НАТО: Ще защитим всеки сантиметър от Арктика от Путин

НАТО ще защити арктическата територия на Норвегия срещу руска инвазия „от първия сантиметър“, след като се поучи от Украйна, заяви командващият норвежката армия. Десетилетия наред планът на НАТО за защита на Далечния Север от Русия беше отстъпление с бой от северния регион Финмарк от страна на британските кралски морски пехотинци и норвежките войски, с което да се спечели време, докато пристигнат американските подкрепления, за да помогнат за отвоюването на загубената територия, пише The Times.

Но войната на президента Путин показа колко трудно е за голяма сила да напредва под небе, препълнено с дронове, а все по-войнствената реторика на президента Тръмп срещу НАТО постави под съмнение американската подкрепа.

Асиметричните военни тактики на Украйна са дали уроци за планирането на отбраната на Северна Европа, заяви генерал-майор Ларс Лервик, шефът на норвежката армия, който ръководи сухопътния компонент на учението „Cold Response 26“.

„Норвегия, Финландия, балтийските държави и другите страни от НАТО все повече се придвижваме към политика от типа „нито сантиметър“, каза той във военновъздушната база Бардуфос в Норвегия, след като току-що се беше върнал от пътуване до Украйна. „Увеличаваме нашите способности и разширяваме амбициите си за защита на територията… готови сме да не загубим битката още на първия ден… и да продължим да се борим четири години по-късно.“

Докато генералът говореше, военновъздушната база „Бардуфос“ кипеше от активност, докато учението, в което участваха около 32 000 души от 14 съюзнически държави, продължаваше. Лопатките на ротора разрязваха снега на кал, докато хеликоптер на Кралския флот излетя от покритата с бял сняг писта, преди да пресече долината Малселв и да се насочи към замръзналите фиорди на арктическото крайбрежие.

От другата страна на 120-милната сухоземна граница от Финмарк се намира руският полуостров Кола, дом на северния флот, включително подводници с балистични ракети с ядрена способност. Това вече е една от най-силно милитаризираните зони в Европа. Въпреки това Москва драстично разширява мрежата си от бази в Арктика и вероятно очаква откриването на минерални богатства и търси контрол над нов северноморски маршрут между Европа и Азия, докато полярният лед се топи.

Двете страни споделят и морска граница с дължина 1 000 мили. Тя служи като ключова зона за ранно предупреждение, където НАТО може да засича руски подводници, насочващи се към пролива между Гренландия, Исландия и Обединеното кралство, и да ги проследява в Атлантическия океан, възпирайки Русия от привеждане на ядрена ударна способност на разстояние от секунди от американските брегове.

Кремъл засили шпионажа в ключови военни съоръжения в Норвегия,

докато у дома пропагандата убеждава руснаците, че страната вече е във война с НАТО. Затова Осло започна да засилва подготовката си за инвазия. Норвегия създава първата си постоянна бригада във Финмарк и включва украински фирми за отбранителни технологии в проектирането на норвежката отбрана, каза Лервик.

 „Бих казал, че има различно ниво на фокус и сериозност в това, което правим сега, в сравнение с това, което правехме преди десет до 15 години. Разбира се, тъй като руснаците укрепват своите способности, ние също укрепваме нашите. За първи път създаваме бригада във Финмарк. В сравнение с това, което руснаците планират да направят точно от другата страна на границата, това не е ескалация“, каза генерал-майорът. „Тази година ще отбележи „исторически момент“ в обединяването на най-новите съюзници в НАТО, Финландия и Швеция, заедно с Норвегия за първи път в съвместен план за отбрана на Далечния Север, добави той. „В момента разработваме един план, в който са включени финландски, шведски, норвежки и други съюзнически подразделения. Това учение [ще бъде] първият път, когато действително прилагаме едно командване на НАТО, един план за скандинавските страни. Нямаме такава структура в Скандинавия от 500 години.“

Залогът е по-висок от всякога. Този месец Геоложката служба на Норвегия, правителствената агенция, отговаряща за геоложкото картиране и проучвания, обяви, че проучвателните сондажи са разкрили около 15,9 милиона тона редкоземни метали в региона Телемарк.

Размерът на находката я превръща в едно от най-големите находища в света и в жизненоважен стратегически актив в глобалната конкуренция между Изтока и Запада. Минералите са от съществено значение за производството на постоянни магнити, използвани в електрическите превозни средства, вятърните турбини, електрониката и отбраната.

Защитата на Норвегия би била сложна, особено като се има предвид, че на архипелага Свалбард вече има руско селище, което е потенциална гореща точка. Норвегия наложи санкции срещу руски кораби, посещаващи островите, и включи в черния списък две от най-големите руски риболовни фирми, Murman Seafood и Norebo, като изтъкна опасения от шпионаж и потенциален саботаж на подводната инфраструктура. Москва реагира яростно, като обвини Норвегия в „грубо нарушение“ на риболовните споразумения и я предупреди, че трябва да спре действията, „подкопаващи международните правни основи“ на режима на Свалбард.

Осло традиционно беше неясно как ще реагира на военна дейност на Свалбард, надявайки се да избегне по-нататъшно ескалиране на напрежението с Кремъл. Но руската агресия я е принудила да бъде по-решителна, заяви Андреас Флам, държавен секретар на министъра на отбраната на Норвегия.

Честите критики на Тръмп към европейските вноски в НАТО са били взети под внимание в Норвегия, една от страните-членки на алианса, които най-много зависят от САЩ. В продължение на години Осло е изграждало въоръжените си сили така, че да бъдат тясно интегрирани със САЩ. Тя подменя целия си изтребителен флот с F-35; системите ѝ за противовъздушна отбрана NASAMS се произвеждат съвместно с американски партньори; фрегатите, подводниците и голяма част от ракетната ѝ архитектура зависят от американска технология. Все пак има признаци, че тя се диверсифицира.

Осло започна да търси в Украйна и Европа съвременна военна технология. Украински производители на дронове и специалисти по ракети си сътрудничат с норвежката индустрия за разработване на модерни бойни системи, способни да се противопоставят на Кремъл.

 „Честно казано… след Студената война не сме направили достатъчно за нашата [военна] промишленост и определено увеличаваме производството в Норвегия, но също така купуваме много ново оборудване“, каза Флам. „Току-що решихме да купим шест нови подводници от Германия… нови фрегати от Обединеното кралство, а също и ракети с голям обсег от Южна Корея.“

Норвегия е най-големият европейски купувач на американско военно оборудване за Украйна по Програмата за приоритетни нужди на Украйна (Purl), като досега е похарчила около един милиард долара по тази схема. Въпреки това Норвегия планира да изпрати 8,5 милиарда долара военна помощ на Украйна тази година, като по-голямата част от тях няма да бъдат изразходвани по Purl.

Миналото лято президентът Зеленски стартира инициативата си „Build with Ukraine“, пренасочвайки помощта от доставка на оръжия към съвместно производство с украинската отбранителна промишленост, за да се увеличи капацитетът и дългосрочните възможности. Идеята позволява на заинтересованите съюзници да се възползват от опита, натрупан в бойни условия.