Милионери

   Класация на британското списание „Икономист”, излязла тия дни, твърди, че за да стане милионер, на българина са му необходими 250 години къртовски честен труд. Интересно тогава как у нас за 25 години се пръкнаха хиляди милионери? Интересно за чужденците, за повечето българи няма нищо чудно. Понеже сме много наясно, че забогатяването на околните мошеници се случи посредством пладнешко ограбване на държавата в съдружие с всички български парламенти и правителства и всички правораздаващи и правоохранителни органи. Затова тръгнаха стихийните бунтове. Които събуждат не много, но все пак някакви надежди, най-вече у младите българи, да дочакат по-добър хал от бащите и дедите си.

   Започва краят на един свят и обществата няма да могат да продължат по същия начин, смята културният антрополог Ивайло Дичев. Гражданите (не само у нас) вече не смятат за легитимно управлението, не виждат смисъла в невероятно увеличилите се социални разлики, не се доверяват на такива като нас, които следва да им обясняват разни неща. Тези протести са само повод, чрез който раздразнението търси форма, за да се изрази. Проблемът е много по-дълбок: не искаме вече да ни управляват по стария начин, казва Дичев. И диференцира: „българска специфика е агресивната и непоследователна политика на ГЕРБ, която изостри до крайност всички конфликти.”

   Разбира се, милиционерщината е основна „специфика” на това правителство, но в същността си не бяха кой знае колко по-полезни за държавата и гражданите и предишните правителства. Които, за да се оправдават, че вършат нещо, продаваха интересите на страната заради включвания тук и там не толкова на страната, колкото на себе си. В което няма лошо, стига да имаше някаква полза за държавата. Щото, от друга страна, външната политика е по-лесната част от задачата. По-трудната е подобряването на бедственото положение на населението. И това е истинското предизвикателство за политиците. Които, понеже не са направили нищо, за да променят това положение, постоянно ни замерват с числа и проценти, които са или непроверими, или местени от контекст в контекст с цел скриване на истината.

   Такова хлъзгаво нещо, например, е средната работна заплата. Която според последните сметки на държавния Национален статистически институт (НСИ) за четвъртото тримесечие на м. г. е 789 лева. Тоест, спрямо третото тримесечие има увеличение с 4.6 %. Проблемът обаче е, че тази средна заплата се е получила чрез свръхвисоките заплати на малцина за сметка на ниските на мнозина. А най-големият проблем е, че увеличението на средната заплата става за сметка на увеличаващата се безработица. Тъй като наетите по трудово и служебно правоотношение към края на декември са намалели с 42.2 хиляди, или с 2 %, спрямо края на септември м. г. И така в момента безработните са 2.09 милиона. В тази връзка, от Центъра за икономическо развитие прогнозират, че безработицата ще остане над 12 на сто и през настоящата година. Като областите с по-висока безработица от средната, която е 11.4 процента, са 20, а в най-тежко положение са обичайните заподозрени: Видин – с 22 на сто безработни, Монтана – с 21 на сто, Враца и Смолян – с по 20 %.

   Всичките тези проценти – официални. Докато реалните са два пъти повече. При това най-вече сред младите хора. Които нямат не само редовна работа, но и никакъв опит да оцеляват в сивия сектор на икономиката. Тъй като им липсват и квалификация, и трудови навици. Затова им е писнало от измишльотините на премиера, министрите и другите политици, които са отровили и продължават да тровят най-хубавите им години.

   „20 години след като сме обявени за страна с пазарна икономика и в която има демокрация, на хората им писна да зависят от монополи, които едностранно да им диктуват цени и услугата, за която плащаш, да няма никакво качество – споделя политологът Димитър Аврамов. – В днешни времена имаш едно-единствено право, което е и твое задължение: да си плащаш сметката. Това му идва в повече на българското общество. Живеем в конкурентен свят и в същото време се чувстваме роби на електроразпределителните дружества. Въпросът не е колко струва токът, а защо няма конкуренция на съответните пазари. Тоест, не са виновни енергийните оператори или "Софийска вода", или този или онзи – виновна е държавата, защото хората са оставени без алтернатива и са лъгани.”

