Кабинетът опитва да инвестира с пенсионните фондове в магистрали

Пенсионните фондове и държавата проучват възможности дружествата да инвестират в инфраструктурни проекти. Това стана ясно на дискусия, организирана от Форума за балкански транспорт и инфраструктура.

Вече са проведени две срещи с представители на Българската фондова борса (БФБ) и на пенсионноосигурителните компании, съобщи Лазарина Стоичкова, съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.

Има средства, има нужди, въпросът е да намерим най-добрия работещ модел за публично-частно партньорство, коментира Стоичкова.

Тя предупреди обаче, че има опасения, свързани с повишения риск пред инвестиционния климат в страната. Отделно държавата още не е убедена, че и на европейско ниво има добър, реализиран модел на публично-частно партньорство (ПЧП), каза Стоичкова.

Освен риска, друга пречка пред инвестициите в инфраструктурни проекти от страна на пенсионните фондове е липсата на тол система в България. Стоичкова припомни, че наскоро Агенция „Пътна инфраструктура” сключи споразумение със Световната банка за подготовката на анализ и предложения за бизнес модел на тол система.

Главният архитект на София Петър Диков подкрепи инициативата, като посочи, че „България е страната на спящите пари”. Той поясни, че във фондовете и банките е заключен огромен ресурс, който би могъл да бъде включен в действие и да създаде важен за икономиката продукт. Той даде пример и с Хърватска, която е изградила инфраструктурата си без европейско финансиране с помощта на специален фонд за финансиране на транспортната инфраструктура.

Инфраструктурните проекти и пенсионните фондове – практиката по света

Пенсионните фондове от Европейския съюз (ЕС), Северна и Южна Америка и Австралия имат богат опит в инвестирането в инфраструктурни проекти. В Канада например фондовете са вложили над 16 на сто от активите си в различни инфраструктурни проекти, коментира проф. д.ик.н. Бистра Боева.

Канадските пенсионни фондове предпочитат директните инвестиции, като правят собствена оценка на риска, допълни Милен Марков, председател на Комитета по инвестиции и капиталови пазари на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Това им осигурява по-добра възможност за контрол върху изпълнението на проектите, както и намалява разходите за осъществяването им.

Според данни, представени от Марков, инвестициите в инфраструктура на австралийските пенсионни фондове достигат около 10 на сто от активите им, но се предпочитат косвените вложения – акции, дялове в специализирани инфраструктурни дружества, активи, които подлежат на приватизация. Това им осигурява по-добра ликвидност на инструментите, посочи той.

В ЕС най-голям опит имат пенсионните дружества във Великобритания, Холандия, Швеция и Дания, като към инфраструктура са насочени 1-3% от активите им и също се предпочитат косвените инвестиции. В Чили делът на тези инвестиции достига 5-8% и те също са косвени.

Тенденцията през последните години е да се увеличава плавно делът на инвестициите на пенсионните фондове по света в инфраструктура за сметка на вложенията им в инструменти с фиксирана доходност, допълни проф. Боева.

Същевременно около 60 на сто от парите на  българските пенсионни фондове са затворени в държавни ценни книжа, коментира Иван Нейков, председател на Балканския институт по труда и социалната политика. Под 30 на сто са инвестирани в акции, права и дялове, а под 10% - в банкови депозити.

Пенсионните фондове – борба за по-висока доходност

Темата за разхлабването на ограниченията пред инвестициите на българските пенсионни фондове в преследване на по-висока доходност не е нова. Милен Марков припомни, че през 2005-2006 г. са направени промени в Кодекса за социално осигуряване и на дружествата им е позволено да инвестират в облигации на Българската банка за развитие, предназначени за реализацията на инфраструктурни проекти. Оттогава досега обаче е имало само две такива емисии, каза още той.

Пенсионните дружества са изкупили и няколко емисии облигации на общини, което е още една илюстрация за интереса им към инфраструктурните проекти.

Марков обясни, че според сега действащото законодателство дружествата могат да вложат до 800 млн. лева в инфраструктура. Той подчерта обаче, че има хоризонт от 15-20 години, в които средствата на фондовете ще продължат трайно да нарастват. Ако се направят нужните законодателни промени, този ресурс ще се насочи към инфраструктурните проекти, които по думите му осигуряват прогнозируеми и стабилни парични потоци в дългосрочен хоризонт и не се влияят от колебанията на пазарите.

Марков посочи, че със законодателни промени може да се разреши на пенсионните компании да инвестират в облигации, издадени от концесионери. Те могат да бъдат обикновени корпоративни облигации или пък специални инфраструктурни, каквито се търгуват на капиталовите пазари в други страни. Друга възможност за инвестиции дават специализираните публично търгуеми инфраструктурни фондове.

Особено важно е обаче да се изработи правилна технология за ПЧП, подчерта Бистра Боева.

Нуждите от инвестиции са големи

Според т. нар. Зелена книга на Европейската комисия (ЕК) за предложението за нов съюз на капиталовите пазари до 2030 г. са необходими 1,5 трлн. евро за инвестиции в инфраструктура в ЕС.

В този доклад, както и в Зелената книга за дългосрочното финансиране, се обръща внимание на възможността да се засили ролята на пенсионните фондове в подобни дългосрочни проекти. Инвестициите на пенсионните дружества в инфраструктурни проекти са определени като „търпеливи” инвестиции, подчерта Боева.

ЕК наскоро стартира нов инструмент за инвестиции – т. нар. план „Юнкер”, който предвижда 300 млрд. евро за инфраструктурни проекти. Идеята на фонда обаче е с този ресурс да се привлече и частен капитал за осъществяването на важните инфраструктурни проекти в Европа.

Вицепремиерът и министър на социалната политика Ивайло Калфин изрази скептицизъм, че подобни проекти в България биха могли да гарантират висока доходност.

Потенциалът обаче е голям и не се крие само в магистралните проекти, допълни министърът на транспорта Ивайло Московски. Освен петте европейски транспортни коридора, които минават през страната ни, възможности предоставят и други транспортни съоръжения, включително летища, пристанища и съоръжения по р. Дунав, допълни той.

Икономически новини четете в Investor.bg