Застой в глобалната икономика

Състоялите се на 6 ноември избори в САЩ завършиха с нееднозначен резултат. От една страна бе преизбран Барак Обама за втори четиригодишен мандат в Белия дом. От друга страна обаче изборите не промениха съотношението на трите разделени власти – изпълнителна, законодателна и съдебна. И така, президентът Обама, който олицетворява изпълнителната власт, ще управлява в изключително трудна ситуация. Защото републиканецът Мит Ромни загуби надпреварата за Белия дом, но неговата Републиканска партия запази контрола си върху Камарата на представителите – Долната камара на американския парламент. В Сената пък, Демократическата партия на Обама има незначително мнозинство. При това положение разделението на властите в конкретните условия ще продължи да блокира политиката, както и развитието на икономиката на Америка.

Погледнато през очите на мнозинството обикновени американци, Барак Обама е по-близък до техните съдби и предлага визия за това как Америка да преодолее своите неволи, възникнали в резултат на тази особена сегашна криза. Предлаганата от Обама политика е в унисон с интересите на мнозинството американци и е политика, която гледа напред.

В резултат на продължителната криза, както и на други фактори, САЩ са потънали в дългова криза от 16,6 трилиона долара. Дълг, който е приблизително равен на БВП на Америка. Единственият конструктивен изход при това положение е връщането към нормален икономически прираст от 4-5% годишно. Сега обаче икономиката на САЩ се развива вяло с едва 2% прираст. Според повечето американски анализатори, в резултат на огромния държавен дълг, съчетан със слаб икономически прираст, САЩ са изправени на ръба на пропастта. Това е т.нар. Fiscal cliff.
Главният проблем идва от това, (че потенциалните мерки на президента ще се натъкват на блокажа на Камарата на представителите, която е под контрола на републиканците.

В краткото си слово след спечелването на президентския мандат, президентът Обама се обърна към американската нация, като посочи, че за преодоляването на опасния фискален капан, ще трябва да се увеличат данъците на богатите. Но той посочи, че неговият план е отворен за компромиси, които трябва да бъдат намерени между изпълнителната власт и Конгреса.

Сега да се обърнем към другите два локомотива на глобалната икономика – ЕС и Китай.

В ЕС досега Германия е водещата икономика, откъдето главно идват милиардните заеми за подкрепа на загазалите икономики на Гърция, Испания, Италия и Португалия. Но сега се наблюдават признаци на застой и във Германия, за което свидетелства резкият спад на потребителското доверие и потребителсткото търсене. Освен това, си остават и кризисните проблеми с еврото, пробелеми които са неизбежен резултат от драстичните различия в ефективността и конкурентоспособността на Северна и Южна Европа.

На свой ред, Китай, който е третият локомотив на глобалната икономика с БВП от 8,7 трилиона долара, сега регистрира рязък спад в до скоро двуцифрените показатели на икономически прираст. Темповете на Китай се очаква да спаднат до към 7% за следващите години. Същевременно в Пекин се извършва смяна на висшето ръководство, като на мястотто на върховния ръководител Ху Цзинтао е избран Цин Цзепин.

Новото ръководство на Китай е изправено пред няколко грандиозни задачи. Първо, да бъде овладяна всепроникващата и разяждаща корупция. Второ, да спре разтварянето на социалната ножица между бедни и богати. Трето, да бъде преориентирано стопанството на Китай от експортна икономика към икономика на вътрешното потребление. И последно, развитието на страната да се извърши във вътрешността й, предвид драстичните разлики между вътрешните региони и регионите на Източен Китай.

Казано накратко, и трите локомотива на глобалната икономика буксуват, точно когато са изправени пред огромно предизвикателство – да издърпат световната икономика по стръмния път нагоре. А това е пътят на съществен икономически прираст и на балансирани глобални финанси.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.