Скритият залог на малка Естония за еврото

Съвсем кратко посещение на музея на Естонската централна банка ще разкрие колко бурни времена са преживели балтийските страни. „Кървавите земи” на Европа, разположени между Русия и Германия, са имали огромен брой натрапени валути: рубли (царска и съветска), марки (имперски и нацистки), а сред тях е и ерата на естонските пари от 1919–1940. След разпадането на Съветския съюз естонската крона е възстановена през 1992 и става един от най-ценните символи на независимостта на страната.

Сега кроната също ще се нареди сред музейните експонати, но този път премахването й е доброволно, пише The Economis. На 1 януари 2011 Естония прие еврото. Повечето естонци приемат възгледите на правителството, че отказът от кроната ще засили Естония икономически и политически. Фиксиранa от самото начало към немската марка, а след това и към еврото, кроната почти не е била независима. Нейното премахване, по думите на естонските министри, ще приключи спекулациите за девалвация, ще намали транзакционните разходи, ще доведе до по-ниски лихвени проценти и ще увеличи инвестициите.

За много естонци еврото означава и сигурност. За тази малка държава с население от едва 1,3 млн. души единната валута е по-нататъшна стъпка към Европа и отдалечаване от Русия. С членството си в НАТО, ЕС, Шенгенската свободна зона и сега в еврозоната, Естония се превръща в една от най-интегрираните страни в Европа. Що се отнася до еврозоната, присъединяването на Естония е демонстрация на вярата, от която единната европейска валута толкова силно се нуждае в този труден за нея момент.

Икономическият опит на Естония

Извън символиката, икономическият опит на Естония през последното десетилетие предлага ценни уроци за по-слабите страни от еврозоната. На първо място - че дори и малка, бедна, посткомунистическа страна с демографски срив може да оцелее, дори да процъфтява, в де факто валутен съюз с могъщата Германия. На второ място – че смелите мерки за строги държавни икономии могат да възстановят публичните финанси дори след дълбока рецесия. След като се сви с близо 14% през 2009, икономиката на Естония се възроди и се очаква да нарасне с 4,4% през 2011 година. Най-новият и най-бедният член на еврозоната ще има най-малкото съотношение между публичен дълг и БВП - само 8%.

За естонския финансов министър Юрген Лиги в основата на този успех е дисциплината за поддържане на балансиран бюджет или бюджетен излишък в добри времена, както и смелост за предприемането на бързи и големи съкращения в лоши. Натрупаните резерви на Естония и износът смекчиха удара на рецесията, но инфлацията се усили. Безработицата, която бе средно 17,5% през 2010, е висока и анализатори се опасяват от изтичане на мозъци. Дори и така, да се отговори на изискванията за приемане на еврото е голямо постижение.

"Рецесията е много по-малко болезнена от държавен банкрут"

Как Естония избегна стачки и бунтове против държавните икономии? Може би държавните икономии не са така трудни за понасяне след комунизма и последвалата съветска епоха на инфлация. „Никой не би тръгнал да протестира по улиците, развявайки червеното знаме", посочва финансовият министър Лиги.

Президентът на Естония Тоомас Илвес добавя още един фактор: "Може би това е нашият селски манталитет.” Той допълва, че северните народи са пестеливи по необходимост, защото суровите природни условия ги карат да се запасяват с храна през лятото, за да могат да преживеят зимата.

Това са частични обяснения в най-добрия случай. По-важното е, че Естония вече гледа на себе си като на скандинавска страна, въпреки че нейният съсед Латвия прибягна до заем от МВФ. Естония обаче успя да се възстанови по-бързо благодарение на връзките с Германия и скандинавските страни.

И освен това, за разлика от Латвия, естонското правителство не трябваше да спасява фалирали банки, защото голяма част от финансовите институции в Естония са чужда собственост.

Лекарството на Естония обаче може да бъде трудно за прилагане в други страни от еврозоната. Голяма част от тях имат твърде голям публичен дълг (средно 84% от БВП за еврозоната) и възстановяването на фискалното здраве може да отнеме десетилетия на строги икономии, особено ако растежът е бавен. Рецесията, и по-лошо - дефлацията, ще засилят съотношението на дълга към БВП. И все пак естонският финансов министър е нетърпелив по отношение на плахостта на реформите в Южна Европа: "Рецесията е много по-малко болезнена от държавен банкрут", казва той без заобикалки.

Еврото в реанимацията

Засега много от признаците за бъдещето на еврото са обезпокоителни. Предприетите през 2010 година мерки тепърва трябва да ограничават опасността от разпространение на дълговата криза в страни като Португалия, Испания и Италия. Засега битката се води най-вече от Европейската централна банка чрез покупки на държавни ценни книжа и предоставяне на ликвидност на банките в еврозоната. ЕЦБ поиска да удвои капитала си неслучайно през декември, вероятно за да компенсира своите рискови активи.

Защо тогава Естония реши да се присъедини към една валута с толкова несигурно бъдеще? Естонските министри твърдят, че разпадането на еврото е немислимо. Но може би скритият им залог е, че в случай на провал на еврото, страната ще се надява да се нареди сред силните европейски икономики, които ще въведат силния наследник на единната валута, може би „северно евро”. С този аргумент залогът им определено си заслужава.

Още икономически новини от Investor.bg