Внучката на Хрушчов е в списъка с враговете на Путин

Без предупреждение, проф. Нина Хрушчова стана номер 1164 в списъка на Кремъл с "чуждестранни агенти“.

Като осиновена внучка на Никита Хрушчов, съветският лидер, наследил Сталин и титан от ерата на Студената война, този ход предизвика тихо вълнение сред московския елит.

"Бях изненадана, че не се случи по-рано, защото всеки, който каже нещо, което Кремъл не одобрява, би трябвало да го очаква", каза Нина пред The Telegraph.

Това е новата Русия, обяснява тя, където Владимир Путин позволява на силите си за сигурност – това, което тя нарича "колективното КГБ“ – да управляват държавен апарат, подхранван от климат на страх, насилие и параноя.

"При Путин сталинизмът е във възход. Свидетели сме на гулагизация на държавата“, твърди проф. Хрушчова, професор по международни отношения в The New School в Ню Йорк.

Нина живее в САЩ от 1991 г., но често посещава Русия и е гласовит критик на пълномащабното ѝ нахлуване в Украйна. През март държавата я обвини в разпространение на "фалшиви новини“ за това, което нарича "специална военна операция“.

Машината за репресии се движи бързо от началото на войната през февруари 2022 г. Арестите на антивоенни протестиращи бяха последвани от забрана на независими новинарски издания; ограничения върху приложенията за съобщения и сега почти ежедневно спиране на интернет.

Руският закон за чуждестранните агенти, създаден през 2012 г., за да идентифицира неправителствени организации, получили чуждестранно финансиране, беше разширен и се прилага агресивно срещу онези, които критикуват режима на Путин.

Вдъхновен от идентификацията на враговете на държавата от ерата на Сталин, той демонизира отделните хора, изтласквайки ги в периферията на политическия и социалния живот.

Абсурдността на репресиите става нормална

Последиците са бързи: на хората е блокирано правото да работят в публичния сектор и им е забранено да организират събития или да набират средства, а всичко, което публикуват – включително онлайн съдържание – се етикетира като материали на чуждестранен агент.

Проф. Хрушчова казва: "След като наказващата държава започне да действа, тя няма механизъм да спре и затова абсурдността на репресиите става нормална.“ Тя казва, че законът за чуждестранните агенти е част от репресиите, „предназначен да ужаси хората, така че да спрат да говорят“.

Името ѝ носи историческа тежест, но тя не можа да остане извън постоянно удължаващия се списък с врагове на държавата – въпреки че е склонна да отбележи: "Името ми със сигурност е голямо, но не съм.“

Определянето ѝ като чуждестранен агент щеше да е предизвикало шепот сред членовете на руския елит, а иронията на внучка на Хрушчов, който премахна списъците от ерата на Сталин, която е в списъка десетилетия по-късно, не е убягнала от нея.

Какво би си помислил дядо ѝ за Русия днес? 

"Мисля, че би казал: "Оставих ви такова наследство, десталинизирах Съветския съюз, освободих ви от смъртоносната прегръдка на КГБ и вижте какво направихте“, разсъждава проф. Хрушчова.

След пълномащабното нахлуване в Украйна се наблюдава рязко увеличение на продажбите (и докладваните кражби) на „1984“, дистопичния роман на Джордж Оруел за разрушителните последици от тоталитаризма, масовото наблюдение, историческия ревизионизъм и пропагандата.

Проф. Хрушчова, подобно на много руснаци, цитира паралелите между Русия днес и темите на книгата – особено изображенията на държава, която изопачава историята, за да контролира своите граждани.

Оруел пише: "Който контролира миналото, контролира бъдещето. Който контролира настоящето, контролира миналото.“ При Путин наследството на Сталин е реабилитирано и носталгията по Съветския съюз е култивирана.

Кремъл агресивно насърчава "традиционни ценности“, като патриотизъм и хетеронормативна нуклеарна семейна структура, и задълбочава влиянието на Руската православна църква. Войната в Украйна често е била представяна с препратка към "отечествената“ Втора световна война.

Как Русия на Путин прославя Сталин

Държавата води война срещу историческата памет, като избирателно пропуска чистките, глада и масовите екзекуции, като Путин използва образа на Сталин като силен човек, за да промотира собствената си легитимност.

В училищните учебници Голямата чистка от 1936 до 1938 г., в която са екзекутирани стотици хиляди хора, е посочена като резултат от "сложна международна ситуация“.

Паметниците, които прославят Сталин, се размножават, докато мемориалите на неговите жертви изчезват. До края на 2024 г. е имало над 110 статуи и паметници в памет на диктатора, половината от които са били издигнати през последното десетилетие.

"Когато Сталин е на власт, Хрушчов е в кучешката къщичка“. Тази руска държава е решила кого иска да прославя", казва проф. Хрушчова

Дядо ѝ обаче е бил лидер на сложни противоречия.

Често му се приписва десталинизацията на държавата: той премахва ГУЛАГ, освобождава милиони невинни затворници и в Тайната си реч от 1956 г. неочаквано осъжда всички престъпления на своя предшественик.

Преди да поеме властта обаче, той е бил брутален изпълнител на Голямата чистка. Също през 1956 г. изпраща военните да потушат Унгарското въстание, а през 1962 г. довежда света до ръба на ядрена катастрофа по време на Кубинската ракетна криза.

От своя страна, 61-годишната проф. Хрушчова, която е отгледана като осиновена внучка на Хрушчов, но всъщност е негова правнучка, го помни като радостен човек.

"Той играеше с нас, шегуваше се, оставяше ни да се държим лошо, защото вярваше, че децата трябва. Спомените ми от детството ми помагат да обясня политическата му кариера; той беше интуитивен лидер, способен да говори импровизирано, никога не се страхуваше да бъде забавен или нелеп, и аз си спомням това", спомня си внучката.

Хрушчов, който почина през 1971 г., прекара години в Украйна и участва в следвоенното ѝ възстановяване. Той би бил "ужасен от инвазията“, казва проф. Хрушчова, добавяйки: "Той би си помислил: "Защо, за бога, бомбардираме братска нация?“ Това би било сърцераздирателно за него".