Внасянето на работна ръка не е устойчив модел в дългосрочен план

Въпреки утрояването на вноса на работници от трети страни след 2021 г., дефицитът на пазара на труда нараства с над 25%. Това сочи проучване на Експертен клуп за икономика и политика. 

До 46 000 души е стигнал броят на внесените кадри от трети страни за година

"Дългосрочно развитие на икономиката, демографският казус го има във всички тези държави, в които внасяме, това не е устойчив модел в дългосрочен план", каза авторът на изследването Георги Вулджев в студиото на "България сутрин".

"Има индикации, че се случва заместване в определени сектори - където се внасят най-много кадри и заплатите са по-ниски - строителство, хотелиерство, ресторантьорство. Заетостта на местното население пада и има по-голям внос на работници", заяви Вулджев.

По думите му най-много българи отиват да работят в чужбина именно в тези сектори, в които има криза за кадри у нас, но за в пъти по-високи заплати.

В България възнагражденията са 3-4 пъти по-ниски от средните за ЕС. 

"Естествено е българските работещи да откажат да участват в тези сектори. Бизнесът в тези сектори през последните години предпочита да внася труд от чужбина, който често се рекламира като евтин", посочи икономистът.

В ефира на Bulgaria ON AIR той изтъкна, че България е на последно място по внедряваното на роботи, инвестиране в промишлено-изследователска дейност и сме догонваща икономика. 

По данни на НСИ 85 000 българи са извън пазара на труда, биха желали да работят, но трябва да има подходящи условия.

Голям е процентът на младежите, които не учат, но и не търсят работа. 

"Има данни за 800 000 българи, които работят в ЕС - голяма част от тях работят това, което се търси у нас като кадри. По-логичното е да ги върнем. Да внасяме повече кадри от трети страни е лесното решение, което е краткосрочно. Трябва дългосрочно развитие на икономиката, демографският казус го има във всички тези държави, в които внасяме, това не е устойчив модел в дългосрочен план", заяви още  икономистът Георги Вулджев.