Севернокорейският парадокс на Тръмп: Сянката на Иран маскира ядрена заплаха от КНДР

Предупреждението на генералния директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) относно значителното развитие на ядрения капацитет на Северна Корея, включително чрез разширяване на дейностите по обогатяване на уран, подчертава явната разлика между реториката на Съединените щати относно "пълната денуклеаризация" на Корейския полуостров и реалността на място - парадокс, който администрацията на Тръмп трябва да разреши, за да избегне още по-голяма криза в региона.

Съединените щати не са променили официалната си цел за денуклеаризация на Корейския полуостров, която остава дълбоко вкоренена в официалния политически език. Нейната приемственост отразява десетилетен консенсус, че всяко отклонение от тази цел рискува да оправдае разпространението на ядрени оръжия.

Една нереалистична цел рискува да изкриви цялостната стратегия и да загуби време, енергия и ресурси, посветени на нея, въпреки неотложния характер на проблема, според анализ на Newsweek.

Ядреният напредък на Северна Корея идва в момент, когато страната е укрепила военния си съюз с Русия, голяма ядрена сила, която е подкрепила развитието на севернокорейската армия в замяна на помощта, получена във войната срещу Украйна. Това не са признаци на замразена или договаряща се програма: те показват консолидация и растеж на ядрените възможности на Пхенян.

КНДР се застрахова

Атомна застрахователна политика за възпиране на враговете Северна Корея не чака резултати от разговорите със САЩ и Южна Корея, а изгражда предимство за себе си в отношенията си с тези страни - атомна застрахователна политика за възпиране на враговете си. Докато американската политика остава закотвена за пълна денуклеаризация на Северна Корея, Съединените щати рискуват да преговарят за все по-неуловима цел.

Първият опит на Тръмп да постигне сделка със севернокорейския лидер Ким Чен Ун, предшестван от заплахата му да отприщи "огън и ярост" срещу Пхенян, завърши със срещата на върха в Сингапур през 2018 г., където и двете страни се ангажираха да се движат към денуклеаризация.

Подходът на Тръмп беше похвален от неговите поддръжници, но критикуван от опонентите му заради липсата на конкретни резултати. В крайна сметка нетрадиционният дипломатически стил на американския президент намали напрежението, но не успя да доведе до конкретни стъпки към ядрено разоръжаване.

Сега нещата бързо се движат в обратната посока. Ако Тръмп продължи да игнорира реалността и да свързва преговорите с целта за пълна денуклеаризация, докато Северна Корея произвежда оръжия с ускорени темпове, дипломацията ще се превърне просто в упражнение по реторика. Докато САЩ са насочили поглед към Иран, Северна Корея развива ядрения си арсенал. Всяко предварително споразумение изглежда недостатъчно. Вместо разоръжаване, по-правдоподобен път е контролът над въоръженията: договорени ограничения, замразяване или мерки за прозрачност, предназначени да ограничат програмата, а не да я елиминират.

Този подход не би решил севернокорейския проблем, но очевидно би могъл да намали риска от избухване на криза в един от най-опасните региони на света.

Стратегическото внимание на Съединените щати е фокусирано върху Иран и Близкия изток, където ядреният риск се описва от Вашингтон като непосредствен и нестабилен, което доведе и до избухването на война в края на февруари.

Опасността от Иран, въоръжен с ядрено оръжие, беше реална, но оспорвана, за разлика от Северна Корея

КНДР вече притежава нарастващ арсенал от тествани ядрени оръжия и продължава да разширява военните си възможности. Предупреждението на МААЕ относно ядрената програма на Северна Корея показва, че тя е навлязла в по-напреднала и диверсифицирана фаза, като Пхенян представлява по-голяма заплаха за региона и континентална Америка.

Севернокорейците разработват междуконтинентални балистични ракети, които биха могли да достигнат континенталната част на Съединените щати.

Следващата фаза на отношенията между САЩ и Северна Корея не е свързана със способността на Тръмп да организира нова среща на върха между двете страни - сравнително лесен за постигане резултат - а с това колко готов ще бъде Вашингтон да приведе целите си в съответствие с реалната ситуация.

Запазването на денуклеаризацията като официална цел гарантира дипломатическа приемственост и предотвратява напрежението между САЩ и техните съюзници. В същото време съобщението на МААЕ ясно показва, че времето, останало за постигане на тази цел, наближава края си, ако не е вече отминало. Това не означава, че Съединените щати трябва да приемат Пхенян като легитимна ядрена сила, а само че трябва да признаят, че настояването за непостижима крайна цел може да блокира постигането на по-ограничени, но осезаеми резултати за намаляване на риска

Севернокорейският парадокс е неизбежен. За да се постигнат конкретни резултати американският президент, който е в най-добра позиция да възобнови преговорите с Ким Чен Ун, се оказва, че трябва да се откаже от самата предпоставка, на която са се основавали тези преговори досега.