Американците си „осигуриха” бленуваните икономически ръстове!

Има един стар виц, в който се казва: „По какво си приличат статистиката и сутиена? И двете изкривяват действителността!”

През изминалата седмица от САЩ дойде поредната свежа новина, свързана с „преодоляването” на продължаващата вече седма година икономическа криза. След като властите се оказаха безсилни да предприемат каквито и да е реални действия за справяне с проблемите, те решиха още по-сериозно да се заемат с манипулацията на числата, в опит да позамажат тъжната картина на повсеместните спадове.

Въобще, статистиката би трябвало да характеризира обема на икономиката или по друг начин казано – всичко, което е произведено в страната за годината. Статистическите алхимици отвъд Океана, обаче, направиха нещо, за което никой досега не се беше сетил: от месец юли те вкарват в инвестициите (което е част от БВП) интелектуалната собственост и научно-изследователските и конструкторски работи (НИКР), елементи, които бяха разходи за фирмите и съответно намаляваха общата добавена стойност в икономиката.

Скандалът е в това, че разходите за научни изследвания, например, винаги са твърде рискови и неопределени. Ако като резултат имаме патенти, то тогава можем да си отдъхнем с облекчение, но ако парите просто се изпарят, което в условия на икономическа криза и спадове е по-вероятно, тогава всички тези фокуси изглеждат като един голям балон, предназначен да замаже очите на балъците.

Да не говорим за отчитането на твърде специфичните нематериални активи, каквито са т.н. „гудуил”. Дори що годе по-видимите негови компоненти като интелектуалната собственост, например, се оценяват твърде произволно, въпреки че днешните икономиксистки шамани измислиха разни методики от въздуха и за това. Да не говорим за откровеното издевателство с публиката, каквото е такъв „показател” като „корпоративния дух”, който също отттук насетне ще влиза в БВП и ще допринася за бодрото настроение на наивниците.

Да си припомним, че освен частни, в Америка работят и федерални корпорации, като Пентагона, например! Как ли статистиците ще мерят духа на това учреждение, ако не дай Бог, някой луд ислямски терорист (откърмен от същата институция) реши да се самовзриви на някое публично място, или пък, ако „справедливият гняв” на „демокрация Nо1” изсипе бомбите си над поредните жертви на железните американски орли, "даряващи" разруха и ужас по света.

Ако добавим, че по новите правила този „корпоративен дух” ще трябва и да се амортизира, тогава кашата става пълна: терористичен акт – падащ БВП; поредна „блестяща победа над световното зло” – скачащ показател. Този път експертите от Бюрото за икономически анализ нямат никакви поводи да се оплакват, че някой спира „творческия подход” в работата им.

Освен това, се променя и редът за отчитане на отчисленията на компаниите в пенсионните фондове. На отчитане, в състава на фонда за заплащане на труда, вече подлежат заявените, а не фактическите плащания. Това нововъведение ще предизвика най-голям проблем за компаниите, неизпълнили своите обещания пред работниците, тъй като то може да засегне дори тяхната чиста печалба.

Ако се обърнем към конкретиката ще видим, че само за 2007 г. това изменение ще добави 30 млрд. към досегашния БВП на САЩ – с толкова са били по-малко реалните пенсионни отчисления за икономиката през годината, спрямо заявените предварително.

С още 60 млрд. долара ще скочи показателят за същия период, заради това, че всички съпътстващи разходи по покупката на недвижима собственост (кадастрални сборове, юридическо обслужване и т.н.) вече се включват в инвестициите.

За съжаление, обаче, всички тези „иновации”, заедно с предишните достижения като хедонистичните индекси и „имотната рента”, доведоха до това, че данните на статистиката загубиха каквато и да е познавателна стойност, както и инвариантността си, спрямо началото на отчитането (в случая – базовата година на изчисленията).

Ето какво казва по въпроса Сергей Егишянц: „Ако вземем отчета по БВП за 2012 г., ще видим, че „по цени от 2005 г,” повече от 60% от инвестициите се падат на същата тази статия „информационно оборудване и програмно осигуряване”, които до 1999 г. не са присъствали в този раздел: а ако за база се вземе по-късна година, то делът на означения компонент рязко ще се понижи – в текущи цени той ще състави едва 27,5%. Чувствате ли разликата?” И всичко това е заради хедонистичните индекси!

Към това можем да добавим и „имотната рента”, която, както и да го погледнем, си е фиктивен доход, който домакинствата биха „получили”, ако не живееха в домовете си, а ги даваха под наем. От този елементарен номер Щатите си осигуряват поне 8% от БВП, което никак, ама никак, не е за пренебрегване.

Така че статистическите отчети в Америка се превръщат все по-отчетливо в индикатор, измерващ „удоволствието”, което потребителите, по мнението на чиновниците, са изпитали за изминалата година, и това е поредната стъпка, която все повече отдалечава статистиката от реалността.

Кога ли да очакваме отчитането и на други „трудови ангажименти”, такива като отскачането до съседния магазин (вместо пазаруването по интернет) или домашното почистване и готвене от съпругата, или пък изхвърлянето на боклука от стопанина на къщата?

За мислещите икономисти отдавна е пределно ясно, че статистиката няма за цел адекватно да описва реалността около нас. Но има един тънък момент: ако достатъчно дълго се използват типови (непроменящи се) методики в рамките на сравнително постоянни политически условия, то опитните експерти започват, даже на базата на изкривената информация, да правят някои напълно адекватни изводи за протичашите икономически процеси.

Тъй като тези изводи обикновено не са в руслото на официалната пропаганда, то, по естествен начин, непрекъснато възниква желание за промяна на методиките, което дава възможност за пренареждане на статистиката, според изискванията на момента и за размиване на данните до превръщането им в практически безполезни за сериозен анализ. … Или за показване на ръстове за години напред.

Например, изчисляването на текущата американска инфлация, по методики от 70-те години на XX век, дава доста по-различни резултати от днешните официални данни, което пък прави числата за икономическата динамика къде по-оптимистични. Ако се изпозват старите методики, ще видим че икономиката на САЩ има устойчиви понижителни тенденции. А нещо подобно никому не е нужно.

Затова, последните промени осигуряват поне 3% отгоре в иначе толкова проблематичния показател за БВП, който в последните години дърпа все надолу. По мнението на експерти, това е най-голямата ревизия на националната статистика, правена след 1999 г., а преизчисленията ще засегнат исторически редове чак до 1929 г., което си е едно истинско пренаписване на стопанската история.

Това, че методиката принципно се променя, е твърде показателно. Най-вероятно на най-високо ниво е направен изводът, че със старата вече не могат да се вадят икономически ръстове и тя трябва скоропостижно да бъде забравена. Тъй като на Запад крайното търсене играе съществена роля, а за стимулирането му е необходим оптимистичен поглед към бъдещето, то статистическите данни са твърде важен фактор в тази посока – и ако старите методики не могат да осигурят слънчевото настояще, то те трябва да бъдат заменени от други, далеч по-адаптивни към нуждите на днешния ден.

За мен, като един скромен българин, е очевидно, че съвсем скоро ще последва „оптимизация на методологията” и в българската икономическа статистика! А какво по-хубаво от това за политиците ни - оптимизмът за бъдещето е много по-важен от всякакви грижи за разни „лузъри”, решили, в самозаблудата си, да сложат край на мъките си – я чрез ефектно самозапалване, я чрез други къде по-незабележими начини.

А другите, както е прието, ще си мълчат, докато ножът не опре и до техния кокъл!

Но, тогава вече ще е късно…