Още по-високи цени: Какво би означавала за Европа забраната на износ на дизел от САЩ?

Евентуална забрана от страна на САЩ за износ на дизел не би оставила бензиностанциите в Европа празни за една нощ, но би могла да повиши цените, принуждавайки европейските правителства да предприемат поредната вълна от спешни мерки точно в момент, когато домакинствата, земеделските производители и транспортните фирми усещат последиците от по-мащабната енергийна криза.

Перспективата Вашингтон да задържи тези количества гориво за вътрешния пазар е особено неприятна за Брюксел, който призна зависимостта на блока от американския дизел след отказа от руски енергийни източници. От Европейската комисия заявиха, че въпросът се обсъжда със страните от ЕС и с представители на индустрията.

Блокът вече е изправен пред недостиг на гориво, след като конфликтът с Иран наруши доставките от Близкия изток, а Русия също ограничи износа на дизел.

Междувременно цените на дизела в Европа са се увеличили повече от два пъти от началото на годината

Към средата на септември са били с около 38% по-високи спрямо същия период на миналата година, докато рафинериите по света работят близо до пълния си капацитет.

Анализатори твърдят, че евентуална забрана от страна на САЩ би премахнала ключов източник на доставки от един вече изключително напрегнат световен пазар.

"За Европа непосредственият ефект е по-високи цени. Северозападна Европа ще трябва да предлага по-високи цени, за да привлече алтернативни доставки, като ще се конкурира със Средиземноморието, Латинска Америка и Западна Африка за същия ограничен обем гориво", коментира пред Euronews Замир Юсоф, енергиен анализатор в платформата за пазарни анализи Kpler.

ЕС стана много по-зависим от американския дизел след загубата на доставките от Русия. През тази година САЩ са осигурили около 180 000 барела на ден (б/д) от общо приблизително 580 000 б/д дизел, внасян в ЕС от страни извън съюза - което представлява около 32% (ръст спрямо 17% през 2025 г.). 

Тази зависимост е още по-силно изразена в Северозападна Европа, където доставките от САЩ възлизат на около 200 000 б/д от общо 350 000 б/д, идващи извън региона - приблизително 57% спрямо 37% през миналата година, сочат данните на Kpler.

Подобна концентрация означава, че дори частична забрана за износ от страна на САЩ би могла да окаже значително въздействие върху цените.

Въпреки това, отпадането на 30% от доставките на САЩ не би означавало непременно, че цените на дизела в Европа ще се повишат с 30% или с пропорционална част от тази стойност, отбелязват от Kpler. Купувачите биха били принудени да се конкурират агресивно за алтернативни доставки, което потенциално би довело до рязък скок на цените.

Франция - първа под удара

В рамките на ЕС Франция изглежда най-уязвимата държава. Френският президент Еманюел Макрон заяви в четвъртък, че предложената забрана би била "катастрофална". Страната се готви за избори през 2027 г., а енергийната криза подклажда реториката на крайната десница.

Още преди администрацията на Тръмп да заговори за забрана на износа на дизел, френският лидер поиска от Европейската комисия временно да смекчи изискванията към характеристиките на горивата, за да могат европейските рафинерии да произвеждат повече дизел и авиационно гориво. Той също така призова Брюксел да координира второ освобождаване на спешните петролни резерви.

Евентуална забрана за износ от САЩ би подсилила този аргумент: ако Европа не може да разчита на внос на преработено гориво, тя трябва да увеличи производството в собствените си рафинерии. Европейските рафинерии обаче не могат да произведат стотици хиляди допълнителни барела за една нощ. Тази година Франция е внесла около 63 000 барела на ден (б/д) американски дизел, което представлява близо 36% от общия ѝ внос на това гориво. Зависимостта се задълбочава от затварянето на рафинериите в Гранпюи (Grandpuits) и Донж (Donges), което води до структурен недостиг на дизел в страната, предупреждават от Kpler.

