96,6% от средното за ЕС: Защо храната в Сърбия е толкова скъпа?

Цените на храните в Сърбия се доближават до средните за Европейския съюз значително по-бързо от цените на останалите стоки и услуги, показва ново изследване на сръбския Фискален съвет.

При хранителните продукти ценовото равнище вече достига 96,6% от средното за ЕС, а храната в Сърбия е по-скъпа, отколкото в 11 държави от Централна и Източна Европа.

Разликата е особено видима спрямо държави като България, Румъния, Унгария и Хърватия, където ценовото равнище е около 92% от средното за ЕС.

Изводите са част от изследването "Селското стопанство на Сърбия между стагнацията и реформата: производство, цени и аграрна политика".

Цените се изравняват, доходите - не

Фискалният съвет посочва, че в по-слабо развитите икономики цените често се доближават до тези в по-богатите държави по-бързо, отколкото доходите.

През 2024 г. общото ценово равнище на стоките и услугите за лично потребление в Сърбия е достигнало почти 60% от средното за ЕС. По този показател страната е над Румъния с 55,1% и България с 55,7%.

Средният доход в Сърбия обаче остава под половината от средния за ЕС и е с около 15 процентни пункта по-нисък от този в България.

Това прави поскъпването на храните особено чувствително, тъй като храните и безалкохолните напитки формират близо една трета от средната потребителска кошница в страната.

Шест от десет групи храни са по-скъпи от средното за ЕС

Според анализа цените в шест от десет категории храни в Сърбия вече надхвърлят средните за Европейския съюз.

Най-голяма е разликата при олиото и мазнините - около 20% над средното за ЕС. При захарта, конфитюрите и сладкарските изделия превишението е около 15%.

Млякото, преработените месни продукти и яйцата са с цени около 8% над средното европейско равнище.

По-евтини остават зеленчуците, които са на около 90% от средното за ЕС, както и зърнените продукти, плодовете и месото - около 85%.

И при тях обаче тенденцията е към постепенно изравняване. Между 2022 и 2024 г. например цената на месото спрямо средната за ЕС се е повишила от 81,5% до 88,5%.

Защо храните би трябвало да са по-евтини?

Фискалният съвет посочва три основни причини, поради които цените в Сърбия би трябвало да са осезаемо по-ниски.

Първата е по-ниското икономическо развитие на страната. Сърбия е достигнала около половината от равнището на ЕС, а по-слабо развитите икономики обичайно имат по-ниски разходи за труд и по-ниска покупателна способност.

Втората причина е, че Сърбия традиционно е нетен износител на селскостопански и хранителни продукти. Страната произвежда повече, отколкото потребява, което по принцип би трябвало да оказва натиск за по-ниски вътрешни цени.

Третият фактор са държавните субсидии. През последните години бюджетната подкрепа за земеделието е достигнала около 1% от БВП - равнище, сравнимо с това в ЕС.

Според авторите, ако тази подкрепа е по-добре насочена, тя би трябвало да води до по-висока производителност, по-стабилно предлагане и по-слаб натиск върху цените.

Оскъпяването започва още от производството

Фискалният съвет отбелязва, че част от проблема възниква още в първичното селскостопанско производство.

Производствените цени в Сърбия са достигнали около 87% от средното за ЕС. Това се случва въпреки по-ниските оперативни разходи и значителната държавна подкрепа.

Според анализа причината е свързана с ниската ефективност и производителност в земеделието.

Но натискът не приключва там.

През периода 2022-2024 г. крайните цени в магазините са били близо до 95% от средните за ЕС, което подсказва, че сериозна част от оскъпяването идва и от преработката, дистрибуцията и търговията на дребно.

Сред възможните причини са неефективност, неблагоприятна пазарна структура, концентрация в определени сегменти и високи търговски надценки.

Рязък скок след 2021 г.

Настоящото високо ценово равнище не е било типично за Сърбия през предходното десетилетие.

В периода 2015-2017 г. производствените цени са били около 72% от средното за ЕС. След 2021 г. обаче започва рязко повишение.

През 2022 г. те достигат почти 96% от средното европейско равнище, а средното за периода 2022-2024 г. е около 87%.

Фискалният съвет отбелязва, че този скок съвпада с глобалната криза при торовете, семената, препаратите за растителна защита и други селскостопански ресурси.

Ефектът върху Сърбия обаче е бил по-силен, отколкото в много други европейски икономики, което според авторите показва наличието и на вътрешни проблеми.

Аграрната политика не е достатъчно ефективна

Фискалният съвет критикува и начина, по който се разпределя помощта за земеделието.

Според анализа субсидиите често са реактивни и се отпускат ad hoc за овладяване на моментни пазарни и социални проблеми.

За сравнение, в ЕС помощта е по-предвидима и дългосрочна, като е насочена към технологична модернизация и повишаване на производителността.

Най-сериозни дисбаланси се наблюдават в сектори като животновъдството, производството на захарно цвекло, овощарството и зеленчукопроизводството.

Нужен е контрол по цялата верига

Фискалният съвет настоява за по-добра прозрачност при формирането на цените "от нивата до трапезата".

ЕС вече разполага с механизми, които позволяват проследяване на цените по цялата агрохранителна верига - от производствените разходи и изкупните цени до преработката и крайните цени в магазините.

Според авторите въвеждането на подобна система в Сърбия би помогнало да се установи къде точно възникват най-големите ценови изкривявания.

"Абсолютното равнище и движението на цените на храните в една страна не са само икономически и пазарен сигнал, а социален въпрос и въпрос на сигурността от първостепенно значение", се посочва в анализа.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.