   В тази връзка, как може да се разсъждава върху следното изречение в последната справка на националната статистика: „обезкуражените лица на възраст 15-64 навършени години са 210.2 хиляди, или 13.3 % от икономически неактивните лица в същата възрастова група”? По никакъв друг начин, освен че икономически неактивните в тази активна възраст са цифром и словом 2 (два) милиона!

   Българската икономика буксува, прави извод споменатият Център за икономическо развитие. От Центъра цялата минала година даваха оптимистични прогнози, но сега – в началото на 2013-а – са категорични, че родната икономика практически не расте. Ма, как ще расте с тия мутри и калинки в управлението?! Как да расте като лицето Бойко Борисов управлява държавата като текезесе – сменява овчарите с надежда да стане чудо и овцете изведнъж да почнат да дават двойно повече мляко и вълна. Което при тая сбъркана система няма как да стане. Затова е глупаво да мислим, че и положението с тока, парното и водата ще се промени от някаква чиновничка. Която на всичкото отгоре се оказа, че досега е преживявала, като продавала цигари незаконно. И на която, веднага след като я назначи за шефка на ДКЕВР, Борисов строго нареди „Отивай и почвай веднага!”. А па тя, вместо с „Тъй вярно!”, му отговори с „Мерси!”.

   С какво бе белязана миналата година в банковата система? Според отчетите за декември се оказа, че и тази, смятана за свещена крава, система е с месечна загуба от 37.3 млн. лева. Което е безпрецедентен случай за последното десетилетие. Разбира се, обща годишна печалба в системата има, но самият факт, че има периоди и на загуба, е тревожен. Някои банкери обясняват случилото се със започналото масово отписване на безнадеждните вземания от балансите на кредитните институции, което се налага, тъй като отдавна стоят там и въпреки най-различните "стъкмистики", е крайно време да бъдат решени генерално. Но притеснения в банковите среди има и по други поводи.

   В заключение, търсейки начини да обяснят никаквата българска икономика, по-първите ни икономисти използват какви ли не сравнения и определения. На нас обаче ни допадна любителското обяснение на активния в мрежата блогър Добри Колев. Според когото имаме икономика в саксия. Или мушкатова икономика. Понеже в саксията бор няма как да вирее. За да растат големи и здрави борове, тоест за да има силна икономика, трябва да има ветрове, снегове, бури, но и слънце, и конкуренция. Защото само така гората може да расте и да се развива мощно и свободно.

   А родните управници, вместо да развиват стопанската активност, всячески се стремят да я затриват. Като с последните предложения за промени в Закона за храните, които: ще увеличат разходите на ресторантьорския бизнес, магазините за храни и дребните скотовъди; ще въведат ненужни или непропорционални регистрационни режими; и практически ще изключат от интернет-търговията с храни дребните предприемачи и земеделските производители. Които предложения следват философията на сегашната администрация в земеделското министерство, според която контролът трябва да бъде повсеместен и свързан с многобройни изисквания на всяка стъпка от веригата на производство, доставка и търговия.

   Като и в този случай целта е да оцелеят малък брой фирми, които ще имат ресурса да се справят с ежедневните планини от документи, необходими за попълване, както и с множащите се такси, регистрации, лицензии и проверки. Което, от една страна, ще улесни контрола върху тях, но от друга ще генерира най-вече картелност и корупция.

   Ерго, примката около шията на и без друго отчаяния малък и среден бизнес, за който електронната търговия бе последната надежда, и в тази сфера се затяга. При което на масовия българин не му остава нищо друго, освен да хваща или самолета, или тоягата. Щото никой вече не вярва на врачките и баячките, намирани под път и над път, за да прислужват на онбашията.