Защо Япония сега е най-важният съюзник на САЩ в Азия

Съединените щати наскоро потвърдиха отново ангажимента си към международен ред, основан на правила – ход, който традиционните им съюзници със сигурност са приветствали. В съвместна декларация, подписана на 12 юли от Съединените щати и 13 ключови азиатски и европейски партньори, бе потвърдена подкрепата за едно историческо арбитражно решение, което преди десетилетие установи, че няма правно основание за експанзивните морски претенции на Китай в Южнокитайско море, пише д-р Джаганат Панда, сътрудник-редактор на The National Interest.

Подкрепата за Конвенцията на ООН по морското право рядко е била по-важна. Изключително спорният тест на междуконтинентална балистична ракета, проведен от Китай по-рано този месец — едва вторият, който Пекин публично е признал — показва докъде е готов да стигне Китай, за да отстоява своите предполагаеми права в региона. Но декларацията направи нещо повече от това да потвърди продължаващия ангажимент на Съединените щати към един основан на правила ред в Тихия океан. Тя също така даде насоки за нова регионална дипломатическа конфигурация, която започва да се оформя.

Наред с европейските съюзници, Япония, Австралия и Филипините подписаха съвместната декларация. Индия, която самостоятелно потвърди подкрепата си за решението, забележимо не го направи. Това не е и първият сигнал, че някога мощната ос САЩ–Индия е под напрежение. На 16 юни Министерството на отбраната обяви, че Американското индо-тихоокеанско командване (USINDOPACOM) ще бъде преименувано на Американско тихоокеанско командване (USPACOM).

На пръв поглед този ход не е нищо особено. В крайна сметка, ведомството потвърди малко след това, че "основната мисия на USPACOM и нейният непоколебим ангажимент за поддържане на свободен и отворен театър на военни действия заедно с регионалните съюзници и партньори остават непроменени". А разделянето на Индо от Тихия океан няма да има никакво географско отражение:

"Обширната зона на отговорност на USPACOM – простираща се от водите край западното крайбрежие на Съединените щати до западната граница на Индия – остава точно същата", ако трябва да вярваме на Пентагона.

Но наблюдателите на Тихоокеанския регион не са толкова сигурни. Консенсусът сред анализаторите на външната политика е, че тази стъпка бележи понижаването на Индия като основен партньор на Америка в региона. В крайна сметка, първоначалното решение за преименуване на командването на USINDOPACOM, обявено от тогавашния министър на отбраната Джим Матис по време на първия мандат на Тръмп, беше широко тълкувано като признание за критичната роля на Индия като противовес на възходящия Китай.

На фона на все по-напрегнатите отношения между САЩ и Индия преименуването несъмнено изглежда като предупредителен изстрел по адрес на Индия. И така, ако Индия вече не е стълбът на американската стратегия в региона, кой тогава е? И как ще изглежда американското присъствие в Тихия океан в този контекст?

Япония е безспорно ключовият стратегически съюзник на Съединените щати в Тихия океан.

 Отдавна тя поддържа тесни икономически, отбранителни и сигурностни връзки със САЩ, тихоокеанският еквивалент на "специалните отношения" на Вашингтон с Обединеното кралство в Атлантическия океан. Двете държави споделят и обща визия за региона, основана на концепцията за „свободен и отворен Индо-Тихоокеански регион“, формулирана за пръв път от бившия министър-председател Шинзо Абе и подкрепена с цялото си сърце от министър-председателката Санае Такаичи, която разгърна своята визия в неотдавнашна реч във Виетнам.

Тези отношения само се засилиха благодарение на топлите лични връзки между лидерите на двете държави. Силата на работните отношения между президента Доналд Тръмп и министър-председателката Такаичи беше широко отразенa, но също толкова важно е и разцъфващото партньорство между американския министър на отбраната Пит Хегсет и японския министър на отбраната Шинджиро Коизуми.

През януари министър Коизуми стана първият японски министър на отбраната, присъствал на Форума по отбрана в Хонолулу, където подкрепи доктрината на администрацията на Тръмп „Мир чрез сила“. Няколко дни по-късно той се присъедини към министър Хегсет за сутрешна тренировка.

Същността, която стои зад символиката, е географското положение. Като архипелаг, разположен на пътя на Китай към Тихия океан, Япония позволява ограничаването, откриването и осуетяването на китайските усилия за разширяване на влиянието в морския регион. Тя също така гарантира навигацията и защитата на американските кораби, прекосяващи Тихия океан. За регион, който представлява 60 процента от глобалния растеж на БВП и разполага с големи количества критични минерали и съвременни технологии, осигуряването на безопасен търговски достъп е от решаващо значение.

Токио, от своя страна, поема своя дял от разходите. Министър-председателят Такаичи ръководи значителни инвестиции в отбраната, като бюджетът тази година за първи път в историята на страната надхвърли 58 милиарда долара. Тя също така ускори преразглеждането на три стратегически документа, обхващащи националната сигурност, националната отбрана и отбранителните поръчки, за да се справи със сложната среда на заплахи, пред която е изправена Япония. На изборите през февруари тя си осигури преобладаваща обществена подкрепа за укрепване на позицията на страната по отношение на възпирането.

Като цяло Япония е демонстрирала както способността, така и решимостта да играе проактивна роля в поддържането на стабилността и сигурността в Тихоокеанския регион. Остава да се види какво ще промени преименуването на USPACOM. Но нека да няма съмнение: в сърцевината на американската стратегия в региона стои един силен и надежден съюзник, който от десетилетия подкрепя американските интереси в Тихия океан.