Битката за Индийския океан: Как Индия се готви да се противопостави на Китай

Въпреки че целта на разширяването на китайския военноморски флот е да се противопостави на Съединените щати, това предизвика тревога в Индия, която се е ангажирала да разполага с повече от 200 кораба до 2035 г.

Военноморските сили на Китайската народна освободителна армия (PLAN) в момента са най-голямата военноморска сила в света по брой кораби, като в експлоатация са над 700, включително около 234 големи надводни военни кораба. Те разполагат с три оперативни самолетоносача, четири десантни кораба, осем десантни транспортни кораба и множество десантни кораби, пише за TNI журналистът Питър Сучиу.

Мащабното разрастване на военноморските сили е голям повод за загриженост, не само за Вашингтон, но и за Токио, Сеул и Ню Делхи. Експанзията на Пекин се възприема като пряка заплаха за Индия, особено като се има предвид, че Китай финансира и развитието на търговски и дълбоководни пристанища в цяла Азия, включително в Пакистан, Бангладеш, Шри Ланка и Мианмар, държави, граничещи с Индия от двете й страни. Разполагането на китайски кораби за океанографски изследвания и проучвания би могло да позволи на Китайския народно-освободителен флот (PLAN) да картира по-добре дъното на Индийския океан, като част от усилията за усъвършенстване и подобряване на способностите за проследяване на подводници и събиране на разузнавателна информация.

Пакистан също е в процес на придобиване на модерни, произведени в Китай атакуващи подводници, което допълнително засилва опасенията на Индия, че в следващите години тя може да се изправи пред морско предизвикателство на два фронта.

За да се справи с възникващата двойна заплаха от Исламабад и Пекин, Ню Делхи даде да се разбере, че ще увеличи значително военноморските си способности,

поставяйки си за цел до 2035 г. флотът на индийските военноморски сили да наброява над 200 кораба. Това представлява увеличение спрямо около 150 военни кораба и подводници, които са в експлоатация в момента, от които около 135 са бойни кораби от първа линия.

Допълнителни 50 кораба са в процес на строителство като част от инициативите Made in India и Aatmanirbhar Bharat (индийска самодостатъчност), които имат за цел да включват повече от 75 процента местно съдържание, проектирано в страната и произведено на място.

Това включва седемте фрегати с управляеми ракети от клас Nilgiri по Проект 17A, като шестият кораб от класа, бъдещият INS Mahendragiri, ще бъде въведен в експлоатация този месец. Седмият, бъдещият INS Vindhyagiri, ще последва през следващите няколко месеца. Всички кораби са проектирани изцяло в Бюрото за проектиране на военни кораби на индийския флот и са построени в страната от две корабостроителници от публичния сектор – Mazagon Dock Shipbuilders в Мумбай и Garden Reach Shipbuilders & Engineers в Колката. Военните кораби се отличават с усъвършенствани методи на модулно блоково строителство, а близо 80 процента от оборудването, машините, сензорите и оръжейните системи са доставени от местни индустриални партньори и доставчици.

По-рано този месец индийските военноморски сили въведоха в експлоатация и INS Malvan, втория кораб от клас Mahe за противоподводна война в плитки води (ASW-SWC), в корабостроителницата "Карвар" в Карнатака. Военният кораб има водоизместимост от едва 1 100 тона, но е проектиран за морски операции с ниска интензивност, поставяне на мини в крайбрежни води, както и за подводно наблюдение и противоподводна война (ASW).

Новите корабостроителни проекти на Индия подкрепиха стотици местни микро-, малки и средни предприятия (ММСП), създавайки хиляди преки и непреки работни места в рамките на индийската военно-промишлена база (MIB).

Въпреки това, както предупреди авторитетният китайски вестник, има значителни препятствия, които Ню Делхи трябва да преодолее.

В момента Индия е вторият по големина производител на стомана в света след Китай,

с годишно производство от приблизително 168 милиона тона сурова стомана. Вътрешното потребление обаче, дължащо се на бързото развитие на инфраструктурата и инвестициите в строителството и автомобилната промишленост, често надвишава местното производство, което води до временни дефицити в предлагането и скокове във вноса. Ню Делхи е поставило за цел да увеличи капацитета за производство на сурова стомана до 400 милиона тона годишно до 2035 г.

Увеличаването на производството на стомана в Индия ще реши част от проблема, но корабостроителниците в страната все пак ще трябва да внасят определени сложни нишови морски сортове профили, подходящи за заваряване при висока температура, както и специализирани сплави на стомана. Страната продължава да внася конструктивни укрепващи елементи, които са от решаващо значение за ефективното изграждане на корпусите на корабите, без да се добавя излишно тегло.

Веригите за доставки в страната и остарялата инфраструктура на корабостроителниците са още два проблема, пред които е изправена Ню Делхи, както и липсата на квалифицирана работна ръка. Въпреки огромното си население, Индия в момента се бори да намери достатъчно специализирани работници за корабостроителниците поради недостиг на кадри с нишови технически умения и конкуренцията от по-добре платените сектори за офисни работници. В Индия продължава да липсва сътрудничество между професионалните училища и корабостроителниците.

Пътят на Индия напред вероятно ще включва партньорства с други държави, които възприемат експанзията на Китай като тревожна, като това вече включва Япония. Предложена сделка би могла да доведе до производството на фрегати от клас "Могами" на Японските морски сили за самоотбрана (JMSDF) в индийска корабостроителница.

Токио вече предоставя на Ню Делхи своята модерна технология за мачти Unified Complex Radio Antenna (UNICORN), което се случва на фона на облекчаването на японската политика за износ на оръжие.

Това развитие ни напомня, че никое геополитическо събитие не се случва във вакуум. Дори докато Китайският военноморски флот (PLAN) продължава да нараства с цел да се противопостави на Съединените щати, съседите му възприемат това като местна заплаха и реагират по същия начин. За Индия това означава увеличаване на военноморските ѝ способности, а за Япония – преразглеждане на основните ѝ принципи относно споделянето на оръжейни технологии.