Защо руските дипломати тихомълком бягат от Израел?

Около 8 януари Русия започна тихо да евакуира своите дипломати и техните семейства от Израел. Не беше посочена причина за евакуацията, но тя се случи в момент, когато в Иран избухнаха протести срещу режима, а в големите американски и израелски градове също се появиха призиви за смяна на режима.

Макар това да е спекулативно, е важно да се разбере връзката между Иран и Русия. Десетилетия наред руснаците разглеждат Иран като ключов партньор за прожектирането на властта на Москва в Близкия Изток. Както руският учен Димитри Тренин написа преди десетилетие, Русия поставя Близкия Изток като основен интерес. С други думи, Русия е силно заинтересована от оцеляването на иранския ислямистки режим като свой представител. Съответно, финансовата подкрепа, техническата помощ – особено в случая с ракетната технология – споделянето на разузнавателна информация и дипломатическото прикритие са отличителните черти на отношенията на Русия с Иран, пише Брандън Вайхарт, старши редактор по национална сигурност в The National Interest.

Москва, чрез руската държавна ядрена агенция „Росатом“, подпомогна изграждането на иранската атомна електроцентрала в Бушер. Руските противовъздушни системи обграждат ключови цели в Иран – макар че дали това в крайна сметка ще помогне на иранците да се защитят от бъдещи американски или израелски въздушни удари, остава под въпрос, особено предвид провала на същите тези системи във Венецуела няколко седмици по-рано.

Отношенията между Русия и Иран са по-тесни и по-сложни, отколкото мнозина във Вашингтон разбират. Макар да е малко вероятно Русия да воюва от името на Иран или да изпрати войски, за да подкрепи клерикалния режим, е вероятно Москва да няма угризения да предостави на Иран модерни оръжия и да благослови евентуална масивна иранска атака срещу Израел. Дори без пряка руска помощ, иранците са прекарали години в изграждането на арсенали от ракети, хиперзвукови оръжия и дронове. Тези оръжия са модерни и могат да достигнат Израел.

Единственото нещо, което спира тези оръжия да достигнат и унищожат критични цели в Израел, са противовъздушните отбрани, които действат не само в Израел, но и около американските военни бази между Иран и Израел, заедно с противовъздушните мрежи, принадлежащи на арабските съседи на Израел.

Израел е бенефициент на регионален кордон за противовъздушна отбрана, подкрепен от единствената останала суперсила в света, Съединените щати. Но дори и това има своите ограничения.

От 12-дневната война миналото лято израелците и американците се сблъскват с тези ограничения. Това е особено вярно в областта на противовъздушната отбрана.

Миналата година израелски военни служители, пожелали да останат анонимни, споделиха пред израелската преса страховете си, че иранците са принудили Израел да изразходва повече противовъздушни ракети, отколкото може да замести. А чрез помощта за Украйна американците изчерпват критичните си запаси от противовъздушни боеприпаси по-бързо, отколкото могат да бъдат надеждно заместени.

Суннитският щит на Израел се пропуква

Докато конфликтът между Израел и Газа продължава, арабската общност се чувства обидена от това, което възприема като малтретиране на палестинските араби в Газа. Това доведе до реална политическа реакция от страна на арабските държави, на които Израел отдавна разчита да действат като външен кордон на противовъздушната отбрана, защитаващ еврейската демокрация от гнева на Ислямската република Иран.

Саудитска Арабия и Катар помолиха американците да се въздържат от удари срещу Иран, както направиха миналото лято. Междувременно арабските държави сформират нови съюзи помежду си – и с външни сили, като Пакистан и Турция – които явно имат за цел да ограничат израелското влияние в региона. Не знаем колко силна е противовъздушната отбрана на арабските държави, като се има предвид, че и те изразходваха голямо количество амуниции, за да защитят Израел от иранските репресии миналия път.

С американците, които се борят с изчерпването на критичните си запаси за отбрана, и израелците, които явно се борят да поддържат адекватни нива на готовност на противовъздушната отбрана; с сунитските араби, които явно се отдръпват както от Израел, така и, в по-малка степен, от американците... това оставя голяма възможност на Иран да нанесе силен удар на Израел. И бързото напускане на Русия от сцената – без съмнение подсказано от Техеран – може да послужи като ранно предупреждение.

Само ако съдим по огромния обем ракети, хиперзвукови оръжия и дронове, с които разполагат иранците, Техеран би могъл да заповяда най-мащабната атака, която да залее противоракетната отбрана в региона и да унищожи икономическите коридори в Тел Авив и Хайфа, например.

Израелците, въпреки гръмките изявления от Йерусалим, трябва да осъзнаят, че шансовете за такъв катастрофален изход не са незначителни, особено ако иранският режим е на път да падне. Дори и да не падне, той ще отвърне на удара много по-мащабно от всякога, просто защото ще иска да възстанови сигурността в своя полза. Дори ако оставим настрана въпроса за ядрените оръжия, които Иран може да произведе в кратки срокове, рояк от хиперзвукови оръжия, конвенционални ракети с дълъг обсег и дронове би могъл да нанесе много по-големи щети на Израел (и американските бази в региона), отколкото някога е било нанасяно.

Което ни връща към мистериозното напускане на Израел от руските дипломати и техните семейства. Много вероятно е, че ако Иран планира своя „вариант Самсон“ срещу Израел, то руснаците са искали да изведат своите граждани, преди да се разрази адът над Израел.

Скоро ще разберем какъв ще бъде изходът за Израел: или жестоко отмъщение от Иран, което те все още не очакват, или режимът всъщност ще бъде отстранен и нещата ще изглеждат много по-добре от стратегическа гледна точка за Израел.