Голямата заблуда с гръцките пари или как страните донори плащат сами на себе си

Ангела Меркел обеща на гърците още пари, знаейки отлично, че тези средства по-късно ще се върнат обратно там, откъдето са дошли. За това се досещат и мнозина от гърците. Нищо чудно тогава, че се гневят и протестират.

От месеци насам новините, които пристигат от Гърция, са все лоши: страната не съумява да си върне конкурентоспособността, реформите напредват бавно, укриването на данъци си остава нещо като национален спорт, а самите гърци продължават да живеят над възможностите си.

Но не това е обсъждала Меркел по време на вчерашното си посещение в Атина. Най-важният въпрос сега е: колко пари са нужни на Гърция, за да оцелее? При това германската канцлерка знае много добре, че държавните финанси на Гърция вече не са това, което бяха. Икономисти се кълнат, че ако Гърция не трябваше да плаща лихви за обслужване на дълговете си, тя щеше да се окаже с едва ли не балансиран бюджет. От тази гледна точка гръцките държавни финанси не изглеждат много по-зле от тези на Германия през 2009 или 2010 година.

Ето какво показва простата сметка: без дължимите лихви гръцкият дефицит за тази година би възлизал на 1,4 милиарда евро. Това твърди правителството в Атина, потвърждават го и независими експерти. След като обаче прибавим към тази сума и лихвите, текущият бюджетен дефицит на страната се удеветворява, достигайки сумата от 12,5 милиарда евро. Тази дупка в гръцкия бюджет се покрива чрез помощите, отпускани от ЕС и МВФ.

С други думи - парите, които страните-донорки отпускат на Гърция, за да й помогнат, се връщат обратно при тях под формата на лихви. Да видим сега и кои са страните-донорки - това са МВФ, ЕЦБ, спасителният фонд на ЕС и отделни страни-членки на Общността. След договореното през март опрощаване на голяма част от гръцкия дълг към частните кредитори, де факто на страната й останаха основно дълговете, взети от международните донори - МВФ, ЕЦБ и ЕС.

Като теглим чертата, се получава следното: международните донори плащат сами на себе си, макар и по един заобиколен път - през гръцкия държавен бюджет. Тези пари имат явно за цел да поддържат заблудата, че един ден Гърция ще бъде в състояние сама да си плаща лихвите.

Това държи гръцкия дълг на непоносимо високи нива - през следващата година той ще съставлява 167% от БВП на страната, изчислява МВФ. А според общата оценка на икономистите, при страните с лоша кредитна история проблемите започват още тогава, когато външният им дълг достигне 60 на сто от БВП.

И следното нещо трябва да бъде казано ясно: парите, които досега донорите са отпуснали на Гърция, не са й помогнали с нищо. Тези пари така и така са загубени. И е напълно излишно страните-донорки да си плащат лихви на самите себе си. Този колкото странен, толкова и порочен финансов кръговрат трябва най-сетне да бъде спрян.
observer.ucoz.org