Двигатели на бъдещия ни икономически ръст

А всъщност е много важно да погледнем по-отвисоко и да видим, как и какъв вятър можем да хванем в океана на глобалната икономика. Добрата новина е, че имаме нелоши шансове (в сравнение с много други страни).
Аз не претендирам да имам най-доброто или всеобхватно предложение, но бих определил по-важните двигатели на бъдещото ни икономическо развитие така:
информационни технологии
туризъм
селско стопанство
Турция

Информационни технологии
За всякакъв друг технологичен пробив ни трябват силна индустрия (нямаме я), силна наука (нямаме я) и държавни инвестиции (парите ни за съжаление, отиват за МВР и МНО). В отсъствието на тези 3 съставки си струва да търсим възможности там където входните прегради са най-малки. За ИТ се изисква ум (който за радост имаме в изобилие), компютър и програмно обеспечение. Няма причина да не успеем стига да си го поставим за цел!

Туризъм
Това е направление в което така или иначе имаме успехи. Може би хаотично и с минимална държавна подкрепа, сектора прави нелоши пари и създава работни места. Слабите места на нашия туризъм са две: лошия имидж на страната поради който си оставаме нискобюджетна дестинация, и сезонния характер на туризма (лято и зима). Отчитайки застаряването в Европа и наличиете на лечебни извори и евтина (най-евтината в ЕС) работна ръка, няма причина пораду която не можем да правим много пари като спа-лечебната мека за европейски пенсионери. Селско стопанство

Населението на планетата става все по-голямо! Спомням си анекдот от времето на социализма “световната криза за храни ща настъпи когато китайците разберат, че ориза е само гарнитура!”. Е, този момент настъпи! Междувременно ние съсипахме селското си стопанство. СДС “далновидно” върна земята в реални граници. Резултати: 3 милиона декара пустеещи земеделски земи, полски домати в Била и т.н. Тук и там се прокрадват новини, че китайски инвеститори търсят земи за обработване в България. Ако добавим и желанието на западноевропейците да ядат все по-екологично...имаме добри шансове! А където има селско стопанство би могло да има и хранително-вкусова промишленост.

Турция
Ние имаме на прага си бързо развиващ се пазар от 75 милиона души! За съжаление ако за последните 15 години Финландия преоткри Русия, постави си за цел (и я постигна) да прави много пари от икономическите си връзки с Русия, то в България няма целенасочена политика как да капитализираме от икономическия ръст на южната ни съседка.

Според мен изброените (и не само) определено могат да бъдат двигатели на нашият бъдещ икономически ръст. Но от идея до резултати се искат държавно мислене и политика. Неободими са като минимум:

Въвеждане на данък върху пустеещите земеделски земи, защото това е единственият стимул собствениците им или да ги продадат или да ги използват по предназначение.

Вдигане на имиджа на България е бавен процес. Но целенасочена рекламна кампания на страната като дестинация е абсолютно необходима. За разлика от Турция или Хърватия, България няма такава. Реклама, която е насочена към целеви групи ( CNN е канал, който американските бизнесмени гледат, когато са в хотела си в Шанхай: това не е нашата целева група).

Данъчни преференции и субсидии за инвестиции и работни места в сферата на ИТ и балнеолечебни услуги за чужденци

Увеличаване на знанията (ние нямаме институт или изследователска група за Турция или турската икономика), връзките и стокообмена с Турция

Ще се сбъднат ли тези неща? Всичко е въпрос на приоритети и цели, изпълнението на които може да бъде измерено: работни места, продажби, износ и т.н. Както и на план за действие. Най-лошото е, когато няма цели, приоритети и план. В това отношение сме на дъното и по-лошо не може да стане. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.