Ще се превърне Персийският залив в бойно минно поле?

Докато войната бушува в Близкия изток, погледите на всички моряци са насочени към Ормузкия проток. Тесният воден път, който свързва границите на Персийския залив с откритите води на Индийския океан, на практика е затворен.

Обичайно около 20%-25% от световния петрол и газ се превозват на юг от протока към пазарите по целия свят. Както посочва Хавиер Блас от Bloomberg Opinion, част от суровия петрол може да бъде транспортиран по наземни тръбопроводи, но прекъсването все пак е значително и с течение на времето ще се задълбочи.

Иран на практика затвори пролива чрез комбинация от заплахи от балистични ракети с малък обсег, разположени по крайбрежието, въоръжени с ракети малки военни кораби и бързи малки плавателни съдове, въоръжени с картечници и ръчни противотанкови гранатомети, които могат да атакуват големите, тромави танкери. Само тези три заплахи са достатъчни, за да изплашат застрахователния сектор, който на практика спря да подкрепя превозите. В публикация в социалните мрежи президентът Доналд Тръмп обеща да предостави застраховка срещу политически риск „на много разумна цена“ на корабите, които преминават през пролива, но не  разкри много подробности. Засега капитаните на много от цивилните кораби просто стоят на котва и чакат указания от притеснените централи на корабните компании.

Американските въоръжени сили работят усилено, за да намалят военноморските способности на Иран. Военноморската база на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция в Бандар Абас е подложена на нападения и според Пентагона близо 20 ирански плавателни съда са били потопени, един от които от американска подводница в Индийския океан. Но това може да не е толкова опустошително, колкото звучи – Иран започна войната с десетина фрегати и корвети, няколко десетки бързи щурмови и патрулни лодки и стотици, ако не и хиляди, малки, бързи моторни лодки, които може да осуетят гражданското корабоплаване. И много от балистичните ракети по бреговете на пролива все още са в играта.

Докато Пентагонът не успее да елиминира значителна част от заплахата, е малко вероятно търговските кораби да рискуват да преминат през протока независимо дали са застраховани, или не. И дори ако военноморските сили на Иран бъдат сериозно отслабени, остава друг, много коварен вид смъртоносна заплаха – мините.

Иран използва мини преди четири десетилетия срещу Ирак на Саддам Хюсейн. От десетилетия планира операция за затваряне на Ормузкия проток и вероятно разполага с над 5000 мини, само едно попадение може да нанесе сериозни щети на танкер с тънка обшивка. Иранците могат да ги поставят тайно с малки лодки, дизелови подводници и дори цивилни плавателни съдове като например широко разпространените дау в Персийския залив. Ако САЩ не унищожат мините в пристанището сега и иранците поставят голям брой мини в пролива, най-ценните кораби в Персийския залив ще станат миночистачите.

САЩ разполагат с три до шест миночистача в Персийския залив, а техните съюзници и партньори, включително Саудитска Арабия и Великобритания, биха могли да допринесат с приблизително същия брой. Могат да използват и хеликоптери MH-53E Sea Dragon. Оперативна група 59 на Военноморските сили в Бахрейн, която е съсредоточена върху роботиката и безпилотните превозни средства, също експериментира с технологии за чистене на мини.

Флотилията от миночистачи е уязвима и може да се използва, едва след като иранската морска заплаха бъде напълно неутрализирана. Технологията за откриване на мини (звукови и магнитни сензори) е тежка и може да бъде ненадеждна в зависимост от състоянието на морето. Плаващите мини стават особено опасни за самите миночистачи.

Миночистачите биха се опитали да разчистят първоначален канал, но ако приемем, че иранците използват предимно плаващи мини (не закрепени към морското дъно), корабите ще трябва да разчистват канала почти непрекъснато. Пълното разчистване на протока може да отнеме няколко месеца.

Военноморските сили по целия свят се нуждаят от по-големи възможности за разчистване на мини. Но засега положението в Персийския залив е критично и изисква допълнителни миночистачи, самолети и брегови военни кораби, оборудвани за разчистване на мини. Миночистачите и самолетите могат да се натоварят на по-големи кораби и някои от тях вероятно вече се придвижват към Персийския залив. Бреговите военни кораби са бързи военни кораби и някои от тях вече са в региона или се насочват към него. Те не могат да пристигнат достатъчно бързо, енергийните доставки в света го изискват.

Целият анализ на Джеймс Ставридис на сайта на Bloomberg TV Bulgaria. Авторът е почетен декан на Fletcher School of Law and Diplomacy към Tufts University. Той е член на съвета на директорите на Aon, Fortinet и Ankura Consulting Group.