Транссексуални американци предпочитат мръсен бежански лагер в Холандия пред САЩ

Тер Апел, малко, непретенциозно холандско градче близо до германската граница, е място, което туристите рядко посещават. Няма прекрасни стари вятърни мелници, няма кафенета, пълни с канабис.. Когато чужденците се озовават там, това е по една причина: да поискат убежище в най-големия бежански лагер в Нидерландия, дом на 2000 отчаяни хора от цял ​​свят.

Някои, като еритрейците и сомалийците, бягат от войната. Сирийците настояват, че за тях остава опасно да се върнат у дома след падането на Асад. Но през последната година към тях се присъедини любопитна нова кохорта: група американци, които казват, че се страхуват за живота си, откакто Доналд Тръмп се завърна в Белия дом.

Тяхното присъствие изненада много от жителите на лагера.

"Мечтата ми е да отида в Америка или Обединеното кралство. Америка за мен е раят", казва Усама, 21-годишен либиец от алжирски произход, който се мотае около главната порта. "Можеш да работиш, можеш да спечелиш милион, ако имаш добра идея. Защо идват тук?"

Това е справедлив въпрос. Миналата година 76 американци са поискали убежище в Нидерландия, според холандското министерство на имиграцията, в сравнение с девет през 2024 г. За разлика от Обединеното кралство, Нидерландия не отдава под наем хотели или къщи за търсещи убежище, а вместо това ги настанява в оградени лагери, официално наричани приемни центрове, разпръснати из цялата страна.

Много от американските бежанци, като Джейн-Мишел Арк, 47-годишна софтуерна инженерка от Сан Франциско, са транссексуални. През април миналата година тя долетяла на летище Схипхол в Амстердам и, ридаейки, попитала митнически служител как да поиска убежище.

"И те се засмяха, защото: какво прави този голям тъп американец тук и пита за убежище? И тогава осъзнаха, че говоря сериозно."

Арк казва, че САЩ са се превърнали в толкова враждебна среда за транссексуалните хора, че е спряла да излиза от къщи, "освен ако отвън не чака Uber". Тя твърди, че е била малтретирана на улицата и е използвала дамските тоалетни и е решила да напусне страната след плашещ инцидент, когато се е опасявала, че жена ще я прегази с камиона си.

Митническият служител ѝ е дал билет за влак до Тер Апел и ѝ е казал да се яви в Службата за имиграция и натурализация (IND). Първите няколко дни са били трудни, затворена в стая от 2 квадратни метра, покрита с графити и това, което тя се е опасявала, че са телесни течности по стените. В известен смисъл е имала късмет, че е била вътре: поне веднъж през последните години лагерът е бил толкова пренаселен, че новопристигналите са трябвало да спят в палатки отвън.

Тер Апел не е затвор, но прилича малко на такъв, заобиколен от огради, с охрана на всяка порта

Обитателите могат свободно да идват и да си тръгват, но трябва да са в стаите си всяка сутрин за проверка. След първите си няколко дни в централната приемна зона, търсещите убежище се разпределят в различни нискоетажни блокове, където им се дава малка сума за храна, за да могат сами да си приготвят храната.

За Арк това означаваше да бъде преместена в това, което тя нарича "куиър блок", нещо като студентско общежитие, където са настанени всички ЛГБТ търсещи убежище. Там, настоява тя, споделяйки храна в общите кухни и пушейки цигари навън, тя е намерила общ език с хората.

Всички те се страхуваха от полицията, както и от своите правителства и съграждани, казва тя.

"Бяхме в опасност от хората около нас. И всъщност всички ние мислехме за Америка като за място, където искаме да живеем - красива страна на възможностите. И всичко това все още е вярно, но беше изненадващо, тъжно и потвърждаващо, че хората там - транс мъж от Техеран и транс жена от Либия - нашите истории бяха толкова сходни", споделя тя пред The Guardian.

Арк знае как може да звучи това.

"Чувам много хора да казват: "Ти си идиот. Дошъл си тук от Америка." Хората ми казват: "Мислил ли си да се преместиш в Калифорния?" И тогава аз казвам: "Ами, живях в Сан Франциско" и те казват: "О, това е рай за гейовете." Но е различно за транс хората, особено за транс жените, дотолкова, че моят опит в Сан Франциско, с изключение на роботизираните таксита, беше неразличим от този на хората, които познавах от Либия, Иран, Мароко и Алжир."

Транс мъжете също са в опасност в САЩ, според Аш Уайлд, друг американец, който живее в Тер Апел от края на октомври. Той е преминал през смяна на пола през 2019 г. и по думите му омразата срещу транссексуалните само е нараснала оттогава, особено със завръщането на Тръмп, който беше преизбран с атакуващата реклама: "Kamala Harris is for they/them. Trump is for you."

В първата си реч в деня на встъпването в длъжност Тръмп заяви:

"От днес нататък официалната политика на правителството на САЩ ще бъде, че има само два пола – мъжки и женски."

Той подписа изпълнителна заповед, осъждаща „идеолозите, които отричат ​​биологичната реалност на пола“, което на практика заличи федералното признаване на транссексуалните идентичности.

"Това беше изключително шокиращо", казва 40-годишният Уайлд, "защото Масачузетс е един от най-либералните щати и един от щатите, които наистина се опитват да запазят идентичността ни в целия куиър спектър, а аз все пак бях посрещнат с отпор. Хората все по-често отъждествяваха транссексуалността с педофилията. Наричаха ме педофил и грумер. Имаше и физически сблъсъци."

