След близо 20 годишни реформи в българското здравеопазване,които така и не се случиха освен,че здравните заведения станаха търговски дружества и голяма част от лекарското съсловие се обогатиха с нерегламентитани парични вземания от пациентите с методите на престъпен рекет и изнудване,при които "реформи"голяма част от пациентите се преселиха в отвъдният свят,с помоща на същите лекари удобно скрити зад формулировката "лекарска грешка",без ясно да е дадена дефиниция на лекарската грешка,за която и самите лекарите не случайно не настояват!
Получава се нещо като обтекаемото понятие "несъобразена скорост"в закона за движение по пътищата на МПС.Вместо лекарите да се постараят да увеличат доверието,между себе си и пациентите и желание за провеждане на истинска реформа в здравната система,в която да отпадне търговският елемент на здравната услуга-те нададоха вой до небесата за повече защита и неприкосновеност,но забележете-само за тях!Апетита и нахалството на лекарското съсловие до такава степен порасна,че вече искат имунитет като полицаи,политици, депутати и министри.
Постоянното припяване и натякване на обществото,че тяхната професия(която сами са си избрали) е най-значима и поради тази причина заслужават по-голямо внимание,уважение и защита,някак силно контрастира с Конституцията,законите и НПК,в който ясно са дефинирани правата и задълженията на всички граждани,както и наказанията за неспазването им-но явно това обстоятелство за лекарите не е достатъчно та искат "специално отношение",сякаш не разбират,че ако тръгнем в тази посока,коя професия и хора са по-значими,ще стигнем до промяна на правовият ред и демкратичното устройство на държавата,където всички граждани имат еднакви права и задължения.
По тези изисквания на лекарското съсловие е лесно да се разбере,че лекарите отдавна са се откъснали от реалността,в която живеят не по свое желание милионите българи,и с непремерените си желания и алчност са се превърнали в най-обикновенни търгаши,загубили човешкият си облик и морал-забравили,че доброволно са се посветили на една хуманна професия,от която трябва да черпят удоволетворение и уважение за добре свъшената си работа,а не да търсят привилегии и облаги,които и за хората от другите не по-малко важни професии не се дават.
Когато говоря за непремерените щения на лекарското съсловие ще отбележа,че за радост,между тях има и достойни хора,които се отличават от останалите си колеги с високият си морал,компетентност и човещина-едни бели лястовици,които ми дават куража да вярвам,че не всичко е загубено в тази идиотска надпревара за обогатяване!!!