк пчели, като всяко движещо се нещо се заснема и се превръща в мишена на дроновете. Украинските войници се възползват от ограниченото укритие, което им предлагат входовете, дворовете, тентите и короните на дърветата, тичайки от едно място на друго. Те се борят да задържат руското настъпление, като същевременно се опитват да свалят заплахата над главите си. Но дроновете са все повече.

Само 28-а бригада твърди, че неутрализира 150 дрона дневно, "но това са само онези, които унищожаваме", каза капитан Алхимов. Над 1000 дрона летят ежедневно над града и околностите му. Пожарите от последните удари са постоянни.

"Всичко се контролира от дронове. Това е смесица от обсада от Средновековието с модерни технологии", каза капитан Алхимов.

Частта от Донецката област, която остава под украински контрол, е фокусна точка за Москва, която изисква пълно оттегляне на украинските сили. Руски пробив в Костянтиновка би нанесъл сериозен удар на Украйна: градът блокира пътя към Краматорск, една от последните ключови крепости на Украйна в Донбас. Територията сменя собственика си бавно, но кръвопролитието е постоянно.

"Те постоянно атакуват с колони. Губят хора и техника за тази малка част от територията", каза младши лейтенант Олег Петрасюк, говорител на 24-та механизирана бригада. "Дори ако руските дронове контролират 100 процента от небето, докато нашата пехота стои в окопите, това не е вражеска територия", добави той.

Украинските артилерийски екипи в и около града са в готовност да въоръжат и изстрелят гаубиците си, когато бъде идентифицирана руска цел. Украинските екипи с дронове и наблюдатели им изпращат координати, надявайки се да забавят настъплението. Подобни драматични събития се разиграват по цялата 800-милна фронтова линия.

Костантиновка е най-новият от поредицата украински градове като Мариупол и Бахмут, които са се превърнали в призрачни градове, почти необитаеми, през повече от четири години война. Руският президент Владимир  Путин изглежда решен да продължи с инвазията си, независимо от материалните или човешките жертви. За екипите по евакуацията, които се опитват да преместят цивилни в относителна безопасност, настъпва нещо като вцепенение към ужасите, на които са свидетели отново и отново. Но все пак избликват някои емоции, като чувство на неудовлетвореност - че решимостта на съюзниците на Украйна е отслабнала, че президентът Тръмп все още настоява, че краят на войната може да бъде договорен с Кремъл.