Как Украйна превръща Крим в капан за Русия

Нещо се променя в Крим – територията, която представлява най-ценното съкровище на империалистичния план, предприет от Владимир Путин през 2014 г. Руският президент през цялото това време е смятал, че полуостровът, отнет от Украйна, е непристъпна крепост. Привидната нормалност обаче е илюзия, зад която Москва се опитва да скрие тежки удари, като тези, понесени през последните месеци от флота ѝ, акостирала в Севастопол, или от противовъздушната ѝ отбрана в тази окупирана крепост, пише El Pais.

На фона на започналата сега офанзива от страна на Киев — който се опитва да задуши от логистична гледна точка тази територия, нахлута от Русия, като бомбардира мостове, железопътни линии, пътища и инфраструктура - реалността поставя под въпрос пропагандата на Путин.

"Украйна не се е отказала от Крим", подчертава украинският историк и анализатор Олексий Откядач, родом от този полуостров.

Възвръщането на Крим, 12 години след загубата му, днес за Киев е по-малко мечта, отколкото преди няколко месеца, въпреки че през това дълго десетилетие властите, които държат властта, са се укрепили, заедно с десетки хиляди руснаци, изтласкани там от Кремъл.

Русия анексира Крим през 2014 г. в рамките на операция, която не беше призната от международната общност.

Ето защо правителството на Володимир Зеленски изпраща с тази безпрецедентна офанзива послание в три посоки: към руснаците, към самото украинско население и към живеещите в Крим (повече от два милиона души) – както към защитниците на позициите на Москва, така и към тези на Киев. Той им напомня, че Украйна не забравя Крим, че ще се опита с всички средства да го възвърне и че, ако това не се постигне, ще направи живота на окупационните сили непоносим.

Севастопол, най-гъстонаселеният град на полуострова, в момента няма капацитет дори да осигури електроснабдяването и трябва да разпределя горивото на дажби на фона на експлозиите, както установи специалният пратеник на EL PAÍS в края на юни. Жителите страдат от недостиг на стоки и чувство на несигурност, каквито не са изпитвали от 2014 г. насам.

Повечето украинци на улицата през последните години не са проявявали оптимизъм относно възможността за възвръщане на окупираната от Русия територия: около 20% от страната, включително Крим. Песимизмът се е разпространил особено след мащабната инвазия, започната от Русия през февруари 2022 г. Но сега, благодарение на ударите с дронове срещу врага, общественото мнение започва да вижда възможност за обрат в ситуацията, а темата се обсъжда ежедневно от властите и медиите.

След като блокират транспортните артерии като пътища, мостове или железопътни линии, по които се движат доставките, ще дойде редът да се изведе окончателно от строя прочутият и жизненоважен Керченски мост, който свързва Крим с Русия, прогнозира татарският активист. 

Защитата и поддържането на полуострова под окупация струва все по-скъпо на Москва.

Самата му география и местоположение, заобиколен от Черно море, я принуждават да плаща висока и нарастваща цена в икономически, логистичен, военен и човешки план. В същото време Русия трябва да поддържа военното напрежение и в други точки, като украинския регион Донбас, самата руска столица или редицата енергийни съоръжения в различни региони на страната, които са военна цел на Киев.

Въпросът, който възниква предвид офанзивата на Украйна от последните седмици срещу окупирания Крим, който тя се опитва да си върне и, в същото време, срещу Москва, която се опитва да отслаби е дали Русия ще бъде в състояние да устои на натиска по всички фронтове и дали ще направи значителни промени в разположението на силите си при настоящата обстановка, което може да остави някои зони по-слабо защитени.

"Няма начин Русия да се защити в Москва и Крим, без да загуби сила на други фронтове", смята Олег Рибачук от Centre of United Actions и бивш украински вицепремиер.

Предшественик на сегашните удари по транспортните пътища и енергийната инфраструктура беше месечното отслабване на руската флота, акостирала в Севастопол, и на нейната противовъздушна отбрана, припомня този анализатор; затова „сега [руснаците] са наполовина слепи“. Въпреки големите разходи за въоръжение, които Киев понася, той смята, че засега разполагат с достатъчен арсенал.

Настоящата ситуация се възприема по различен начин от жителите на Крим, които подкрепят Киев, и от тези, които подкрепят Москва. За първите "тези атаки представляват надежда". За вторите, особено за "много руски граждани, които са се преместили незаконно на полуострова след окупацията, ситуацията поражда страх и несигурност". Демографската картина се е променила с пристигането на около 800 000 руснаци от 2014 г. насам, изчислява Алим Алиев.

Те виждат, че инвестициите им, имотите им и новият им живот, подтикнат от инвазията, са застрашени, добавя татарският активист. Освен това, допълва историкът Откядач, те „ще трябва да отговарят за незаконното си присъствие на територията на Украйна“ пред съда. Това – правният подход – е още една от стратегиите, които Киев се опитва да прокара в стремежа си да си върне полуострова.

За оптимиста Рибачук няма съмнение, че рано или късно ще настъпи "изселване на руски власти и техните семейства, бягащи от полуострова. Като предварителна стъпка той прогнозира за следващата есен нов тласък в оръжейната надпревара на Киев, което ще му позволи да обстрелва с балистични ракети райони, разположени още по-далеч от Русия.

На пръв поглед нищо от това не изглежда, че ще се случи в краткосрочен план. Междувременно, според новините, които Олексий Откядач получава от вътрешни източници, "окупационните власти се опитват да създадат впечатлението, че всичко е под контрол, следвайки модела на комуникация от времето на СССР". Историкът признава, че става все по-трудно да се осъществи сигурен контакт поради "ограниченията за достъп до интернет и услугите за съобщения".