40 години от спускането на първия самоходен апарат на Луната

На 17 ноември се навършват 40 години от деня, когато на Луната е спуснат първият лунен самоходен апарат "Луноход-1", предназначен за комплексно изследване на лунната повърхност, съобщава РИА Новости.

Създаването и пускането на лунния самоходен апарат става важен етап в изучаването на Луната. Идеята за създаването му се ражда през 1965 г. в ОКБ-1 (по-късно РКК „Енергия“). В рамките на съветската лунна експедиция на лунохода се отделя важно място.

Създаването на лунохода е поръчано на Машиностроителния завод „С. А. Лавочкин“ и ВНИИ-100. В съответствие с утвърдения договор Машиностроителният завод отговаря за създаването на целия космически комплекс, включително и за създаването на лунохода, а ВНИИ-100 – за създаването на самоходно шаси с автоматично управление на движението и система за безопасност на движението.

Конструираният автоматичен самоходен апарат "Луноход-1" прилича на хибрид между космически апарат и транспортно средство с висока проходимост. Той се състои от две основни части – осемколесно шаси и херметичен контейнер за уредите.

Всяко от 8-те колела е водещо и има собствен електродвигател. В контейнера за уреди на лунохода освен служебните системи се намира и научна апаратура – уред за анализ на химичния състав на лунния грунт, уред за изследване на механичните свойства на грунта, радиометрично оборудване, рентгенов телескоп и лазерен ъглов отражател френско производство за точно измерване на разстоянието. Общата маса на лунохода е 756 кг.

На 10 ноември 1970 г. от космодрума Байконур стартира тристепенна ракета-носител "Протон-К", която извежда автоматичната станция "Луна-17" с автоматичния самоходен апарат "Луноход-1" на междинна околоземна орбита, а на 15 ноември станцията влиза в орбитата на Луната. На 16 ноември е направена корекция на траекторията на полета, а на 17 ноември 1970 г. в 6 ч., 48 мин. и 50 сек. (московско време) станцията "Луна-17" благополучно извършва кацане в Морето на дъжда (Mare Imbrium) на Луната.

Луноходът се управлява дистанционно от Земята от Център за далечни космически връзки. За неговото управление е подготвен специален екипаж, в чийто състав влизат командир, водач, навигатор, оператор, и бордови инженер. За екипаж са избрани военни, които нямат никакъв опит в управлението на транспортни средства, за да не им пречи земният опит при работата с лунохода.

Избраните офицери преминават през медицинска комисия почти като космонавтите, теоретично обучение и практически тренировки на специален лунодрум в Крим, който е идентичен с лунния релеф, с характерните му вдлъбнатини, кратери, разломи и камъни с различна големина.

Екипажът на лунохода получава на Земята телевизионно изображение и телеметрична информация и с помощта на специален пулт за управление подава команди на лунохода.

На всеки два часа екипажите се менят. Първоначално се предвиждат по-продължителни сеанси, но практиката показва, че след два часа работа екипажът е напълно „изцеден“.

Първите три месеца, освен изучаването на лунната повърхност,  "Луноход-1" изпълнява и още една програма: в рамките на подготовката за готвещия се пилотиран полет той търси район за кацането на кабината.

Успешното функциониране на космическия апарат продължава 10 месеца и половина. "Луноход-1" измерва физико-механичните свойства на лунния грунт, прави химически анализ на повърхността, измерва магнитното поле в различни участъци на лунната повърхност. Лазерната локация със Земята позволява да се установи разстоянието от Земята до Луната с точност до 3 м.

На 15 септември 1971 г., при настъпване на единайсетата лунна нощ, температурата в херметичния контейнер на лунохода започва да пада, тъй като се изчерпва ресурсът на изотопния източник на топлина в системата за нощно подгряване. На 30 септември на мястото, където се намира луноходът, настъпва 12-ият лунен ден, но апаратът така и не влиза във връзка. Всички опити да се осъществи контакт с него са прекратени на 4 октомври 1971 г.

Общото време за активно функциониране на лунохода (301 дни, 6 часа и 57 минути) надвишава три пъти технически предвиденото.

"Луноход-1" остава на Луната. Дълго време местоположението му  е неизвестно на учените. След почти 40 години група физици под ръководството на проф. Том Мърфи от Калифорнийския университет в Сан Диего засича "Луноход-1" на снимки, получени от американската сонда Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO) и го използва в научен експеримент по търсене на несъответствия в Общата теория на относителността, разработена от Алберт Айнщайн.

За въпросното изследване учените трябва да измерят орбитата на Луната с точност до милиметър, което става с помощта на лазерни лъчи.

На 22 април 2010 г. американските учени успяват да „напипат“ ъгловия отражател на съветския апарат с помощта на лазерен лъч, изпратен от 3,5-метровия телескоп на обсерваторията Apache Point в Ню Мексико, САЩ, и да получат 2000 фотона, отразени от "Луноход-1".