Руски опозиционер: За Путин единственият край на войната е капитулацията на Украйна

Нищо не стоеше между Владимир Путин и петия му мандат, когато Борис Надеждин предизвика руския лидер, като се кандидатира на президентските избори през март 2024 г. Този ветеран политик, критик на войната срещу Украйна и дотогава редовен гост в кремълската телевизия, събра около 250 000 подписа само за три седмици, за да се регистрира като независим кандидат. Името му се споменаваше все по-често с наближаването на изборите и Кремъл, който беше спрял да публикува проучвания на общественото мнение, обяви подписите му за невалидни, като по този начин блокира кандидатурата му. Но Надеждин, чиято фамилия звучи като „надежда“, не се отказва и ще се кандидатира отново на парламентарните избори през 2026 г., за да се опита да внесе критичен глас, в рамките на възможностите си, в подчинената Държавна дума, пише испанският El Pais.

„От гледна точка на Путин, единственият възможен край на войната е капитулацията на Украйна“, подчертава той по време на интервю в дома си в края на декември, в покрайнините на руската столица. „Капитулацията означава, че Украйна се управлява от политически сили, напълно под контрола на Москва“, добавя той.

Надеждин има дълга и забележителна кариера. Той е бил депутат от Съюза на десните сили по време на първия мандат на Путин; през 90-те години работи като асистент на Сергей Кириенко, влиятелния настоящ заместник-началник на президентската администрация; а през 2000-те е бил вторият човек след опозиционния лидер Борис Немцов, който беше убит през 2015 г.

„Дългосрочно примирие и установяване на траен мир са малко вероятни, докато Путин е на власт“, ​​уточнява Надеждин, добавяйки, че „докато [Владимир] Зеленски е на власт в Украйна, а Путин в Русия, е изключително малко вероятно да се постигне споразумение“.

Повечето руски опозиционни фигури са в затвора, в изгнание или, както в случаите с Немцов и Алексей Навални, мъртви. Големият въпрос е защо Надеждин дори не е официално етикетиран като чуждестранен агент, обозначение, използвано за заглушаване на опозиционни фигури и организации, считани за проблемни от режима.

„Не знам, нямам отговор, но мога да се досетя защо. Показателно е, че и Путин, и Кириенко ме познават лично“, отговаря лидерът на опозицията. „Критикувам Путин и неговите политики от 2003 г., но никога не съм го обиждал лично. Никога не съм подбуждал никого да му навреди. Никога не съм прекрачвал тези граници, а те ме познават лично от 30 години“, добавя той.

Надеждин иска да предложи на избирателите две основни предложения. Едното е да се променят приоритетите на държавата, където 40% от бюджета отива за военни и сигурност, в сравнение с 25% за социални разходи и 10% за инфраструктура. Другото е „преодоляване на постимперския синдром и завръщането на Русия в Европа“.

„Путин е убеден, че на европейците не може да се има доверие и това е много лоша основа за преговори. Ето защо казвам, че е изключително малко вероятно конфликтът да приключи с Путин“, твърди той.

Той обаче смята за „абсолютно политически невъзможно“ Москва да започне нова война с НАТО, освен ако не се случи някакъв инцидент с участието на европейци в райони като Калининградския анклав.

„Русия има много проблеми, както икономически, така и вътрешни, и има много проблеми с нагласите на хората. Две трети от населението искат край на настоящия военен конфликт“, твърди лидерът на опозицията.

Надеждин има огромна задача пред себе си. От една страна, партията, която го подкрепяше през 2024 г., „Гражданска инициатива“, беше разпусната. От друга страна, властите лишиха ръководителя на кампанията му Дмитрий Кисиев от руското му гражданство, а някои от 4000-те служители, които са работили в неговите федерални и регионални екипи, „са били обект на глоби, обиски или арести“.

Надеждин е уверен, че може да сформира нов екип и да осигури необходимото финансиране, за да се кандидатира за Държавната дума. „Основният ми актив е репутацията ми и доверието на милиони хора. Това е основният ми актив; не могат да ми го отнемат“, твърди той, отбелязвайки, че е достигнал над 15% подкрепа в анкетите, представляващи повече от 15 милиона потенциални избиратели.

„Испания имаше Франко, а Португалия имаше Салазар. И двамата твърдяха, че страните им имат специален път, през шейсетте години казваха, че трябва да погледнем колко зле са нещата в Европа.“ „Имаше бунтове и хипита се бунтуваха, докато всичко там беше стабилно“, обяснява Надеждин. „Но през седемдесетте години Португалия и Испания бяха далеч зад Франция и Германия по икономическо развитие“, добавя тя, преди да подчертае, че корупцията съществува навсякъде, но в авторитарен режим „тя е чудовищна“, докато в демокрация „властта се измества и няма нито една фигура, която да разпределя всички позиции и привилегии“.

Малко руснаци се чувстват представени от опозицията в изгнание вече, твърди тя, въпреки че в страната, освен Надеждин, все още има някои алтернативи на путинизма, които биха могли да канализират това разочарование. Сред тях са опозиционната партия „Яблоко“ и Комунистическата партия.

Що се отнася до Комунистическата партия, Надеждин смята, че тя е в капан на собствените си непоследователности, тъй като лоялността ѝ към Путин на федерално ниво и подкрепата ѝ за войната са несъвместими с критиките ѝ към икономическата криза. „Образованието, здравеопазването и т.н. се влошават, защото държавата изразходва цялата си енергия за военни действия. Комунистите имат уникална възможност, но е малко вероятно да я използват.“ „Разбираемо е.“

Пандемията като претекст за забрана на демонстрации

Властите забраниха на Надеждин и екипа му да организират демонстрации, използвайки пандемията от COVID-19, дори през 2025 г., като извинение за отказ на разрешителни. Във всеки случай, според политика, „социалното напрежение не е достигнало необходимото ниво, за да могат хората да бъдат готови да организират масови протести срещу Путин“.

Лидерът на опозицията също така подчертава ограничената традиция на протести в Русия и йерархичния характер на нейното общество.

„Руснаците изразяват недоволството си, като записват обръщения към президента Путин“, обяснява той. „Хората вярват, че могат да помолят Путин да промени всичко и той ще ги изслуша. Но тази илюзия избледнява, макар и не толкова бързо, колкото някои биха искали“, добавя той.