Световна революция в XXI век: икономическата структура се променя, но доминиращият си остава същия

На дневен ред е нов модел, който обещава за развитите страни светло икономическо бъдеще.
Фактът, че Питър Марш пише за нов икономически цикъл е правилно, но в действителност всичко е по-сложно.
Има две производства с висока възвращаемост в развитите страни. Първо - това са шистовите въглеводороди, т.е. евтината и достъпна енергия. САЩ имат водеща роля и ще я имат в обозримо бъдеще- те ще се превърнат в енергиен износител. Освен това в САЩ са основните потребители на алуминий и неръждаема стомана и тези производства е полезно да се върнат в там. Между другото, в себестойността на производството на алуминий разходите за труд са много ниски, и тогава какъв е смисълът да се произвежда в Китай или Русия?

В САЩ от началото на кризата започва да се разпространява тезата на учени от Харвард, които казват, че теорията за създаването на "икономиката на знанието" чрез преместване на производството в третия свят е безсмислена. Работата е в това, че след производството и инженерите, и фундаменталните учени, и знанията отиват в третия свят. Администрацията на Обама почти официално признава това и правителството финансира връщането на редица индустрии. Например, развитие на производството на литиеви батерии, което е важно за електрическите превозни средства. Те канят корейски експерти и работници, изпращат американци да се учат в Корея, отделят за това милиарди долари инвестиции. Това е тънка работа, но Америка има много гъвкава икономика. Икономиката се разкъсва от дългове и дисбаланси, но бизнесът е много здрав и той може да измъкне Америка, ако не му се пречи.

Сега да преминем към втория начин. Това е роботиката. Променя се основната идеология на промишленото производство. Преди роботите правеха това, което хората не могат да направят, а сега хората ще правят това, което не може да направи роботът. Когато се развие масовото производство на роботи в индустрията, евтината работна ръка няма да бъде нужна. Единственият въпрос е ще стане ли евтино произвеждането на робота.

Да се върнем към примера с шистовия газ.В продължение на 200 години се е смятало, че това е непреодолимо скъпа технология, която никога няма да бъде конкурентна с традиционните. Но малките американски компании, които са създали технологията на шистов газ, или са се превръщали в корпорации от световна класа, или са реализирали скъпо високо ликвидните си акции. Същото важи и за роботиката. Налице е процес на преход към масивна промишлена база. Това води до бързо намаляване на цените на продукцията.

Между другото, има страна, която не се нуждае от повторна индустриализация. Това е Германия, която е пример, че теорията на постиндустриална икономика е пълна глупост. Друго нещо е, че нейният макроикономически баланс може да бъде подкопан от икономическите й спътници. Значителна част от положителното й салдо е напомпано от активите на тези страни.

Както можете да видите, има предизвикателства, но има шансове и най-добрият шанс е на Съединените щати.
Вярно е, че има "но". Цената на шансовете са деглобализацията и отказ на Америка от настоящата световна финансова система. Тя обективно не е нужна! Но ние трябва да разберем, че операторите на системата са конкретни лица, а в момента те са много необходими на себе си. Това не е просто човек, а много хора, структури, това е машина, която се самовъзпроизвежда.

Някои го наричат ​​борба между финансовия сектор в света и американската икономика. Това са антагонистични интереси. В допълнение, модерната геополитика - геополитика на петрола, но тя няма да е необходима, когато има евтин източник на енергия, а Съединените щати са страна със свръхпроизводство на енергия способна да експортира ресурси.

Сега, за първи път в новата история, с промяната на икономическата структура, може да се запази хегемонията на същият доминиращ, но той ще се превърне в местен лидер, защото технологичното развитие не може да запази сегашните макроикономически дисбаланси. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.