Нуждаем се от ново поколение мениджъри

Понеже няма много време и не се знае колко още ще работи парламентът, необходимо е да се свършат нещата, които са от полза за най-много граждани. Но така, че да се опазим от глупости.

Ето защо е важно да се отсява кой говори и защо. Вероятно има среди, които в днешната обстановка с удоволствие биха дестабилизирали валутния борд. На тях им трябва хиперинфлация, за да редуцират милионите, които дължат на банките. И които, за разлика от всички останали, безпроблемно получаваха като кредити през целия преход. За тях хиперинфлацията е “благо”. (А печатницата за пари – оправдание за стопанската им некадърност и първобитен мениджмънт.) Но дали тя е благо за нас?
Е, с обезценяване на лева ни гощаваха вече няколко пъти. Известно е кой спечели и кой загуби от това. Спечелиха кредитните милионери и брокерите на валута. Загубиха гражданите, защото им изгоряха спестяванията, а пенсиите и заплатите им удариха дъното.
Днес обаче имаше протест пред БНБ.
Тъкмо вариант към политическата криза, която се разраства, да се добави нова опция – опасността от финансова дестабилизация.
Банките имат добра ликвидност. Хората поспестиха пари. Това събужда апетити.
Сигурно някой ще възрази. И аз на свой ред възразявам. Да овикваш БНБ и банките, когато правителството е в оставка, парламентът е пред разпускане, а по улиците се тълпят гневни граждани, които говорят за смяна на политическата система, е провокация от неразумен вид. Тя напомня за лицата, а те са свързани с ДС, които обичат да се шмугват в “каузи”,  за да мият своето минало.
В същото време част от исканията, издигнати от протестиращите звучат абсолютно нормално. Като да речем настояването да се забрани  едностранната промяна на лихвите по банковите кредити, да има пълна прозрачност при формирането на лихвите, както и закон, регламентиращ фалита на физически лица. Само че тези въпроси отдавна са на дневен ред. Те неведнъж бяха обсъждани, включително и в комисиите на 41НС, които задължиха банките да публикуват методиките за формирането на своите лихви. Сега от кредитополучателите зависи, когато подписват договорите си, да не допускат клаузи, позволяващи тяхната подмяна.
Разбира се, в банковата сфера не всичко е ухание и рози. Но след като в момента държавните институции са с лимитиран капацитет, не му е времето да се пали чергата и на финансовия сектор. Освен, ако някой не иска да открадне парите на гражданите. Или да им режисира финансов срив, за да ги накаже, че протестират.
Едно заглавие от последния брой на в.”168 часа” рекламира новите “лидери на революцията” и показва снимките им. Хубаво. Браво. Само че няма нито революция, нито лидерство без умението да постигаш смислени и позитивни цели. Другото е маршируване по улиците и не дай Боже, разрушителен хаос. Който, ако бъде допуснат, за пореден път ще унищожи енергията на хората и шанса за умна промяна.

С просто око личи как към протестите се вливат различни интереси, съсловия и хора. Исканията нарастват, но няма как те да бъдат удовлетворени, ако не бъдат степенувани и подредени по важност.
Чуват се и гласове, идващи  от работодателите на прехода. Те предлагат запазване на статуквото и създаването на “защитени потребители” като механизъм за преодоляване на т.нар. енергийна бедност.
Това не е решение. Нагледахме се на “потребители”, които ровят по кофите за боклук, редят се на опашки за социално слаби, самоубиват се от безизходица и бедност, докато монополни структури продължават да обезценяват и обезсмислят труда ни.

Не такъв живот искаме и не това е смисълът на представителната демокрация.
“Раждаме се с рушвет и умираме с дългове”, казват днес хората от протестите. Тези думи са истина. И онагледяват капана, в който сме натикани всички.

Нуждаем се от ново поколение мениджъри, от хора с различен дух, компетентност и подход. От стопански ръководители, които не извличат облаги от икономическите проблеми за сметка на гражданите, а намират решения  като се ръководят от общото благо.

Има мерки, които могат да бъдат предприети веднага, за да паднат сметките за парно например. С решение на МС може да бъде намалена мораторната лихва за просрочия, която не е пипана повече от 10 години. В момента тя се образува като сбор от основния лихвен процент на БНБ плюс 10% отгоре. В условията на икономическа криза това е безумие. Редно е лихвата  да бъде сведена до 1,5-2 на сто максимум, а решението зависи единствено от добрата воля на кабинета. Монополистите претендират за търговски отношения с потребителите, но крият размера на лихвата и методиката, по която я начисляват. Надали има човек, който, ако попитате, ще ви каже колко точно е лихвата за папрно. Този абсурд обаче противоречи на базисните принципи на търговското законодателство и на принципите на договорните отношения. Но си го има. Под снизходителния поглед на българското правосъдие.

Трябва да се забрани и начисляването на  сметки за прогнозно потребление. Отдавна Законът за енергетиката трябваше да интегрира в себе си разпоредбите на Директива 32 на ЕС от 2006 г. Тя защитава правата и интересите на потребителите и след приемането ни в ЕС е задължителна за нашето законодателство. Тази директива обаче отсъства от европейската правна и регулаторна рамка, на която се позовават  Законът за енергетиката и Българския енергиен холдинг в своята работа.

Отчитането на парното и топлата вода трябва да стане ежемесечно и безплатно. Така, както безплатни са отчетите на тока и водата. Както личи от последния финансовия отчет на “Топлофикация-София”, дружествата за дялово разпределение вече получават милиони от монополиста за своите услуги. Пред някои от тях стоят новички Хюндаи, а “Техем” дори пуска реклами по БНТ. Толкова ли са богати? Време е да разберем какви са заплатите на техните шефове.

Смешно е, заради едно  поглеждане към радиатора, което трае  минута-две гражданите да  плащат левове. Ако някой не е съгласен, да преизчисли парите, които дава за този луксозен труд, като ги умножи по минутите, които трае един работен ден. Ще видите какво ще се получи. Де, на всички ни да плащаха толкова, колкото дружествата за дялово разпределение събират от гражданите за няколко минути “бачкане”!

Таксата за сградна инсталация също трябва да падне и тази енергия да  бъде за сметка на топлофикационните дружества. Това ще ги поощри да спестяват. Вместо да натоварват с пълна мощност Абонатните станции и след това да карат гражданите да плащат за отопление, което не желаят да ползват.

Надписването на сметките за подгряване на вода е отделна и обширна тема. “Топлофикация” суспендира законите на физиката, но все пак те съществуват. Затова лесно могат да бъдат засечени злоупотребите в тази посока. Те трябва да бъдат пресечени.