Шунка по изискванията на Пророка

Във времената на намалено потребление все повече европейски производители се ориентират към нова ниша с гарантиран растеж – храни, произведени по правилата на исляма.

Международните концерни  Nestlé и Unilever от години произвеждат продукти, които са безупречни от гледна точка на Корана. Продажбите на подобни храни носят на Nestlé повече приходи, отколкото биохраните.

„Халал“ на арабски, или „хелал“ на турски означава „допустимо, позволено“.

Понятието се отнася за целия начин на живот на мюсюлманина, но правилното хранене играе ключова роля в него.

Месо и колбаси халал

В европейските страни, в които живеят много мюсюлмани, търговските вериги вече са се ориентирали към тях – във Франция и Великобритания се продават месо и колбаси халал.

Във френски магазини за деликатеси дори се продава халал пастет от гъши дроб.

В Англия пък има детски храни халал.

Обемът на продажбите във Франция и Великобритания насърчава и производителите в Германия да се ориентират по-целенасочено към мюсюлманите.

В Германия не убиват животно, което не е упоено

Във Федералната република този пазар се оказва много по-голям, отколкото се е предполагало досега, пише „Шпигел“.  

Според най-новите проучвания в страната живеят между 3,8 и 4,3 милиона мюсюлмани и понеже по правило имат повече деца, растежът на този пазар е предопределен.

В Германия обаче асортиментът е ограничен, особено на месо и колбаси. Причината е, че много търговци се страхуват от неприятности със защитниците на животните заради начина, по който трябва да се колят животните по правилата на исляма.

В Германия е забранено да се убива животно, което не е упоено. За повечето мюсюлмани обаче упоеното животно е вече мъртво, което означава, че да го ядат означава да нарушат забраната да се яде мърша. За да избегнат проблема повечето месопреработватели купуват месото от чужбина.

Индустриално произведено месо не може да е халал

Всъщност кое е допустимо при заколването на животното е спорна и в самата мюсюлманска общност .

„Трябва да се има предвид от кои времена идват правилата на Пророка и не може да се придържаме сляпо към традиционните начини“, смята Юсуф Чалкара от Европейския институт за сертифициране на халал в Хамбург.

Други организации за сертифициране на халал изобщо отказват да се занимават с месокомбинати.

„Индустриално произведено месо не може да е халал“, смята Махмуд Татари от Halal Control.

Според ислямските правила животното не бива да е подложено на стрес или да на мъки, а при масово производство това е неизпълнимо.

Различните организации се разминават и по отношение на изискването при заколването на всяко отделно животно да бъде призоваван Аллах.

За някои е достатъчно при механизирано убиване на животните Аллах да бъде призоваван на запис. Все пак записът трябва да бъде стартиран от мюсюлманин.  

Храните халал в момента представляват 17% от световния оборот на хранителни продукти. Потенциалът обаче далеч не е изчерпан.

Никой сегмент на пазара на хранителни продукти не показва такъв растеж. През 2004 година приходите от търговия с храни халал в света е бил 587 милиарда долара, очакванията са през 2010 сумата да е вече 641 милиарда долара.

Очакванията на експертите са в Европа следващата година приходите от продажба на такива продукти да са 67 милиарда долара.