Обединеното кралство също е силно зависимо, като внася около 50 000 б/д от САЩ - или 26% от вноса си на дизел, отбелязват от Kpler. Затварянето на рафинерията в Гранджмут (Grangemouth) е увеличило зависимостта на страната от внос.

Съществува обаче и смекчаващ фактор. Дизелът е сред петролните продукти с най-големи запаси в Европа, което означава, че наличностите биха могли да поемат поне част от първоначалното прекъсване на доставките. Това може да предотврати непосредствен недостиг, макар и да не елиминира фундаменталния ценови натиск, ако забраната се задържи във времето.

Пазарите в Южна Европа са донякъде по-защитени благодарение на местните рафинерии и тези в Средиземноморския регион. Италия получава едва около 4% от вноса си на дизел от САЩ, докато за Испания този дял е около 19%. Португалия е минимално засегната. Испанските рафинерии в Картахена, Билбао и Уелва осигуряват важен буфер за вътрешните доставки.

Европа разполага с малко очевидни алтернативи

По-големият проблем възниква след изчерпването на първоначалните запаси. Европа не може просто да замени американския дизел с доставки от друг голям износител.

"Индия е единствената надеждна алтернатива, но възможностите ѝ за износ са силно ограничени", коментира Юсоф.

Индийският износ вече отбелязва рязък спад - от около 582 000 б/д миналата година до 352 000 б/д през настоящата. Доставките на индийски дизел за Европа са намалели още по-драстично - от около 163 000 б/д до около 50 000 барела на ден.

Вместо това индийските рафинерии реализират по-високи печалби в Източна Африка и Югоизточна Азия, докато въпросите относно руския суров петрол, използван в някои индийски рафинерии, също усложняват търговията с Европа.

Китай и Южна Корея също не могат реално да запълнят недостига. Доставките им на дизел за Европа тази година са незначителни - около 1000 барела на ден от Китай и 2000 барела на ден от Южна Корея. Китай е изправен пред ограничения от страна на ЕС за продукти, произведени от руски суров петрол, докато износът на Южна Корея е обвързан с вече сключени договори на азиатските пазари, а общият капацитет за износ на страната е намалял.

Време е да преосмислим дефиницията за енергийна сигурност

Случаят с дизела разкрива по-дълбока слабост в енергийната стратегия на Европа.

Настоящата ситуация, в която се намира ЕС, повдига въпроси дали блокът се нуждае от по-големи стратегически резерви от преработени горива, по-устойчив капацитет за рафиниране в Европа и по-силни механизми за координация на доставките на гориво по време на криза.

На запитване дали обмисля второ освобождаване на стратегически петролни резерви, Международната агенция по енергетика не бе отговорила към момента на публикуване на статията.

Решението на Комисията да обсъди въпроса чрез своята координационна група по въпросите на петрола подсказва, че Брюксел вече разглежда проблема като въпрос на енергийна сигурност, а не просто като търговски спор.

Междувременно предложената от САЩ забрана за износ на дизел изглежда отчасти продиктувана от вътрешнополитически натиск. Цените на дизела в САЩ са близо 7 долара за галон, което оказва натиск върху администрацията на Тръмп да демонстрира действия по отношение на разходите за живот преди междинните избори през ноември.

Министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт проучва нагласите на рафинериите относно доброволно ограничаване на износа като алтернатива на пълна 90-дневна забрана. В брифинг на Фондацията за изследване на енергийната политика (EPRF) се твърди, че забраната за износ на дизел от САЩ вероятно ще има обратен ефект, тъй като рафинериите вече работят с пълен капацитет и не могат да произвеждат повече без нов капацитет.

"Откъснати от експортните пазари, рафинериите на крайбрежието на Мексиканския залив ще се сблъскат с запълване на складовете и спад на маржовете, а много от тях ще намалят доставките, за да наваксат с отложената поддръжка по време на кризата. Тъй като бензинът и дизелът се произвеждат заедно, резултатът ще бъде по-малко бензин, дизел и реактивно гориво, както и по-високи цени на бензиностанциите", се казва в брифинга на EPRF.