Процесът на водене на преговори включва 7 основни етапа, протичащи в последователност и характерни с определени изисквания.
I етап: Конфронтация
Включва директното изразяване на собственото становище и чувства по отношение на проблема и приканване на отсрещната страна да направи същото. Правилата на този етап са:
-
не използвай тактиката „удряй и бягай“, конфронтация трябва да има само когато има достатъчно време за съвместно определяне на ситуацията.
-
споделяй максимално открито чувствата и разбиранията си; изразявай се съобразно отбранителността на другия, т.е. не го заплашвай. Не насочвай гнева си към неговия характер или личността му, а само към проблема. Не се затваряй в себе си, защото мълчанието не е разрешавало и не може да разреши какъвто и да е конфликт.
-
опитай искрено и пълно да разбереш позицията и чувствата на другия. Слушай го. Използвай описания на неговото поведение, а не оценки и интерпретации. Конфронтирай се само за актуални неща.
-
внимавай да не слагаш бариери пред комуникацията. Не удряй под пояса, по места, за които знаеш, че нараняват
-
отчитай езика на тялото
-
подготви алтернативи, при които и двете страни могат да спечелят
II етап: достигане до общо определение
Правила:
-
взаимно опишете действията си без обиди и етикети
-
приемете конфликта за взаимен проблем, който трябва да се разреши, а не като ситуация, в която единият печели, а другият губи
-
опишете конкретно действията на двете страни, подхранващи конфликта
III етап: разясняване на позициите и чувствата
Задачата тук е така да се договорят позициите, че да се променят чувствата, свързани с тях. Помагат отговорите на следните въпроси:
-
по какво се различаваме и по какво сме съгласни
-
кои действия на другия са неприемливи за мен и кои мои действия – за него
-
кои са възможните варианти, удовлетворяващи двете страни
IV етап: заявяване на намерението да се сътрудничи
Нужно е недвусмислено да се изрази желанието за съвместно решаване на проблема, като ясно се определя кои точно са нещата, които трябва да направи едната и другата страна.
V етап: приемане на перспективата на другия
Изисква конфликтът да се разглежда и от позицията на другата страна. Факт е, че всяка конфликтна ситуация се оценява различно от участниците в нея. Освен това не всеки конфликт може да се реши задоволително.
VI етап: съвместимост на мотивацията за преговаряне.
Възможно е едната страна да иска справяне с конфликта, а другата да не се интересува от това. Познаването на мотивацията позволява промяната й чрез подчертаване на загубите от продължаването на ситуацията. За изясняване на мотивацията помагат и отговорите на два въпроса:
-
какво печеля аз и какво другият от продължаването на конфликта
-
какво губя аз и какво губи другият от това
VII етап: достигане до споразумение.
Конфликтът се прекратява, а двете страни трябва да са удовлетворени от споразумението и решени да го спазват. То определя начините, по които те ще се държат различно в бъдеще време. В края на всяка конфронтация са задължителни 2 изказвания от типа „съжалявам, извинявай“ - „няма нищо, прощавам ти“. Ако те не могат искрено да се кажат, конфликтът не е разрешен.
проф. Кр. Йонкова