В Близкия изток хаосът е новият съюзник на Путин

Ако някой се е притеснявал, че Русия ще се намеси от името на своя съюзник Иран в новия конфликт в Близкия изток, не е трябвало.

Реакцията на Владимир Путин на мащабната американско-израелска кампания срещу Иран - и дори на израелския удар, при който беше убит аятолах Али Хаменей, дългогодишният върховен лидер на Иран - беше в най-добрия случай безинтересна. Той нарече американските и израелските удари "цинични“ и убийствени, но не отправи нито заплахи, нито червени линии, нито ангажименти за помощ на Иран.

За да разберем сдържаността на Путин, трябва да помислим за по-широката му стратегия.

Руският лидер не вижда полза от безсмислено предизвикателство към американските или израелските военни. И той има други приоритети. Това не означава, че няма ясни предимства в търпението на Путин. Продължаващата криза предоставя възможности, които знаем, че той ще се опита да използва.

Путин може да се позиционира като жизненоважна част от всякакви бъдещи преговори. А след това да засили това възприятие, като помогне на Техеран да потуши протестите и потенциално да повиши цената на участието на САЩ.

Дори без пряка военна подкрепа, Русия вече е изиграла жизненоважна роля в подпомагането на Иран.
Русия отдавна предоставя военно сътрудничество на Техеран. През последните години Иран все повече разчита на Русия за изстрелване на сателити в орбита, което помага на Иран да наблюдава военни цели. Според скорошни доклади, Русия също така споделя сателитна разузнавателна информация в реално време и данни за сигнали с Иран, за да помогне за проследяване на движението на американски военни кораби. В миналото Иран е отвръщал на ударите на САЩ с кибератаки. Русия би могла да помогне на Иран да направи това отново сега.

Русия също така е помогнала на Иран да блокира комуникациите, като е доставяла технология за електронно заглушаване. Докладите също така сочат, че Иран вероятно използва руски системи за електронна война.

Миналия месец Русия почти сигурно е доставила поне някои противосателитни комуникационни системи на Иран, според Forbes. Техеран е използвал руски бронирани машини "Спартак“, за да потуши протестите по-рано през годината. Москва би могла да предостави тези или други превозни средства отново.

Москва и Техеран финализираха сделка миналия декември, която позволи на Русия да достави на Иран 500 преносими ракетни установки "Верба“ и 2500 ракети земя-въздух "9M336“, според Financial Times. Това споразумение, за което се съобщава, би засилило отбранителните способности на Иран на ниска височина, ако се използва от кораби срещу нисколетящи самолети.

Те биха могли да бъдат опасни в ръцете на ирански марионетки като Хамас, Хизбула и хусите, намиращи се близо до американски военни бази в Близкия изток.

Предишната роля на Русия в ядрената програма на Иран подчертава уникалната зависимост на Техеран от Москва.

Има доказателства, че Русия е подпомагала учени, свързани с отбраната, през 2024 г., тъй като Financial Times съобщи, че те са направили две тайни пътувания до Русия, за да получат технологии с двойно предназначение с потенциални приложения за ядрени оръжия. Руско-иранското ядрено сътрудничество вероятно ще продължи, както е било от средата на 90-те години на миналия век, когато Русия започна да предоставя техническа помощ на Иран и да строи атомни електроцентрали, включително Бушер, първия търговски ядрен реактор на Иран.

Посредник или неутрален играч?

Желанието на Русия да бъде глобален играч зависи от ролята ѝ на медиатор.

Русия се е опитвала да се позиционира като посредник между Съединените щати и Иран и преди, играейки роля в деескалацията на военното напрежение с Израел. През февруари 2025 г., в първия директен разговор между Тръмп и Путин след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, двамата лидери са обсъдили ядрената програма на Иран, според Bloomberg, и Путин се е съгласил да улесни ядрените преговори на Иран с администрацията на Тръмп.

Русия е служила и като задкулисен посредник между Израел и Иран, улеснявайки разговорите по-рано тази година между Путин, израелския премиер Бенямин Нетаняху и иранския президент Масуд Пезешкиан.

Разбира се, Русия едва ли е неутрален играч. Кремъл обикновено действа по-скоро като адвокат на Иран.

Колкото повече вниманието на САЩ е насочено към Персийския залив, толкова по-малко вниманието на САЩ е насочено към Украйна, която остава приоритет на Путин.

Ако в Иран се появи прозападно правителство, това със сигурност ще навреди допълнително на интересите на Москва в региона. Но Путин вероятно ще работи с всеки режим в Иран, който го замени (както Москва бързо и без сантименти направи в Сирия след падането на дългогодишния си съюзник Башар Асад). Ако хардлайнерите на Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР) вземат властта в Техеран, това само ще е от полза повече за Путин.

Русия печели от хаоса в Близкия изток и се наслаждава на осъждането на възприемания американски едностранен подход. Това помага на Москва да спечели точки в така наречения Глобален Юг сред страните, които като цяло симпатизират на руските наративи.

Путин продължава да използва позицията си в Близкия изток, за да намали изолацията на Русия заради агресивната ѝ война срещу Украйна. И ако смислена пауза във войната в Украйна освободи повече време и ресурси за Кремъл, Русия би могла да предостави повече и по-добра помощ на Техеран.

Тръмп е прав да се фокусира върху Иран и неговата ядрена програма. Настоящият режим в Техеран е опасен за интересите и партньорите на САЩ в Близкия изток. Но американските политици не бива да губят от поглед партньора на Техеран – и трябва да помним, че Русия исторически се възстановява от загубите.