С изкуствени мустаци в църква - не! Смей пък да умреш вътре...

Някога канцлерът Бисмарк казал: „Който знае как се правят законите и надениците, не може да спи спокойно“.

Адвокатът Рене Ноймайстер не изглежда като човек, който спи зле, но знае точно как се правят законите. През професионалния си живот се е сблъсквал с всякакви случаи и от 15 години започнал да събира юридически куриози.

Сблъсквал се е с искове срещу врачки за несбъднати предсказания или срещу туристически агенции за „нехармоничен интимен акт“ заради малко хотелско легло, разказва Ноймайстер през Der Spiegel.

Често подобни странни случаи се опират на още по-странни закони.

Според германското законодателство например е забранено на група пешеходци да ходи в маршова стъпка по мостове. Законът трябвало да попречи през войната стотиците маршируващи войници да причинят срутване на малки мостове.

Странните регулации често имат дълбоки исторически корени.

Дори в края на 90-те параграф 1300 на германския Гражданско-процесуален кодекс позволявал на всички жени, чийто семеен партньор не споделя семейното легло, да поискат обезщетение. Кога за последен път някой се е възползвал от този параграф не се знае, но той е влязъл в сила през 1896 година – съвсем в унисон с тогавашното разбиране за сексуалния акт като част от „съпружеските задължения“.

Като истинска историческа реликва може да се приеме член 21 от Конституцията на провинция Хесен, където все още си стои въведеното през 1946 година смъртно наказание, макар то да е отменено на национално ниво.

Най-много материал дават данъчните закони – например през 18-ти век всеки гражданин на Хановер, който не убие определен брой врабчета, трябвало да плаща Данък „врабче“, вероятно защото не е имало достатъчно котки, които да изгонят птиците от зърнените посеви на града. Един век по-късно явно имало повече от достатъчно котки, защото бил въведен Данък „котка“.

Законотворчеството произвежда и нови куриози, като например забраната от 1970 година да се карат велосипеди на Хелголанд. Местните съветници явно са искали да предотвратят увеличаващият се брой катастрофи с велосипеди по тесните улички на острова с около хиляда жители. За полицаи, лекари и пожарникари по време на работа забраната не важи.

Според федералното министерство на финансите пък смъртта не може да се разглежда като „трайна нетрудоспособност“. Тази странна клауза цели да попречи нечия смърт да се използва като основание за данъчно облекчение.

Германия не е сама в издаването на странни разпоредби. Във Франция например е забранено целуването около бариера. Твърде много двойки, според мотивите на разпоредбата, били отнесени от влак. В градчето Льо Лаванду от 2000 година е забранено на жителите да умират, без преди това да са резервирали гроб. Просто гробището било препълнено.

Често куриозните закони позволяват да се надникне дълбоко в историята на една страна. В уважаващата традициите Англия и до днес е забранено със закон пощенски марки с образа на кралицата да се лепят на плика наобратно. Нарушаване на тази разпоредба се смята за държавна измяна.

Привързаността на британците към монархията носи още по-странни плодове. Понеже Уестминстърският дворец, днес сграда на парламента, някога е бил кралска резиденция, и досега на всекиго, починал там, се полага държавно погребение. Резултатът е, че е забранено да се умира в Уестмистърския дворец. Нарушителите се изнасят от сградата преди да е издаден смъртният акт.

Непобедим шампион в дисциплината абсурдни закони са били, са и ще бъдат САЩ.

Много от юридическите куриози в страната са от 17-ти век, когато от Англия в Новия свят дошли пуританите и със своите строги представи за морал оформили трайно американската култура и законодателство.

Например в Кливланд и до днес има закон, забраняващ на жените да носят лачени обувки. Основанието е, че мъжете могат да надникнат под полите им, виждайки отражението върху лъскавата повърхност на обувката.

Във Флорида децата могат да четата „Хари Потър“ само с писмено разрешение от родителите. Основно училище решило да махне от библиотеката поредицата за малкия магьосник, защото в нея подробно са описани нехристиянски ритуали. След жалбата на един четвъртокласник и неговите родители, съдът постановил, че след изрично писмено съгласие на родителите или настойниците книгата все пак може да бъде прочетена.

На изключително строго регулиране в САЩ е подложено посещението в църква.

В Алабама има закон, който забранява да се влиза в Божия дом с изкуствени мустаци, ако те могат да се сторят смешни на останалите богомолци.

В Сейнт Луис изпускането на газове по време на служба може да доведат до доживотен затвор.

Много от тези закони датират от времето на колонизирането, както показва и този пример – в Мейн и в наши дни мъжете са длъжни да влизат за литургия с оръжието си, в случай че индианците решат да смутят церемонията.

Особено решително се отнася към законите Каролин Ришер, кмет на градчето Инглис. Понеже забелязала повишаване на влиянието на Лукавия заради „сатанинските“ костюми на децата на Хелоуин, по силата на длъжността си тя директно забранила писмено на дявола да влиза в града. Копия от кметската заповед били сложени в дървени кутии и закопани на входовете на града.

Дали поставянето под закрила на чудовището от Лох Нес през 80-те или законът за забрана на билярда в Узбекистан от 2002 година, или важащата от 2008 година забрана за танци на Хелоуин в Бавария, за да се осигури спокойствието на Вси светии на следващия ден, абсурдните разпоредби в света се появяват по-бързо, отколкото могат да бъдат отстранени.