Експерти и политици се обединяват около оздравяването на КТБ

Редица икономисти, финансисти и политици се обединиха през седмицата около тезата за възможното оздравяване на Корпоративна търговска банка (КТБ).

В петък бившият изпълнителен директор на Агенцията по приватизация Тодор Николов коментира пред телевизия Bulgaria On Air, че правилното решение за банката е незабавното започване на изплащането на гарантираните влогове, без значение дали това ще стане чрез ТБ "Виктория" или друга търговска банка.

По думите на Николов по закон е ясно, че такова плащане може да бъде обезпечено със средства от Фонда за гарантиране на влоговете. След това работата на квесторите ще покаже дали състоянието на банката позволява с минимална загуба на средства от Фонда да бъде покрита тази операция.

"Изплащането на гарантираните влогове в КТБ е нещо, което по закон сме задължени да направим, и това ще се случи, независимо дали Българската народна банка е готова веднага да вземе решение или не по казуса", обясни той.

Подобно мнение изказа и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в четвъртък, след като се срещна с експертите от консултативния комитет по проблемите в КТБ. "С тях имаме еднаква позиция, че още днес трябва незабавно да се започнат всички процедури за оздравяване на КТБ, за да се намалят щетите както за вложителите, така и за българската икономика", написа Борисов в профила си в социалната мрежа Facebook. 

Същевременно по време на специална пресконференция от експертния съвет към работодателските и синдикалните организации заявиха, че няма безспорни доказателства за неизбежна несъстоятелност на КТБ и дъщерната ТБ "Виктория".

Според заключенията на съвета не са необходими средства от бюджета за оздравяването на банката. "Могат да се търсят частни средства, дори и на вложителите в нея", обясни Емил Хърсев, член на съвета.

По думите му вложителите лесно могат да бъдат убедени да спасят банката, защото при оздравяване ще загубят най-много между 20 и 25% от средствата си, а при фалит - загубите ще възлизат на 90%. Става въпрос за влоговете, които не са гарантирани, уточниха представителите на съвета.

"Има обаче очевиден отказ от изпълнение на правомощията от страна на БНБ, което е притеснително", каза Хърсев.

"Нужни са спешни оздравителни мерки, които са предвидени в сега действащото законодателство", коментира от своя страна Валери Димитров, бивш председател на Сметната палата и член на съвета. Той обясни, че замразяване на дейността на банки със затруднения в страни с добри надзорни практики се прави за дни или седмици, а не за месеци.

Сред членовете на съвета освен Димитров и Хърсев са Огнян Донев, Сашо Дончев, Тодор Табаков, Ваня Борисова, Камен Тошков, Красимир Ангарски, Румен Радев и Румен Симеонов.

Коментар по темата направи и омбудсманът Константин Пенчев. Пред БНР той посочи, че проблемът с КТБ не е нито финансов, нито банков, защото и двете системи са стабилни.

"Той (проблемът – бел. ред.) е единствено и изцяло политически и може да бъде решен от политиците", каза Пенчев.

По негово мнение БНБ трябва да разреши на банката да оперира и да работи. "Всеки ден трябва ръководството на БНБ да излиза и да съобщава на хората какво са направили", отбеляза омбудсманът.

Паралелно с казуса с КТБ още една водеща в своята страна банка в Европа преживя тежки дни в последните месеци. В началото на юли Espirito Santo Financial Group (ESFG), която притежава 25 на сто от Banco Espirito Santo (BES) – най-голямата банка в Португалия по активи, заяви, че спира търговията с акциите на дружество поради "текущи материални затруднения".

Впоследствие португалското правителство съобщи, че ще похарчи 4,9 млрд. евро, за да спаси най-голямата си публична банка. Според договорения между Лисабон и представители на Европейския съюз план BES ще бъде разделена на "добра" банка под названието Novo Banco и "лоша" банка, която ще приюти токсичните експозиции на целия закъсал кредитор. Кризата около кредитора донесе на холдинга загуба в размер на около 3,6 млрд. евро.

Загубите на "лошата" банка ще бъдат поети от необезпечените облигационери и акционерите на банката, в това число холдинга Espirito Santo, който притежава 20 на сто от акциите, и френската банка Credit Agricole, която е собственик на 14,6 на сто.

Рекапитализацията на Novo Banco ще е в размер на 4,9 млрд. евро и ще бъде осъществена с помощта на специалния банков резолюционен фонд, създаден през 2012 г. от португалското правителство. Всички вложители, както и всички обезпечени облигационери на банката, ще бъдат защитени.

Специалният банков резолюционен фонд на Португалия, създаден през 2012 г., ще получи правителствен заем в размер на 4,4 млрд. евро, за да финансира операциите си. Средствата ще бъдат изплатени с бъдещите постъпления от продажбата на Novo Banco.

Всичко по темата за КТБ четете в Investor.bg