Протекционизъм = спасение

Продължителната тежка икономическа криза и непоносимата безработица водеща до масово изселване на младото българско население от редица региони на страната и последвалата им циганизация и ислямизация, държавата ни изпитва остра нужда от реална и работеща икономика с цел да задържи и дори да върне стотиците хиляди напуснали страната. Липсата на българско производство представлява реална опасност и пред националната ни сигурност. Липсата на средства за сериозна и адекватна модернизация на въоръжените ни сили, липсата на работни места, реалното циганизиране и ислямизиране на родината ни породено от урбанизацията и емиграцията на младите българи и редица други негативни проявления влияещи пряко и косвено върху сигурността ни, представляват огромна опасност в дългосрочен аспект.

На пръв поглед изглежда непонятно защо дори чуждите стратегически инвеститори избягват сериозните капиталовложения в България, в предвид факта, че корпоративните данъци в България са най-ниски в цяла Европа, работната заплата в България е с най-ниски нива в Европа. Още повече станахме свидетели на това как дори български фирми в лицето на „Калиакра” преместиха производството си в съседна Румъния при положение, че данък печалба в България е 10 % а в северната ни съседка е 16 %. Минималната работна заплата в България е в размер на 138 евро, докато в Румъния е 158 евро. Защо при по-високи производителни разходи въз основа фонд работна заплата и данъци, финансови гиганти като Мерцедес, Нокиа, Еърбъс, Аутолив, Пирели, Пепси, Алкоа, Мицубиши, Континентал, Енел и десетки други избраха Румъния пред България ? Надали липсата на магистрали стои в основата на проблема и според българската фирма „Монбат”, която построи завод в съседната ни държава оценен на 13 млн.евро.

Насажданото с години отвън и отвътре мнение, че държавата е лош собственик, изповядването на отвратителният антихуманен и тотално загнил неолиберализъм от страна на управляващите т.н политици през последните 22 години, умишленото разбиване на водещи предприятия с цел разграбването на стратегическите български отрасли ни доведе до абсурда за приватизация и на ВМЗ „Сопот”, като за пръв път в икономическа история на света се оказа, че предприятие от военно-промишелния комплекс може да бъде губещо.

Същите тези като Иван Костов, подарили сърцето и кръвта на всяка една държава (визирайки нейната икономика), превърнаха държавата ни в страната на моловете, алкохолния туризъм, олигархичния рай на експлоатацията и създадоха армия от обслужващ персонал от сервитьорки, продавачки и охранители в големите градове. В същото време е болезнено ясно, а и световната практика ясно е показала, че икономическия просперитет на една държава е абсолютно невъзможен въз основа единствено на база данъци от населението и търговия, репсективно – молове. В света няма просперираща държава, която да посреща своите нужди и разходи разчитайки единствено и само на тези две „пера”.

България има крещяща нужда от родно производство, което води след себе си разкриване на нови работни места и повишаване на жизнения стандарт на населението. Докато тези, които управляват държавата от промените насам ни убеждават, че протекционизма изразяващ се в намесата на държавата в бизнеса е отживял икономически модел, все повече западни държави се насочват именно към него и „слагат юзди” над развилнялите се. Докато медиите ни повтарят, че държавата е лош стопанин, в цял свят развитите държави държат контрола над стратегическите си предприятия и същевременно стимулират вътрешното си производство. Нещо, което не виждаме от страна на българската държавна администрация, задушаваща родните фирми.

Докато българските фирми фалират, държавата отдава държавни поръчки на турски и всякакви други компании – но не и на български такива. Докато държава отделя огромни ресурси за отглеждането на колонии вилнеещи роми, тя не строи предприятия просто защото била лош собственик. Докато турци ни строят магистрали, младите българи емигрират просто защото нямат работа и препитание. Докато френския фермер получава своите субсидии навреме, българина чака с месеци. Докато западните правителства стимулират бизнеса си, българската държава води открита война със собствения си народ. Докато все повече български фирми съкращават персонал или просто фалират, „администрацията на партийния електорат” не спира да расте, с което расте и бюрокрацията. Същата тази администрация, която поради откровена некадърност и корупционни практики по места изгони множество наистина сериозни инвеститори. Докато монополистите изсмукват огромни печалби и ги изнасят зад граница, внасяме зеленчуци от пустинята в Йордания вместо да запазим българските земеделски производители и работни места.Вместо да стимулираме родното селско стопанство внасяме 50 годишни дълбоко замразени месни продукти от Ирландия, токсични фъстъци от Африка, висoко-нитратни зеленчуци от Турция и ГМО отрови от САЩ.

Като за финал нямаме и средства за адекватно здравеопазване, родното производство като цяло е в колапс, хората масово напускат страната, а на тяхно място идват вилнеещите цигани и турци докато управляващите ни убеждават, че магистралите ще решат всички тези взаимосвързани проблеми. Докато олигарсите заграбили икономиката на страната печелят десетки милиони лева на годишна база дори по време на криза, българските граждани работят в заграбени предприятия за обидно смешни „заплати” представляващи около 1/3 от социалните помощи в Европа. И въпреки всичко, управляващата партия от ГЕРБ дори не си помисля да повиши данъците на най-богатите по примера на Франция, Германия, Гърция и САЩ, които средства в последствие биха могли да бъдат използвани за стимулиране на микро и средния бизнес в страната.

Перспективите пред страната ни са повече от стряскащи. При продължаване на настоящия модел на управление в сферата на икономиката, България е реално заплашена от тотална и безпрецедентна емиграция на младите българи и пълна циганизация и турцизация на огромна част от България. Процес, който тече в пълна сила – днес ! Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.