Арк започва промяната си в края на 2012 г., като сменя личната си карта на женска на следващата година и се подлага на операция в Тайланд през 2014 г. Преизбирането на Тръмп обаче означаваше, че няма повече антидискриминационни защити в областта на заетостта, жилищното настаняване и здравеопазването. Когато паспортът ѝ изтече, новият я обявяви отново за мъж. Така тя си тръгна.

"Това е най-глупавото нещо, което съм правила", приднава тя в кафене в Тер Апел. "И го направих, защото се страхувах за живота си. Не го направих тайно. Говорих с всички, които познавах. Казах: "Планирам да направя това ужасно глупаво нещо." Всички казаха: "Не ми харесва това за теб, но няма друг вариант."

Тя е можела да кандидатства за работа в областта на технологиите в Нидерландия и след това за работна виза. Но това би отнело твърде много време, казва тя. Затова е избрала ядрения вариант за убежище, оставяйки всичко зад гърба си, за да живее в мръсен бежански лагер. Тя смята, че в Нидерландия има между 35 и 50 други транссексуални търсещи убежище от САЩ, въпреки че холандското правителство не води статистика за транссексуалните кандидати.

Шансовете американците действително да получат убежище са много ниски, според Марлу Шроувър, професор по икономическа и социална история в университета в Лайден, който изучава холандската имиграционна система. Холандското министерство заяви, че "приблизително 20" американци, търсещи убежище, са били депортирани обратно в САЩ миналата година.

Конвенцията на ООН за бежанците има много строги условия, отбелязва Шроувър. Бежанецът не само трябва да докаже, че е бил преследван в родината си, но и че се е опитал да получи помощ от местните власти, но му е била отказана защита.

"И след това трябва да видите дали има алтернатива за безопасно бягство във вашата страна", допълва той, подчертавайки, че дори да бъдете пребити от полицията не е достатъчно: "Разбира се, афроамериканците могат да кажат: "Вижте, пребит съм на улицата от полицаи, затова мога да поискам статут на бежанец в Нидерландия" въз основа на това. Така че твърдението трябва да е наистина силно."

За да бъде едно твърдение успешно, САЩ ще трябва да започнат да задържат транс хора заради тяхната полова идентичност, предположи Шроувър:

"Ако САЩ предприемат действия към вкарване на хора в затвора, третирайки ги наистина, наистина лошо заради тяхната полова идентичност и без да се добавя друго твърдение към причините, поради които са в затвора, тогава ситуацията определено ще се промени. Но просто да се откаже на някого правото да впише избрания от него пол в паспорта си, не е достатъчно", добавя тя.

Холандските власти също са много предпазливи относно обявяването на САЩ за опасна страна и провокирането на Тръмп, добавя Шроувър. Те си мислят: "Как ще изглежда това? Как ще реагират американците на това? Не можем да направим това с най-важния си съюзник, като кажем, че нямат функционираща демокрация."

Само в изключителни случаи на притежатели на американски паспорти е било предоставено убежище, според холандското министерство на миграцията. През последните години "няколко десетки" деца с американски паспорти са получили убежище в Нидерландия, предимно зависими от йеменски, турски и сирийски родители, заяви говорител на правителството.

Досега нито един американец не е успял, откакто е пристигнал по време на втория мандат на Тръмп

Сред тези, на които им е отказан подслон, а вместо това е отредено депортиране, е Лиза Гейл Картър-Стюарт, която бяга от Монтана с транссексуалния си тийнейджър, 14-годишния Нокс, миналия април.

"Заявлението беше автоматично отхвърлено, защото Америка се счита за безопасна страна на произход", казва Картър-Стюарт. "Нокс дори каза на IND по време на интервюто им, когато ги попитаха какво ще направите, ако трябва да се върнете в Америка? Нокс им каза: "Ще се самоубия." Нищо от това не беше взето предвид в процеса им на вземане на решения."

Нокс се е опитала да отнеме живота си три пъти в Тер Апел, твърди Картър-Стюарт.

"Не се разбират добре. Нокс стои в нашата стая 24/7. Не излизат навън, дори в слънчеви дни."Въпреки това, тя настоява, Нокс не иска да се прибира: "Нокс казаха, че се радват, че вече не сме в САЩ."

По-рано този месец те бяха преместени в по-подходящ за семейства бежански лагер близо до Лайден, докато чакат изслушването по обжалването си.

"Бих се радвала, ако получим разрешение за пребиваване и бих могла да работя отново, и да се върнем към нормален живот, и искам да чувстват, че е добре да бъдат себе си и да не се чувстват осъждани всеки път, когато прекрачат врата", казва тя.

Транс жените се страхуват от ужасна съдба, ако бъдат изпратени обратно в САЩ, твърди Арк.

"Предполагам, че при повторно влизане в САЩ ще бъдем задържани от ICE или митницата, ще бъдем задържани с мъже и това ще доведе до това да ни наранят или убият. А методът на екзекуция е лишаване от свобода. Не мисля, че правителството на САЩ иска конкретно да ме убие. Мисля, че не ги интересува дали ще бъда убита и мисля, че си мислят, че го заслужавам, ако бъда убита в ареста."

За Уайлд принудителното връщане означава принудителен детранзит. Достъпът до хормони в САЩ вече е затруднен, казва той:

"През 2027 г. няма да има достъп до тях чрез държавното здравеопазване, така че ще ги имате само чрез частни доставчици. Така че без хормоните, вие сте принудени да прекратите прехода си. Не мога да се върна към това... Бях свободен през последните пет години, почти шест години. Не мога да си представя да се опитвам да се върна към човека, който бях преди... Не знам за физическия, но емоционален, психически, духовен, абсолютно щях да съм мъртъв"