Министърът срещу пазара – рунд пореден

В края на миналата седмица Найденов заби поредния звучен шамар на пазара и свободната конкуренция. Проблясъкът този път е двоен – едната закана е, че ДАНС ще разследва търговците, за да открие как се формира цената на хляба от нивата до рафтовете в магазина. От друга страна министърът обяви, че с три от големите хранителни вериги е постигната договореност за поставяне на таван на цените на десет основни хранителни продукта.

Дотук добре – министърът хвърля прах и убеждава електората в безкористните си ангелски намерения и дяволските помисли на търговците и производителите да се възползват от ръста на котировките на световните борси и да ударят потребителя със спекулативно надути цени на храните.

Това ли обаче е ролята на държава, претендираща да има свободен пазар, и на правителство, числящо се към семейството на десните партии в Европа – Европейската народна партия?

ДАНС и спекулантите

Призивът на Найденов за разследване на спекулантите е част от неговата любимата нишка, по която правителството трупа одобрението на най-бедните в напечени моменти. Земеделският министър е безспорно най-последователният в кабинета на ГЕРБ – той бори спекулантите с повод и без повод, защото в очите му те са онези, заради които народът обеднява.

По Никулден – шараните, по Великден – яйцата, за Гергьовден – агнетата. Когато поскъпват суровините, когато поскъпват горивата – министърът винаги е там, за да защити потребителите.

Сега ДАНС тръгва по петите на житото, за да се види къде се надуват цените. Защото всички други проблеми на националната сигурност са решени и пазарът е основният ни проблем.

Да, ама не – не това е работата нито на министъра, нито на агенцията по национална сигурност. Причината е проста – отворената икономика и присъствието на общия европейски пазар водят след себе си и редица ефекти – някои добри, но други лоши. И както често се случва в живота всичко зависи от гледната точка.

За производителите на зърно моментът е прекрасен да повишат печалбите си заради високите цени на международния пазар. За прекупвачите, или така наречените от министъра спекуланти, моментът е добре дошъл да опитат допълнително завишаване на цените –макар че те едва ли и досега не са опитвали това.

В този процес ДАНС няма място, тъй като характерът на свободната икономика предполага, че всеки търговец сам формира цените си, а пазарът е този, който дава оценката си. Това трябва да е ясно на министъра още преди да започне да харчи парите на същите тези потребители за неефективни и безсмислени акции тип кьорфишек.

Усилията на държавата в този случай трябва да се насочат към прекъсване на каквито и да е възможности за фиксиране на цените и картелиране на доставчици, производители, търговци или прекупвачи. И така стигаме до втората министерска инициатива.

Министърът и веригите

През миналата седмица министър Найденов обяви триумф над пазарните сили – той успя да постигне споразумение с три от най-големите търговски вериги поставянето на таван на цените на десет основни хранителни продукта и в продължение на три месеца те нямало да поскъпват.

В това послание ключовото е „от най-големите“, тъй като те могат да си го позволят. И трите вериги едва ли разчитат точно на тези десет продукта, за да формират печалбата си, дори напротив – те и сега използват повечето от тях като атрактивен магнит за привличане на клиенти чрез акции и промоции.
Т
ова, което може да се постигне с такава мярка, не е регулиране, а изкривяване на пазара. Много от кварталните магазини в големите градове биха били сериозно застрашени при евентуалното повишение на доставните цени, тъй като въпросните вериги ще натискат изкуствено крайните цени.

Това е най-прекият път да те изкарат от пазара – при това с вещото съдействие и под зоркия поглед на държавата. Да не говорим, че мерките на Найденов няма да имат абсолютно никакъв ефект за жителите на най-малките населени места – тъй като там веригите ги няма.

Единственото, което постигна министърът с обявяването на замразяването на цените, е реклама за трите вериги, които се включват в плана. При това доста евтина като себестойност реклама, идваща от високите етажи на властта.

Нещата не свършват така. Освен, че получават подкрепа и реклама от най-високо ниво, трите вериги получават нещо далеч по-ценно – държавно формиран картел. Защото фиксирането на някакви цени от независими един от друг субекти е точно това.

И тук министърът очевидно се изгубва – от една страна той трябва да гони картелите и да възпрепятства създаването им по всякакъв възможен начин, а от друга – сам формира такива.

Докога така, господин министър? Кога ще разберете каква е вашата роля във властта и ще спрете да хвърляте пясък в очите ни и да харчите по безумен начин нашите пари?
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.