Иванка Диловска: Схемата за енергийни спестявания в България не работи

Схемата за задължения за енергийни спестявания в България не работи, смята енергийният експерт Иванка Диловска.

По нейните думи данните на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) показват, че едва 8,5% от сумарната цел за спестявания през 2017 г. е била изпълнена.

"Само 10 от 89-те задължени лица, предимно газоразпределителни дружества, които са намерили подходящ начин да съчетаят лицензионните си задължения с тези за енергийни спестявания, са изпълнили своята индивидуална цел", коментира ситуацията експертът в интервю за в. 24 часа.

Според Диловска нулево (или близко до нулата) изпълнение отчитат търговците на електрическа енергия, крайните снабдители на ЧЕЗ, EVN и ЕНЕРГО-ПРО, топлофикациите, големи компании като „Булгаргаз“ ЕАД, ТЕЦ „Девен“, Shell и „Национална електрическа компания“ ЕАД.

„Отчетни данни за 2018 г. все още няма, но те едва ли ще са по-оптимистични“, споделя още тя.

Мнението на Диловска, е че се налага да бъде направен анализ, който да идентифицира пречките пред схемата и пътищата за отстраняването им.

„А ако пречките са неотстраними – да се помисли за алтернативни мерки, които биха могли да заместят схемата за спестявания, особено в контекста на следващия десетгодишен период и подготвяния в момента Интегриран национален план Енергетика – Климат“, посочва Диловска.

Тя коментира и причините, които стоят в основата на неуспешното прилагане на схемата за задължения за енергийни спестявания на национално ниво.

„Причините стават ясни, когато се прочете внимателно директивата и когато се сравни добрата практика на другите европейски държави с националната практика“, смята експертът.

На първо място Диловска посочва задължението на задължените лица да финансират мерките за енергийна ефективност за трети лица.

„Основен принцип на схемата е, че разходите за изпълнението на мерките за енергийна ефективност трябва да бъдат предварително пресметнати, а финансирането – осигурено“, подчертава Диловска, като добавя: „Механизмите и източниците за финансиране са различни – чрез цени, с бюджетни средства, средства от европейски фондове и програма и пр., подбрани в зависимост от националните специфики. Обикновено мерките и размерът на финансирането се договарят предварително, така че да има ясна рамка и финансова сигурност“.

Тя дава за пример Великобритания, където вече са ясни мерките и са осигурени финансовите средства не само за текущата година, но и за следващите три.

„Актуалният годишен бюджет, одобрен за задължените лица, е от порядъка на 700 млн. евро и се осигурява чрез цените“, добавя Диловска.

На второ място тя посочва изискването на директивата целите да се изпълняват по „разходноефективен начин“.

По нейните думи, за да се избегне хаотичния избор на мерки за енергийна ефективност, които са най-лесни за изпълнение от задължените лица, но не и най-изгодни за обществото, практиката на другите страни в Европа е ясно да ориентират мерките.

„Обикновено мерките се комплектоват по оптимален начин – дългосрочни и средносрочни, по-скъпи и по-евтини, така че да влязат в рамките на осигурения финансов ресурс и да се постигне най-нисък разход на спестен мегаватчас енергия“, пояснява Диловска, добавяйки: „В противен случай съществува риск целите за енергийна ефективност да бъдат изпълнени по начина, по който бяха изпълнени целите за възобновяема енергия. Рекордно скъпо - през 2012 г. българската цена за мегаватчас инсталирана фотоволтаична мощност беше най-високата в света“.

По отношение на купуването на удостоверения за енергийни спестявания, като алтернативен начин за изпълнение на поставените условия пред задължените лица, експертът посочи, че някои национални схеми за задължения, включително и българската, позволяват прехвърляне между задължени лица и/или между задължени лица и трети страни.

„Тази възможност обаче е само теоретично регламентирана в националното законодателство, но не са разработени правилата за нейното прилагане. Така че, след като бъде подготвена средата за такива сделки– нормативно и практически – това ще стане осъществимо“, коментира Диловска.

Тя подчертава приоритетната необходимост от създаване на благоприятна среда за директни инвестиции при крайни клиенти за подобряване на тяхната ефективност при потреблението на енергия, а след това да обмисля вариант за създаване на специфичен финансов пазар.

Диловска изтъкна, че това по никакъв начин не отменя основния и нерешен проблем за България, а именно – финансовото възмездяване на задължените лица в процеса на изпълнение на национални цели и политики.

Енергийният експерт обърна внимание и на възможността за финансови санкции от страна на Европейската комисия срещу България заради неизпълнението на задълженията за спестяване на енергия от страна на електроразпределителните дружества.

Според Диловска твърденията, че изпратеното писмо от изпълнителния орган на Европейския съюз се отнася за неизпълнението на целите за енергоспестяване от българските ЕРП компании са „безпочвени“ и няма да последват санкции.

По нейните думи конкретният текст на писмото до българската държава не е публичен, но от самото съобщение се разбира, че има проблеми, вероятно пропуски, при транспонирането на Директивата в националното законодателство.

„Този тип писма са стандартни и често прилагани от ЕК. Отговорите също са стандартни - компетентните институции преценяват дали и какви промени трябва да направят в съответните нормативни актове, след което уведомяват Комисията за направеното и процедурата се прекратява“, посочва Диловска.

В тази връзка тя споделя, че отговорността за транспониране на европейски документи в националното законодателство е на държавните институции, които имат законотворчески функции.