Феновете оцениха "Злосторница: Част 2", но "Оскарите" - не

"Злосторница: Част 2" ("Wicked: For Good") не успя да омагьоса комисията, която гласува "Оскарите". Когато номинациите за наградите на Академията бяха обявени в четвъртък, мюзикълът се оказа напълно извън надпреварата тази година. И точно това прави пропуска толкова изненадващ, защото само преди година "Злосторница" ("Wicked") получи ослепителните 10 номинации, включително и за най-добър филм.

Не само че екранизацията на втората половина от бродуейската сензация остана извън голямата категория, но бяха подминати и звездите Синтия Ериво и Ариана Гранде, както и всички "задкадрови" майстори, които превърнаха Оз в искрящ спектакъл на екрана.

Та какво се обърка по този път обратно по Жълтия павиран път? Ето шест причини, според Variety, които дръпнаха "Злосторница: Част 2" назад и доведе до това да бъде пренебрегнат на "Оскарите".

Второто действие на мюзикъла винаги е било проблем

Може би най-големият проблем на филма е самият изходен материал.

Както бродуейските фенове отлично знаят, първото действие на "Злосторница" е пълно с песни, които се забиват в главата, като "Popular" и "What Is This Feeling?", преди финалът да избухне в електризиращия връх "Defying Gravity". Когато завесата се вдигне за втората част, обаче, нещата стават… разпилени. Тя е много по-мрачна от шуптящото първо действие, с прекалено много задъхан експозиционен разказ и връзване на краища, които не звучат докрай логично в контекста на "Магьосникът от Оз" ("The Wizard of Oz").

На Бродуей "Злосторница" прочуто загуби "Тони" за най-добър мюзикъл от "Авеню Q" ("Avenue Q") - и доста вероятно част от причината да е била именно малко "нескопосаната" финална част.

Ревютата не бяха на ниво

Докато "Злосторница" беше похвален от критиците, част от рецензентите разкъсаха продължението. Достатъчно е да видиш заглавието на безпощадната оценка на The New Yorker: "Злосторница: Част 2" е много, много лош".

Да, продължението пак беше "fresh" в Rotten Tomatoes - 66% от рецензентите препоръчват филма. Само че това е далеч от 88% "fresh" за първия филм.

В крайна сметка втората част просто не успя да върне заразителния чар на "Злосторница" и се получи усещането за "твърде много хубаво... не е на хубаво".

Продълженията рядко печелят точки на "Оскарите"

Да, има продължения, които са триумфирали на наградите на Академията.

Продълженията на "Кръстникът" ("The Godfather") и "Властелинът на пръстените" ("The Lord of the Rings") взеха най-добър филм, а по-скорошни заглавия като "Лудия Макс: Пътят на яростта" ("Mad Max: Fury Road"), "Топ Гън: Маверик" ("Top Gun: Maverick") и "Аватар: Пътят на водата" ("Avatar: The Way of Water") също получиха номинации за най-голямата награда.

Но като цяло витае усещане, че продълженията са опит за изцеждане на пари. Макар "Злосторница: Част 2" технически да не е продължение, някои критици поставиха под въпрос дали Universal изобщо е трябвало да разделя историята на две части.

Заглавия от франчайзи - от "Черната пантера: Уаканда завинаги" ("Black Panther: Wakanda Forever") до "Империята отвръща на удара" ("The Empire Strikes Back") и "Крийд" ("Creed") - също не получиха номинация за най-добър филм, въпреки че първите филми в съответните поредици бяха признати. И все пак много от тези филми са имали номинации в техническите категории, докато "Злосторница: Част 2" получи най-леденото отношение от всички.

Възможно е гласуващите да са преценили, че след като са дали на "Злосторница" 10 номинации, вече са "отдали дължимото" на филмовия мюзикъл.

Приходите в боксофиса бяха по-малко "магически"

Макар "Злосторница: Част 2" да е бил по-популярен от предшественика си по продажби на билети в първия уикенд, вторият филм не е имал същата издръжливост в кината.

Докато "Злосторница" стана най-касовата екранизация по Бродуей в историята с 758 млн. долара, "Злосторница: Част 2" се "задъха" на 523 млн. долара в световен мащаб. Това пак е силен резултат за мюзикъл - жанр, който по принцип се затруднява в кината.

Но е очевидно, че публиката не е била толкова ентусиазирана за финала в Оз. Изглежда, че и академичните гласоподаватели са били също толкова хладни.

Новите песни не оставиха следа

За разлика от първия филм, който не беше допустим в категорията за най-добра оригинална песен, защото всички песни, разбира се, са написани преди повече от две десетилетия за бродуейския спектакъл, вторият филм се състезаваше с две нови парчета - "No Place Like Home" на Ериво и "The Girl in the Bubble" на Гранде.

Възможно е гласуващите да са ги мерили с по-висок аршин, защото ги сравняват с театрални класики от същата лента като "For Good" и "No Good Deed". Само че, за разлика от тези емблематични песни, никой не излизаше от салона, припявайки "No Place Like Home", нито пък помнеше текста на "The Girl in the Bubble".

Кампанията има значение

Ариана Гранде и Синтия Ериво бяха навсякъде заедно покрай първия филм - включително и на "Летните олимпийски игри в Париж", по корици на списания, както и в ултравайръл прес тур, който бетонира фразата "holding space" в културния речник.

Но този път, Universal, притеснени да не пренаситят публиката с промоция за продължението, решили да разделят двете водещи актриси в ангажиментите им. Освен това Ериво пропуснала няколко големи събития, докато се подготвя за "Дракула" ("Dracula") в Уест Енд.

Но точно тук идва ключовия момент.  Подобно на Елфаба и Глинда - най-добри приятелки в центъра на сагата в Оз - Гранде и Ериво имат нужда една от друга. А кампанията просто не полетя толкова високо, когато бяха в различни краища на света.